Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!

Прогнозата на правителството за 1.9% икономически растеж през 2014 г. е нереалистична, то няма да се справи с бюджетните си цели, а намерението му да изтегли заем, макар и малък, разрушава "запазената марка на България" - дисциплината на валутния борд. Това каза в интервю за БНР професорът по приложна икономика от университета "Джон Хопкинс" в САЩ Стив Ханке, който в България е наричан "бащата на валутния борд".

Според него правителството има проблем с дисциплината, а изпитва и значителни трудности, свързани с общата политическа среда, която допуска корупция и злоупотреби с европейски средства. "Политическата класа в България е не само нефункционираща, но почти криминална. Става въпрос за корупция", казва професорът и обобщава: "София е една от водещите столици на корупцията в света и това го пише в цялата международна преса."

Ханке цитира скорошни публикации за България в различни световни издания: "Гледам лондонското списание "Икономист" от 21 септември и какво да видя - цяла статия за аферата с този Пеевски... Четири дни по-късно в Париж взех броя на списание "Експрес", където пишеше за аферата с Иван Данов. Всъщност погледнах сайта на правителството преди няколко дни и видях, че този човек все още е министър - той, който е измамил френското правителство, а "Експрес" публикува документи за това. Какво мога да кажа? Това е почти смайващо."

И продължава с още примери: "После излезе нашият "Ню Йорк таймс" с голямата статия, че България е най-замърсената държава в Европейския съюз. И питате за инвестиции! Гледах едно специализирано телевизионно предаване в Холандия миналата седмица, то показваше как се прахосват парите от Европейския съюз. Холандците бяха избрали за пример България за онези инфраструктурни проекти, в които се наливат излишни пари - за строежа на мостове, които не водят до никъде, за стадиони, които не работят и т.н.".

Ханке напомня данните от индекса на бедността след икономическия срив през 1997 г., според които той се влошава всеки път, когато на власт идват социалистически правителства. "Правителството на Костов имаше добри резултати, но те се дължаха на въвеждането на валутния борд. След това кабинетът на Симеон Сакскобургготски също се представи много добре. Индексът се влошаваше всеки път, когато на власт идваха социалистически правителства. И сега не съм впечатлен от това управление във всеки един аспект, дори и за дребни технически неща като прогнозата за икономически растеж. Просто никой не потвърждава тази прогноза", казва икономистът. .

Според него не е адекватна идеята на кабинета заемни средства да се инвестират в икономиката и така да я тласнат към растеж. По думите му технически това не е проблем, защото правителственият дълг е изключително нисък спрямо брутния вътрешен продукт, но в случая става въпрос за доверие.

"Това на практика означава разбиване на дисциплината на валутния борд. Затова смятам, че е лошо от гледна точка на доверието, тъй като не се вписва в дисциплинарната политика, която България води от 1997 г. насам. За мен тук нещо се променя, защото дисциплината се изключва от системата", казва Ханке.

Запитан какво със сигурност не трябва да се прави, отговаря: "Единственото положително, което България има, това е валутният борд и плоският данък, всичко друго е негативно". Според него взимането на заем няма да застраши валутния борд, но ще направи малка пробойна в доверието, а не е изключено да бъде включен в оценката на кредитния рейтинг на страната.

Искрено се надявам да се сбъдне и българската икономика да нарасне с 1.9 процента, но изобщо не съм убеден, че това ще се случи, казва в края на интервюто професорът - икономист.

Франция намира курса на еврото за завишен, а паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) за прекалено твърда и провеждана в интерес на Германия.

Това заявява в интервю за в. "Паризиен" френският министър на съживяването на промишлеността Арно Монтебур, цитиран от БТА.

Според Монтебур "ЕЦБ трябва да направи това, което правят всички правителства - коригира лихвите си, за да се бори с рецесията в Европа и да понижи курса на еврото, което е прекалено скъпо спрямо долара, прекалено силно и прекалено германско."

Той препоръчва еврото да бъде "малко по-италианско, по-френско, просто - по-европейско".

По думите му понижение на обменния курс с 10 процента би позволило увеличение на националното благосъстояние на Франция с 1,2 на сто, да се създадат 150 000 работни места и да се намали бюджетният дефицит с 12 милиарда евро.

"Ако еврото поевтинее с 20 процента, бихме могли да попълним външнотърговския дефицит, да създадем 300 000 работни места и да намалим дефицита с една трета", каза Монтебур.

Тази сутрин едно евро се разменяше за 1,3675 долара, след като в петък курсът му скочи до 1,3704 долара - най-високата стойност от осем месеца и половина.

