Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!

България ще бъде във валутен борд, докато влезем в еврозоната. Това обяви министърът на финансите Симеон Дянков, цитиран от радио Фокус. „Валутният борд така е направен преди 15 години, че реално премахването му преди да влезем в еврозоната ще създаде повече проблеми, отколкото плюсове", посочи министърът. (12.11.2012)



ps: Какво ли от тези неща се промени на 18.02.2013?

Quote
paul
ps: Какво ли от тези неща се промени на 18.02.2013?

Със сигурност махането на Дянков е сериозна стъпка за понижаването цените на имотите. Той беше последният мохикан, който бранеше плоския 10% данък върху доходите, защото поддържаше становището да няма промени в данъчната политика. До 6 месеца ще има нов данък и той ще е между 25-35% за доходите над 2000 лева. Това ще намали реално и доста съществено доходите на най-сериозните кандидат-купуващи на НИ, и оттам ще се ограничат възможностите им да вземат достатъчно големи ипотечни кредити, съответстващи на сегашните ценови нива. Големи проблеми ще имат и тези ипотекари, които и сега изпитват затруднения с плащането на вноските. При месечен доход, намален допълнително с 250-500 лева, няма начин да няма и сериозен скок на просрочията.

Seira, недей им казва какво ги чака, че ще има РЪСТ на инсултите, инфарктите и на продажбата на успокоителни!

То си има план, написан преди две седмици!


Икономическата теория не дава еднозначен отговор на въпроса доколко полезен е валутният борд. Сблъсквайки се с макроикономическа нестабилност, високи очаквания за инфлация и рецесия, не малко страни избират режима на паричен съвет. Той създава монетарна стабилност, но това има своята цена.

Как действа валутният борд? Във варианта му, който е въведен в България, той има пълно покритие на парите в обращение. Даже не става въпрос за 100% покритие, а за 130% - това е съотношението на тесните пари М1 към балансовите активи на БНБ, служещи като обезпечение на механизма на паричния съвет.

В същото време Българската народна банка на практика няма контрол върху лихвените нива в страната. Тя запазва функциите си на регулатор за банковата система, но няма възможност за осъществяване на класическа парична политика.

С други думи, ако българската икономика е в криза, БНБ не може да напечата пари, за да реши проблема, така като това направиха други държави. Но ефектът от валутния борд не се изчерпва само с ограничения за печатането на пари.

В механизма му увеличението на паричната маса, което може да се дължи на нетен приток на капитали, какъвто има в българската икономика през последните 2 години, трябва да бъде компенсирано с повишаване на активите на БНБ.

През миналата година те нараснаха с около 5 млрд. лв. Част от тази сума бяха средствата, предвидени за изплащане на брейди облигациите, емитирани от Милен Велчев, или 1.7 млрд. лв., които до 10 януари 2013 г. се намираха във фискалния резерв.

Но остатъкът от 3.3 млрд. лв. е резултат от нарастването на паричната маса с 9.5% през миналата година, за първите 11 месеца, на която БНБ отчита излишъци както по текущата и капиталовата, така и по финансовата сметки.

С други думи, всяко увеличаване на ликвидността в българската икономика трябва да бъде компенсирано от баланса на БНБ заради валутния борд. В резултат нетният ефект от притока на капитали е ограничен, което в период на възход не е сериозен проблем и дори може да се определи като позитивен фактор, но при криза на вътрешния пазар се превръща в спирачка за възстановяването.

Да си представим следната ситуация – приток на инвестиции и положителен търговски баланс – мечтата на българските полици. При липса на валутен борд това би довело до поскъпване на лева и ръст на потреблението. Но, за да се запази стойността на лева спрямо еврото без промяна, БНБ трябва да стерилизира капиталовите излишъци. Така нетният ефект от притока на капитали за потребителското търсене и икономиката е минимален.

Причината за въвеждането на валутния борд беше провалът на българските политици в икономическите реформи в първите години след падането на комунизма. Но сега механизмът на паричния съвет носи повече вреда, отколкото полза. Фискалната стабилност на държавата е неоспорима. А паралелното прилагане на затегната парична и фискална политики спират растежа.

