Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!

Да бе...говори ми...Точно днес се набих в Техно-то за една тъпа навигация, без въобще да им знам за промоциите.В десет и нещо сутринта нямаше място на паркинга.Вътре-най-малко 200 човека, влачат все едно се готвят за ядрена война.
В този ТМ отстрани има няколко гишета на тия фирми,дето са за бързи кредити. Е там опашките бяха колкото половината от тези на касите.
Отказах се от пазаруването-ще отида пак като свършат промоциите след няколко дена.

Ми ще ти говоря, що не?
Първо, уточних, че не става дума за София.
Второ, това, че както ти сам пишеш, 1/3 от "купувачите" нямат и 1000 лв настрана (щото, ако има, никой не взема заем 38-39% лихва), също нищо не означава :-).



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2013-04-13 17:33 от 100ian.

Всички енергийни дружества искат увеличение на цените от 1 юли 2013 г., показва анализ на ДКЕВР, публикуван на интернет страницата на регулатора като част от отговора до прокуратурата относно проверката на дейността на ДКЕВР.

АЕЦ "Козлодуй" е подала заявление до регулатора с искане за повишение на цената за енергия с 6,54 процента и на цената за разполагаемост с 22,78 процента, предаде БТА.
Заявката на ТЕЦ "Бобов дол" е за увеличение на цената на енергията с 14,54 процента и на цената за разполагаемост с 13,47 процента.

ТЕЦ "Марица 3" иска повишение на цената за енергия с 5,90 процента и на цената за разполагаемост с 11,61 процента, ТЕЦ "Варна" е поискала повишение от 15,99 на сто на цената за енергия и 66,51 процента на цената за разполагаемост, държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" е заявила пред ДКЕВР искане за повишение с 18,29 процента на цената за енергия и 15,91 процента на цената за разполагаемост.

НЕК и ЕСО са поискали съответно 27,98 процента повишение на цената за пренос през електропреносната мрежа и 61,73 процента повишение на цената за достъп до електропреносната мрежа.

Според НЕК, добавката за зелена енергия трябва да се повиши със 176,94 процента, кафявата добавка - с 44,39 процента, а добавка "Невъзстановяеми разходи" - с 56,51процента.

ЧЕЗ иска 16,71 процента повишение на цената за достъп на стопанските потребители, 11,09 процента - на цената за достъп на битовите потребители, 19,71 процента - на цената за пренос средно напрежение и 22,13 процента повишение на цената за пренос ниско напрежение.

Исканото увеличение от EВН България за същите услуги е съответно с 59,39 на сто, 74,16 на сто, 1,46 на сто и 25,33 на сто.

От "Енерго-Про" са поскали повишение на цената за достъп на стопански и битови потребители с 35,03 процента, на цената за пренос средно напрежение (стопански потребители) с 33,76 процента и на цената за пренос ниско напрежение с 40,86 процента.


ps: Това никак не влияе върху цените на имотите. Никак!

Резервните активи на БНБ остават на високи нива. Към края на март тази година те са достигнали 14,5 млрд. евро, съобщиха от централната банка.

От тях 2,4 млрд. евро са под формата на финансови деривативи, а 1,6 млрд. евро са инвестирани в злато, включително златни депозити и в определени случаи златни суапове. По-голяма част от средствата са вложени в суверенен дълг.

Сумата на активите във финансовата сметка на централната банка, която на практика служи като обезпечение за стойността на лева и валутния борд, расте. През януари тя беше 14.2 млрд., след което през февруари намаля до 13.9 млрд. евро. Това донякъде се дължи на покачването на стойността на златните резерви, която през януари е била 1 585.5 млн. евро, през февруари е намаляла до 1 558.2 млн. евро, а в края на февруари е достигнала 1 600 млн. евро.

През следващите 12 месеца БНБ очаква нетни плащания към чуждестранни лица в размер на 378.6 млн. евро, oт които 154.2 млн. евро за покриване на изтичащи главници по кредити, а 224.4 млн. евро за лихви.