Следващата голяма криза в еврозоната: дефлацията!!!

Коя е най-голямата заплаха за еврозоната точно сега? Нова банкова криза? Краят на паричното стимулиране в САЩ? Надигането на екстремистите, политиците с антиевропейски убеждения от Франция до Италия и Гърция? Те всички са потенциална заплаха и са в състояние да изкарат от релсите крехкото възстановяване на европейската икономика.

Всъщност обаче реалната опасност е дефлацията. След три години изтощителна рецесия много страни от еврозоната сега се приближават до спад на цените. В Гърция цените спадат в абсолютно изражение. В страни като Испания и Португалия инфлацията е близо до нулата и се запазва над нулевото равнище, само защото финансово затруднените правителства продължават да повишават данъка върху продажбите.

Докато опасността от дефлацията е много преувеличена в повечето развити икономики, в еврозоната тя е реална. Защо? Защото тя влошава значително равнищата на дълг, а всички страни от периферията вече са завлечени надолу от непосилно дългово бреме. Тя вдига и реалните лихви в момент, когато икономиките се борят да преодолеят рецесията. Най-лошото е, че изглежда Европейската централна банка (ЕЦБ) не може да направи нищо, за да се противопостави на процеса.

След финансовата криза от 2008 година централните банкери са обсебени от дефлацията. Именно заплахата от понижаващите се цени и щетите, които те могат да нанесат на икономиката, отключиха политиката на паричното разхлабване по света.

Печатай достатъчно пари и цените ще бъдат стабилизирани, гласи логиката. Ако има някакъв риск от инфлация, нека така да бъде. За икономиките, затънали в дългова криза, има и по-лоши неща. Изглежда тази теза работи. Като във филм на Уди Алън хората повече говорят за дефлация, отколкото наистина я виждат.

САЩ успяха да поддържат леко повишаване на инфлацията и сега икономиката се възстановява. Във Великобритания дефлацията е толкова вероятна, колкото ходенето на плаж през октомври. Инфлацията остана устойчиво висока, въпреки че икономиката преминава през най-дългата рецесия от 30-те години. Дори в еврозоната цените продължиха да се повишават. Досега.

През септември инфлацията в еврозоната спадна до най-ниското си равнище от 3,5 години - едва 1,1%. През предходния месец бе 1,3 % и е доста под официалната целева инфлация, определена от ЕЦБ, която е 2%. Това прикрива големите различия в страните от континента. Гърция преживява истинска дефлация, като цените са спаднали с 1% с годишно натрупване през септември.

Други страни от периферията се приближават до тези равнища. В Ирландия инфлацията спадна до нула миналия месец. В Испания през септември равнището бе сведено до 0,48%, като преди година е било 3,49 %. В Португалия инфлацията бе само 0,3%, а в Италия - спадна под 1 %.

Реалната ситуация е по-лоша от широко разгласените данни. В Испания например голямото повишение на ДДС, който е вид данък върху продажбите, все още се включва в данните. Ако това вдигане на данъка не се отчете, инфлацията е спаднала под нулата. В Португалия равнището на инфлация е съвсем малко над нулата, когато се извади ДДС, а като се махнат и регулираните цени (т.е. стоките, при които правителството налага ограничения върху нарастването и спада на цените им), то португалската икономика също отчита понижение на цените.

При здрава икономика дефлацията не е нещо притесняващо и още по-малко тревожно, отколкото някои икономисти предполагат. Нещата стават по-евтини? Какво да не му харесваш на това? Още повече, че заплатата ти остава същата или спада по-малко, отколкото ценовото равнище. Състоянието ви се подобрява. Изтъкват се доводи, че това ще възпира хората да пазаруват, защото те ще мислят, че цените ще продължат да спадат през идните няколко месеца.

Има обаче доста сектори, за които това е вярно - компютрите, мобилните телефони и таблетите непрекъснато стават по-евтини и по-добри и повечето от нас свикват с това. В крайна сметка купуваме нещата, от които се нуждаем, дори да знаем, че можем да ги вземем по-изгодно следващия месец, тъй като се нуждаем от тях сега.

Във Викторианската епоха периодите на дефлация са били нещо обичайно и това изобщо не е спряло разрастването на икономиката. Има обаче две ситуации, при които дефлацията води до голям проблем, и за съжаление и двете се отнасят до еврозоната сега.

Първата ситуация е, когато има много високи равнища на задлъжнялост. Да кажем, че една страна има брутен вътрешен продукт (БВП) от 100 милиарда долара и дългове на стойност 100 милиарда долара. Дефлацията означава, че БВП спада до 90 милиарда долара. Дългът ви обаче все още е 100 милиарда долара. Съотношението дълг/БВП значително се е повишило и вие разполагате с по-малко пари в брой, за да обслужвате този дълг. Това не е добре.