В момента българската икономика се намира в уникална ситуация – стагнация и криза на вътрешното потребление, съчетани с нетен приток на капитали. Тъй като ограничителната функция на борда се задейства като следствие от увеличаването на паричната маса, то тя дава време за растеж на вътрешния пазар, като забавя, а не спира развитието на икономиката. Но когато потребителското търсене е под натиск, паричният съвет засилва негативните ефекти от кризата.

За разлика от 90-те години на миналия век, регулаторните функции на БНБ са установени, тя е интегрирана в европейската система на централните банки, като прилага дори по-строги капиталови изисквания от тези в еврозоната. Така че излизане от механизма на борда няма да доведе до колапс на финансовата система. То просто ще даде възможност на държавата да осъществява ефективни антициклични политики.

Основният проблем обаче остава доверието на хората, като изглежда и самите политици нямат доверие в управленските си възможности.

Така валутният борд се е превърнал в удобно извинение за липсата на ефективни решения за текущите икономически проблеми.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2013-02-18 16:47 от paul.

Трябва да се обадя на Путин ако вземат че вдигнат данъците на 35%.

Висш мениджър от Райфайзен банк във Виена признава: “Чакаме преводите от клоновете ни в ЦИЕ, за да имаме достатъчно ликвидност.” Тaзи фраза отразява сериозните съмнения на експерти и вложители, че през последните месеци парични потоци от източноевропейски банки редовно се насочват към банките-майки в Европа, които изпитват сериозна трудност поради кризата.
Агресивната политика на банките в България през последните месеци да привличат депозити е ясно признание, че както те, така и техните банки-майки неистово имат нужда от пари кеш. За една година депозитите на граждани са се увеличили с 2.693 млрд. лв., а за първото тримесечие на годината - с 411.6 млн. лв. Общо размерът на привлечените средства от фирми и граждани в банковия сектор е 34.609 млрд. лв. Общо депозитите на граждани в банковата система към края на март са 22.7 млрд. лв. Спрямо края на миналата година те се увеличават с 2.2%, а на годишна база нарастват с 14.2%, сочат данни на БНБ.
Според БНБ реализиран е ръст на лошите и просрочените кредити със 116,8 % на годишна база до 1,65 млрд. лв. в края на февруари 2009. Лошите кредити се увеличават най-бързо при фирмите - със 152,65% до 918 млн. лв. Въпреки това МВФ смята, че банковият сектор в България е добре капитализиран, ликвиден и печеливш, но сериозна рецесия /България вече е в рецесия според данни на НСИ/ в реалната икономика може да усложни обслужването на кредитите и да ерозира банковия капитал. В България кредитите във валута са деноминирани в евро и благодарение на паричния съвет не съществуват колебания в курса евро/лев. Агенция Moody's обаче понижи перспективата пред системата от "стабилна" на "негативна" поради проблеми с «фундаменталните условия на кредитиране в страната през следващите 12-18 месеца”.
Според данни на МС активите на банковата система към края на 2008 са почти 70 млрд. лв., което е със 17% ръст в сравнение с 2007, тя е добре гарантирана - покритието възлиза на 115%. И все пак е факт, че една и съща група западноевропейски банки, доминират в региона и създават опасност от финансово „заразяване”, твърди Мери Стокс от агенцията за икономически анализи RGI Monitor.
Разлюляване на банковата система в България може да се провокира според експерти по две причини: като следствие от състоянието на банките-майки в Европа или пробив в българска банка.

Банките в Европа
Някои от европейските банки и финансови институции отричаха финансовата криза, която доведе до фалита на едни от най-големите играчи в сектора, заяви европейската комисарка за конкуренцията Нели Крус, цитирана от Reuters. През последните осем месеца европейски банки, които бяха на прага на фалита, масово искаха спасителни пакети от правителствата и ги получиха. Според Нели Крус новите правила, които се очаква да бъдат приети този месец, трябва да гарантират, че държавните средства, дадени на тези банки ще се използва по подходящ начин. Европейските правителства одобриха помощ от $5.3 трилиона, за да подкрепят банките в съюза, се казва в документ на ЕС, цитиран от Bloomberg. Средствата ще бъдат разпределени, както следва: 311.4 млрд. евро за капиталови инжекции, 2.92 трилиона евро в подкрепа надеждността на банките, 33 млрд. евро за възстановяване от „лоши” активи и 505.6 млрд. евро в подкрепа на ликвидността и банковото финансиране
Мнозинството от новоприсъединилите се страни – членки на ЕС, сред които Словакия, Чехия, Естония и Литва, посочва Bloomberg, не са взели държавни мерки в подкрепа на финансовите си пазари. Голяма част от банките в региона са собственост на чуждестранни финансови институции. Над 80 процента от заемите в ЦИЕ са отпуснати от шест европейски държави, по данни на Moody’s Investors Service.