Вече е ясна цената, която българите са платили за последните три и половина години, за да се изпълни мисията на финаносвия министър Симеон Дянков за затягане на коланите и строга фискална дисциплина. Най-общо тя е скок на държавния дълг и ограничаване разходите за социални нужди и общински проекти.

От 2009 до 2012 година дългът на сектор “Държавно управление” се е увеличил от 9.9 на 14.3 милиарда лева, показват официалните данни на Националния статистически институт.

В процент от Брутния вътрешен продукт за посочения период той също нараства и от 14.6% през 2009 година достига до 18.5% през миналата година. Най-голямото увеличение е от 2001 до 2012 година – с почти 2%.

В същото време за миналата година в общините и социално-осигурителните фондове е налице излишък съответно от 197 милиона лева и 66 милиона лева.
Единствено дефицитът на сектор “Държавно управление” в ерата “Дянков” е понижен – от 2.9 милиарда лева в началото на управлението на ГЕРБ до 624 милиона в края му.

Над половин милион българи произвеждат брутен вътрешен продукт, но не се осигуряват. В същото време по-малко осигурени трябва да изхранват все повече пенсионери, тъй като заради кризата и страха, че ще пострадат от пенсионната реформа на ГЕРБ, много българи в предпенсионна възраст потърсиха вратички в системата, за да си осигурят ранна пенсия. Това показват данните на НСИ за заетите и на НОИ за макроикономическите показатели за 2012 г.
Анализът на НСИ, който е част от изследването за брутния вътрешен продукт, показва, че 3 281 900 души са заетите през 2012 г., които произвеждат нещо за българската икономика. В същото време осигурените през м.г. според данните на НОИ са 2 770 030 души, т.е. 511 870 българи работят, без да внасят осигуровки, пише "Сега".

Голямото разминаване може да се обясни не само с наличието на голям процент сива икономика у нас, която по различни оценки е между 30% и 40%, и законодателните възможности човек да не се осигурява върху различни видове доходи. Но и с тоталния срив на доверието в осигурителната система, която прибира все повече пари, а осигурява все по-малко защита. Поради това хората търсят все по-често вратички да не се осигуряват върху пълния си доход. Майките и безработните например ще вземат много по-малко средства през май, тъй като те не получават обезщетение за почивните дни, макар че са се осигурявали върху месечната си заплата, която не се влияе от почивките.

През 2012 г. според данните на НОИ има леко успокояване на пазара на труда, тъй като осигурените са с 4308 повече, отколкото са през 2011 г., когато бяха 2 765 722 и имаше срив с около 50 000. Добрият показател обаче е изцяло за сметка на доста несигурното в кризата осигуряване на самостоятелна заетост. Броят на самонаетите се е увеличил от 183 109 на 206 264, или с над 23 000 души. И докато броят на осигурените е дори малко под плана - с около 500, то средногодишният брой от 2 217 642 пенсионери е с цели 22 400 над планираните.

Така на 100 осигурени се пада да осигуряват пенсиите на над 80 пенсионери. Миналата година т.нар. "коефициент на заместване" за първи път от 2008 г. мина 80 и стигна 80.06. До 2010 г. той се задържаше около 77.50, но след като ГЕРБ две години поред затяга условията за пенсиониране, много хора побързаха да се пенсионират, за да не ги засегнат по-тежките изисквания. Осигурителният институт продължава да отчита, че над 50% от хората вземат пенсии, преди да изпълнят общите условия. Така работещите трябва да плащат за все повече пенсионери.

Замразяването на пенсиите след последната им индексация през 2009 г. пък доведе до все по-малко заместване на заплатата от парите за старост. Средната пенсия през 2012 г. от 271.21 лв. се оказа по-ниска от очакваните 273.32 лв., освен това тя е едва 35.41% от средната работна заплата. Година по-рано тогавашната средна пенсия от 266.63 лв. беше почти 39% от средната заплата. Спрямо средния осигурителен доход намалението е с един процентен пункт - от 44.9% до 43.9%. През 2012 г. средната заплата е била 766 лв., а през 2011 г. - 686 лв.