И така как изглеждат равнищата на задлъжнялост на тези страни? Ужасно. Общата задлъжнялост на Гърция представлява 161% от БВП, третото най-високо равнище в света (Япония и Зимбабве са пред нея, ако се чудите кои са първите страни).
Ирландия, Италия, Португалия - всички са в челната 12-ица на страните длъжници със задължения от 118% от БВП до 126 % от БВП. Испания е малко по-добре, но все пак дълговете й са на високото равнище от 85% от БВП. С приближаването на тези страни към дефлацията този дългов товар ще става все по-тежък и по-тежък.

Второ, дефлацията вдига реалните лихви. Ако приемем, че лихвата е 1%, а инфлацията около 2%, има отрицателна реална лихва от 1%. Когато обаче имате дефлация от 1% годишно, реалната лихва се повишава до 2%. По-лошото е, че няма какво да се направи по въпроса. Дори лихвите да бъдат понижени до 0%, ако цените спадат, реалната лихва се повишава.

Всички тези страни са засегнати от дълбока рецесия - БВП на Италия ще се свие с 2% тази година. Хвърлете повишаваща се лихва върху икономика, която вече има проблеми, и ще я потопите.

Инвеститорите отново проявяват интерес към акциите в еврозоната заради перспективите, че най-лошото от кризата е приключило. Ако дефлацията обаче настъпи, а тя едва е започнала, акциите ще бъдат засегнати наред с всичко останало.

Paul, по-черни статии не намираш ли бе човек.
Много трилърско внушение бълват твоите постове.
Да си слагаме камъка на шията и да скачаме в морето ли?
Давай и нещо свежо.

Гражданите на Молдова са с най-ниски доходи в Европа. Там средната заплата възлиза на 197 евро. След Молдова се нареждат Грузия - с 217 евро, Армения - с 218 и Украйна - с 290 евро.
На Балканите най-малко пари получават македонците, а най-добре са в Словения, съобщава македонското издание "Утрински вестник", което се позовава на изследване на Анадолската агенция.

Средната заплата в Македония е 342 евро, в Албания – 380 евро, в България – 390 евро, в Сърбия – 392 евро, в Босна и Херцеговина – 423 евро, в Черна гора – 475 евро, в Румъния и Унгария – 480 евро, в Хърватия - 723 евро и в Словения - 990 евро. Средната заплата на Балканите е 455 евро, пише БГНЕС.

Най-високи заплати получават гражданите на Швейцария - 4472 евро. След тях се нареждат норвежците с 3065, гражданите на Люксембург с 3000 евро, Австралия с 2932 евро, Катар с 2790 евро, Дания с 2413 евро, САЩ с 2322 евро, Швеция с 2275 евро, Япония с 2237 евро и Финландия с 2100 евро.


PS: Тази е добра - не сме последни!



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2013-10-25 12:57 от paul.

Лихвите по левовите потребителски кредити през септември нарастват с 0,16 процентни пункта до средно ниво от 11,81%, сочат данните на БНБ. Основната причина за това е леко съживяване на потреблението през последните месеци.

Нарастват и лихвите по жилищните кредити в евро - с 0,15 пр. п., до 7,47%. В същото време лихвите по левовите жилищни кредити падат с 0,19 пр. п., до 6,63%. Така разликата между лихвите по левовите и евровите ипотечни заеми става още по-голяма.

Лихвените нива при кредитите за бизнеса обаче се понижават. Като това се дължи на свитото кредитиране и нежеланието на бизнеса да започва нови инвестиционни проекти. През септември средният лихвен процент по левовите кредити до 1 млн. евро се понижава с 0,14 пр. п., а по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро - с 0,26 пр. п., съответно до 7,06% и до 6,71%.

Целта на банките е да привлекат качествени проекти, с по-големи шансовете заемът да се изплаща редовно. При левовите кредити над 1 млн. евро лихвите падат с 1,27 пр. п., но при кредитите над 1 млн. евро, договорени в евро, се повишава с 0,14 пр. п., съответно до 6,62% и до 8,14%.


PS: Спокойно, скоро още по- нагоре!

В банковата система у нас има непрозрачност, различните банки по различен начин договарят лихвените проценти и в тази посока трябва да има прозрачност. Някои промени в закона за банките обаче са абсолютно невъзможни.