Чуждите банки в България
В България пет чужди банки притежават 52% от пазара и всяка една от банките майки вече се е обръщала към собствените правителства за финансова помощ.
Втори тревожен елемент е 30% -ят дял на гръцки банки в страната. Задълженията на Гърция към кредитори през 2009 се очаква да възлязат на 58 млрд. евро, според Moody's. Катинка Бариш от Центъра за европейска реформа смята, че трябва да се подпомогнат местните клонове с капитал, за да продължи кредитирането, а не да се стига до фалити и отписване на кредити. Проблемът е, че западните банки нямат пари.
С помощта от МВФ може да се спаси държавната система, а правителството да реши да използва част от сумата за спасяването на банковата система. Но обикновено то прибира сумата в централната банка и защитава валутата заедно с резервите си. Това обаче рядко са пари за спасяване на банките. В повечето случаи при банкова криза правителствата спасяват собствените си кредитни институции и не отделят средства за чуждестранните клонове. Така че, когато източноевропейските банки са застрашени, те едва ли ще получат местна помощ. По-скоро ще трябва да се обърнат към банката-майка, която сега няма кеш..... Според The Wall Street Journal най-съществено е как банките в източноевропейските страни ще управляват паричните потоци, дали ще свиват кредитирането, както и дали ЕС ще помогне на рисковите държави. Източна Европа ще получи около 25 млрд. евро вместо исканите 180 млрд. евро, СБ /7.5 млрд. евро,/, ЕБВР /6 млрд. евро/, ЕИБ /11 млрд. Евро/. Европейският парламент прие регламент, с който затяга изискванията за минималния банков капитал като отговор на финансовата и икономическа криза и в опита си да възстанови доверието в разклатената банкова система, съобщи EurAktiv. Новите правила ще влязат в сила от 2010, като се планират още реформи. За да станат пазарите по-безопасни за инвеститорите, всички банките ще бъдат задължени да отделят 5 на сто от приходите от емитираните и продаваните от тях секюритизирани продукти. Регламентират се и междубанковите кредити. За големите мултинационални банки пък ще бъдат назначени надзорници, а националните регулаторни органи периодично ще се срещат, за да обменят информация.

Банка на ръба
През 2008 се водеха преговори за покупката на българска банка от френска. Потенциалният купувач предложи 1 млрд. лв., банката поиска 1.3 млрд. лв. Сделката пропадна, днес капитализацията й е малко над 130 млн. евро и въпреки силната й лихвена политика и политика по привличане на депозити тя вероятно ще има проблеми през лятото, усилено се твърди в банковите среди. Причината за несполуките са 300 млн. лв. кредите отпуснати на български предприемач. БНБ вече подпомогна банката с 400 млн. лв. през 2008. Какво ще направи държавата, ако трезорът не успее да се справи?
Оставя банката да потъне или я национализира, за да предотврати истерията, която ще завладее дребния вложител. Има четири начина за изчистване на банковата система в криза според Нуриел Рубини, коментатор на сп. Forbes: рекапитализация на банките и създаване на т.нар. лоша банка (bad bank), чрез която правителството да изкупува опасните, "токсични" активи; рекапитализация, съчетана с отпускане на държавни гаранции за лошите активи; изкупуване на лошите активи от частния сектор заедно с отпускане на държавни гаранции (сегашният правителствен план в САЩ);категорична и пълна национализация (ако не ви харесва тази дума, можете да го наречете правителствен синдик в банковия сектор) на несъстоятелните банки и препродажбата им на частния сектор, след като бъдат изчистени.