Заетите според анализа за БВП са с около 300 000 повече, отколкото са според наблюдението на пазара на труда - малко над 2.9 млн. души. Огромната разлика е в различните методологии, които се използват за анализ на резултатите. При изследването на заетите, свързани с осигуряването на брутен вътрешен продукт, оценките за броя им се правят на базата на различни източници и са предназначени да измерват общото равнище на заетостта в икономиката. Сред тях влизат живеещите в колективни домакинства, както и майките в отпуск по майчинство, които отсъстват от наблюдението на работната сила. "Като цяло данните от изследването на БВП са по-подходящи за измерване и анализ на заетостта като влагане на труд, докато данните на наблюдението на работната сила са по-подходящи за анализ на труда като социално явление", обясниха от статистическия институт. Доказателство за това е и фактът, че хората в болнични и майчинство се броят за осигурени и от НОИ.


ps: Ето ги идват да купуват копторчета с пачки по стотачки!

Мрачни остават перспективите за Кипър през 2013 г., според шефа на централната банка на острова, съобщава агенция АНА-МПА, цитирана от БТА.

Представяйки годишния доклад на банката за миналата година нейният управител Паникос Димитриадис подчерта, че сегашната ситуация в страната е резултат от поредица хронични грешки и пропуски. От 2006 г. до 2011 г. банковият сектор в Кипър е увеличил двойно мащабите си, като през този период банките безразсъдно са се разраствали в чужбина и са правили огромни инвестиции в ценни книжа на гръцката държава.

Паникос Димитриадис каза, че не желае да посочва виновни за сегашната икономическа криза на Кипър, но предупреждава, че ако централната банка не подкрепи двете големи банки на острова и не налее свежи пари в тях, те ще бъдат доведени до фалит и ликвидация. Централната банка на Кипър ще продължи да работи съгласно политическите решения на Еврогрупата за прилагане на оздравителните мерки с цел да се постигне преструктуриране на банковия сектор и да бъде гарантирана възможно най-скоро изисканата от острова финансово-икономическа стабилност, каза още шефът на банката.

Кипърската централна банка съобщи днес, че повечето от притежателите на депозити, загубили пари от облагането на парите им в Банката на Кипър, са от чужбина, предаде Ройтерс. Според банката кипърските граждани не са засегнати толкова тежко, колкото се е очаквало. "Седемдесет на сто от депозитите бяха на чуждестранни граждани, оставайки кипърските притежатели на депозити и бизнесът незасегнати", заяви управителят на централната банка.

В замяна на спасителен заем в размер на 10 милиарда евро от еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ) Кипър беше принуден да затвори втората по големина банка на острова - Кипърската народна банка (Laiki bank). Никозия трябваше да преструктурира най-голямата си банка - Банка на Кипър и да наложи загуби за притежателите на депозити над 100 хиляди евро.
Повечето от чуждестранните притежатели на депозити в Кипър традиционно са от Русия, отбелязва Ройтерс.

"Атака" предлага държавно регулиране на лихвите по кредитите, съобщи проф. Станилов за БНР. Следващата седмица парламентарната група на "Атака" ще внесе поправка в Закона за банките и кредитното дело, с която да се въведе таван за лихвите, например около 8%.
ps: Сега вече банките ще срутят любимия на всички пазар на недвижими тухли с бетон! Парите може да не са всичко, но винаги са по- важни от печената кал!



Редактиран 2 път(и).Последна редакция на 2013-06-02 11:36 от paul.

Ми те може и закон за национализация на банките да внесат

Атака ако ще внасят нещо, по-добре да се съсредоточат върху заемите по 1000-1500 лева.
Там да офраничат лихвите

С 4 млрд. лв. се е увеличил държавния дълг на България по време на управлението на ГЕРБ.