Това каза в сутрешния блок на Нова телевизия икономистът Владимир Каролев по повод новите законови промени, които управляващите подготвят за банките, лихвите и ипотеките.

Какво предлагат БСП и ДПС в Закона за кредитните институции

По думите му хората си мислят, че като се въведе референтен лихвен процент вноската ще падне.
„Това няма да стане. За да се намали лихвата, трябва да се намали кредитният риск на държавата и кредитният риск на съответния получател”, обясни той.

Относно идеята да се забрани таксата за предсрочно погасяване експертът каза, че това е абсолютно възможно, но ще доведе до оскъпяване на кредитите, защото банките много по-внимателно ще дават заеми.

Третото нещо, което е вредно за кредитополучателите, е идеята, ако не си връщаш ипотечния кредит, жилището да се продаде на търг, а собственикът да може да обжалва търга.
„Как да стане това, като не си плащал. Това е пазарен процес”, каза Каролев.

„Когато говорим за банки, трябва да пипаме с бели ръкавици”, заяви икономистът Кольо Парамов.

Според него действително има нужда от сериозна промяна, но начинът, по който се предлагат и политизират, не се вписва в общата схема на перфектност.
„Тези хора не могат да изчислят загубите, които ще нанесат чрез вкарването на някои от мерките, които смятат за социални”, смята още Парамов.

По думите му се предлагат правила, които ще произведат една доза кредитни милионери или ще се помъчат да освободят някого от задълженията.

„Много популистко е предложението да се продаде имотът и да не дължиш нищо след това”, каза Каролев. По думите му всичко това ще доведе до спад на отпуснатите кредити.
„Банките ще гледат под лупа хората, които искат да вземат ипотечен кредит”, добави още той.

Около 1 200 милиарда евро са необслужваните кредити в балансите на европейските банки, което всъщност е една от основните причини за затрудненото кредитиране в региона и огромните разлики в реалните лихвени нива между отделните страни-членки на еврозоната.

Въпреки оптимизма на инвеститорите и сигналите за възстановяване на икономиката на валутния съюз, данните на Европейската централна банка за заемите с просрочие над 90 дни показват тревожна картина. Вместо обемът им да намалява, той се е увеличил с близо 100 млрд. евро спрямо миналата година, предаде Дарик.

В края на 2012 г. банките в еврозоната са отчели 1 190 милиарда евро лоши кредити, спрямo 1 090 милиарда евро към края на 2011 година.

Нарастването на лошите кредити се дължи до голяма степен на страните в Южна Европа като Италия, Испания и Гърция.

Правителството одобри доклад на министъра на финансите за изпълнението на републиканския бюджет към края на месец септември т.г., изготвен на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, съобщиха от правителствената информационна служба. Фискалният резерв към 30. 09. 2013 г. е в размер на 5,0 млрд. лева. Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец септември възлиза на 16 523,3 млн. лв., което представлява 72,3% от годишните разчети.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към деветмесечието на 2013 г. е отрицателно в размер на 360,5 млн. лв. и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 216,4 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 144,1 млн. лева.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена за деветте месеца на 2013 г. от централния бюджет, възлиза на 747,1 млн. лв., което е в съответствие с Регламент 1150/2000.

Броят на депозитите на домакинствата намалява, а се увеличава техният размер, показват данни на БНБ за края на септември, цитирани от БТА.

В края на третото тримесечие на 2013 г. депозитите на сектор домакинства са 11.907 млн. броя, като намаляват на годишна база с 2.4 процента при 1.1 на сто годишно понижение в края на юни 2013 г.

Размерът на тези депозити е общо 36.097 млрд. лв. в края на септември 2013 г. и нараства с 8.5 процента на годишна база при 9.7 на сто годишен ръст в края на юни 2013 година. В края на септември 2013 г. спрямо края на предходното тримесечие броят им намалява с 1.8 процента, докато размерът им се увеличава с 1.5 процента.

Депозитите на домакинствата в края на септември са се увеличили като брой с 0.4 процента на годишна база и достигат 2.629 млн. броя при 1.3 процента годишен ръст в края на второто тримесечие на 2013 година.

Размерът им намалява на годишна база с 0.6 процента, достигайки 18.571 млрд. лева при 0.9 процента годишно понижение в края на предходното тримесечие.

В края на септември 2013 г. в сравнение с края на юни 2013 г. броят на тези кредити се увеличава с 0.7 процента, а размерът им намалява с 0.1 процента.

Общият размер на депозитите на нефинансови предприятия, домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата, е 51.292 млрд. лева и нараства със 7.8 процента на годишна база. Тези депозити са общо 12.419 млн. броя в края на септември 2013 година.