Национализация
Тя е по-благоприятното решение за пазара, твърди Рубини, защото премахва всички потенциални и предпочитани акционери, както и несигурните кредитори, като в същото време осигурява върховенството на данъкоплатеца. Решава проблема с управлението на лошите активи, като позволява препродаване на повечето от авоарите и депозитите - с държавни гаранции - на нови частни акционери след изчистването им. Подобно беше решението при фалита на банката Indy Mac. Швеция успешно приложи този метод по време на банковата си криза в началото на 90-те. В законодателството на ЕС няма процедура за спасяване на банки, пострадали от изтеглянето на активи от техните централи в други страни или от чуждестранните инвеститори. ЕС вероятно ще предпочете досегашният подход, който беше използван в Белгия и Холандия при проблемите с Fortis и Dexia, т.е. да остави решението на правителствата на съответните страни, които да се споразумеят с акционерите.

paul,
Не смяташ ли, че ще е коректно, когато правиш copy-paste да посочваш и датата и източника?
Горният ти пост е текст от 2009 година, добре, че през 1996-97 година Интернет не беше това, което е сега, иначе щеше да изровиш някоя статия за банковата система от тогава. :]

Quote
Dimitar.
paul,
Не смяташ ли, че ще е коректно, когато правиш copy-paste да посочваш и датата и източника?
Горният ти пост е текст от 2009 година, добре, че през 1996-97 година Интернет не беше това, което е сега, иначе щеше да изровиш някоя статия за банковата система от тогава. :]

Съгласен съм!


По данни на БНБ към 8 февруари фискалният резерв е възлизал на 3 млрд. лв., а в търговските банки има още около 300 млн. лв. Така резервите на страната в момента се състоят само от целевите фондове, които влизат в тях и по регламент не могат да се харчат - Сребърният фонд, с натрупани до момента 2.1 млрд. лв., и фондовете "Радиоактивни отпадъци" и "Козлодуй", в които има 1.3 млрд. лв.
По сметките на земеделците ще бъдат преведени 841 592 000 лв. С извънредното емитиране на държавни книжа новоемитираният вътрешен дълг от началото на годината надхвърля 1 млрд. лв. при позволени по закон максимум 2 млрд. лв.

Не знам дали ще вдигнат плосния данък, но със сигурност през последните години държавата бъркаше в кацата с държавния резерв за да раздава заплати и да гарантира приходи на обръчите от фирми. Новината е, че кацата е празна. През следващата година 2 000 000 000 лева няма да отидат за държавни разходи, което е голям проблем, понеже тези пари се завъртат многократно в икономиката и в крайна сметка минават през хората с кредити за да изтекат обратно към западна Европа и банките майки, от където по принцип са дошли.

Приземяване Приземяване Приземяване Приземяване Приземяване

Инвеститорите масово продават акции на Българска фондова борса (БФБ) и книжата на водещи компании поевтиняха значително, след като премиерът Борисов обяви, че подава оставка, съобщи „Дневник".

Към 10,50 часа най-сериозен спад има при акциите на "Топливо" АД, които са се сринали с 19,52 на сто, следвани от тези на "Трейс груп холд" - с 13,26%. "Трейс" е компанията, която спечели множество поръчки за изпълнение на инфраструктурни проекти, сред които отсечки от автомагистрала "Тракия" и метрото в София.

Книжата на Първа инвестиционна банка са поевтинели с 9,14 на сто, а тези на банка ЦКБ - с 8,86%. Акциите на "Химимпорт" спадат със 7,22 на сто.

Сделки с книжата на електроразпределителните дружества към момента няма, а вчера търговията с тези на ЧЕЗ беше спряна от борсовия оператор след като премиерът обяви, че лицензът на компанията ще бъде отнет. Снощи тази процедура започна на извънредно заседание на ДКЕВР.

Заради негативната реакция на пазара, довела до бърз спад в цената на акциите, повлиян от медиите, на 19.02.2013 г., БФБ-София временно спря търговията с акциите на ЧЕЗ Разпределение АД и ЧЕЗ Електро България АД до края на търговската сесия на същия ден.

Затова Комисията за финансов надзор е предприела незабавни действия с цел успокояване на пазара.

За днес е насрочен и аукционът за продажба на държавни ценни книжа за 800 млн. лв., с които трябва да се покрие сумата, изтеглена от фискалния резерв, за да бъдат изплатени субсидиите на зърнопроизводителите. Анализатори коментират, че рекордно големият аукцион е под въпрос заради оставката на вицепремиера Дянков.

Я да видим кой ще купи имоти следващите 3-6 месеца....
За инфлация не ми говорете, щото Австрюгите нямат интерес от това - кой и как ще си плати сметките? И дори да ги палати при инфлация са на загуба...