За периода 2009 – 2012 г. задълженията на държавата са нараствали с по 1 млрд. лв. на година. В момента той е 14,3 % от БВП за 2013 г.
Това съобщи съобщи д-р Емил Калчев от Института за икономически изследвания при БАН на пресконференция, на която беше представен годишен доклад „Икономическото развитие и политики в България – оценки и очаквания”.
Калчев съобщи, че голяма част от събраните приходи в държавата отиват за социално осигуряване, което не е оптимистично.
Данните за разходите за 2012 г. показват, че около 3% е вноската в Европейския съюз, около 40% от разходите в държавата са за социално осигуряване, около 18% харчат общините и 40% - правителството.
„Правителството събира повече пари, отколкото харчи, а традиционно негативни салда реализират общините и сектора на социалното осигуряване.
Дефицитите на социалното осигуряване са нараснали с над 3 млрд. лв. за последните години”, каза Емил Калчев.
Според него, политиката на фискалната стабилност трябва да остане, тъй като в противен случай хората ще живеят по – трудно.
„Проблемът е друг - че в рамките на фискалната стабилност икономиката не сработи така, както се очакваше.
Хубаво е да продължат реформите в социално-осигурителния сектор. Трябва да повишим усвояването на еврофондовете – това е една добра възможност. Тук трябва да бъде насочена голямата политическа воля”, каза още Емил Калчев.
Колегата му проф. Стефан Иванов съобщи, че
приходите на общините през 2012 г. са спаднали с почти 1 млрд. лв. в сравнение с 2008 г., когато те са 5 млрд. лв.
Темпът на спадането на приходите е забелязан през същата година. През 2009 г., когато ГЕРБ взема властта и Симеон Дянков става финансов министър, се наблюдава силен спад на собствените приходи и увеличение на просрочените задължения на общините.
Икономическият институт на БАН препоръчва комплекс от мерки за повишаване на ефективността на разходите на правителството. Трябва да се акцентира преди всичко върху принципите на програмно бюджетиране, т.е. финансиране срещу постигането на конкретен резултат.
БАН препоръчва реформиране из основи на държавната администрация,
в това число намаляване на числеността ѝ и въвеждане на електронно правителство. За намаляване разходите на изпълнителната власт са нужни реформи в здравеопазването, образованието и промяна на схемите за ранно пенсиониране.
Усвояването на европейските фондове е единственият шанс за икономически растеж при запазване на балансите в публичните финанси. Според икономистите трябва да се преразгледа и финансирането на общините, като се подсилят източниците на собствени приходи.

Освен това държавата трябва да започне да изпълнява програма за децентрализация на властта.
Общините трябва да намалят своята зависимост от държавата чрез преразпределение на приходите от данъка върху физическите лица и въвеждане на налог върху обработваемите земи и горите.
БАН препоръчва размерът на концесиите да се добавя към местните данъци
при определяне на изравнителната субсидия.


+


Общата печалба на банките се увеличава с 16 млн. лв. до 43,5 млн. лв. за месец април. За първите четири месеца на годината тя е 210,8 млн. лв., като нараства с 4% спрямо същия период на миналата година, сочат данните на БНБ. Повишението на финансовия резултат идва изцяло от по-ниските разходи за обезценки на кредитите с 25,4 млн. лв. до 326 млн. лв. за януари-април 2013 г. Административните разходи на банките нарастват с 0,54% на годишна база до 570,2 млн. лв. за периода януари-април.
Топят се печалбите на банките от лихви. Нетният лихвен доход е на рекордно ниски нива, като през април се е стопил с 6,46% до 202,8 млн. лв. Намалението на нетните приходи от лихви е въпреки увеличението на портфейла от кредити с 1% за година до 61,8 млрд. лв. Разходите за лихви намаляват с 2,46% на годишна база до 720 млн. лв. за януари-април 2013 г., но приходите от лихви се стопяват с 5,33% до 1,53 млрд. лв.

Намалението на нетния лихвен доход е резултат от много фактори, сред които проблемните заеми, по които не се плащат лихви, и конкуренцията, която е съпроводена с намаляване на лихвите. Не на последно място върви процесът по предсрочно погасяване на стари кредити, което също води до намаляване на приходите от лихви. Активите на банковата система намаляват с 1,12%, или с 938 млн. лв., през април до 82,55 млрд. лв. Като основната причина за това е изтеглянето на средства от чуждестранните банки майки на родните финансови институции. За година обаче активите на банките нарастват с 4,98%.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2013-06-04 11:16 от paul.