EТО ТЕЗИ СГРАДИ НЯМАТ ПРОБЛЕМ СЪС ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА. НЯКОЙ БРОКЕР ПРЕДЛАГА ЛИ ТАКИВА?
Мегалити: Удивителните творби на
човешката история
Мегалит е наименованието, дадено на строежи от гигантски каменни блокове. Тези строежи са изградени с различни цели. Когато погледнем към историята на човечеството, ще видим, че до днес са се запазили множество мегалити. Една от най-изненадващите страни на тези строежи е колко огромни каменни блокове, някои от които тежат повече от тон, са използвани за построяването на въпросните здания, начинът, по който тези камъни са били пренесени до строителната площадка, и техниките, които са били използвани. Как хората по онова време са построили тези постройки, поставяйки един блок върху друг? Тези мегалити обикновено са били строени чрез използването на камъни, донесени от далечни места, и са смятани за чудеса на строителството и инженерството. Хората, които са изградили такива постройки, очевидно би трябвало да са притежавали напреднала технология.
Строителната техника и технологията, използвани при строежа на пирамидите, все още са мистерия. Тези гигантски постройки, чието изграждане е трудно да бъде възпроизведено дори и използвайки съвременната технология, са били построени от високо компетентни хора, които са живели преди около 2 500 години.
Преди всичко планирането е крайно необходимо за строежа на тези здания. Този план трябва точно и достоверно да бъде съобщен на всеки, който взима участие в този проект. Трябва да бъдат изготвени технически скици на това къде точно ще бъде изграден строежът. Нещо повече, изчисленията в тези чертежи трябва да бъдат изчистени от всякакъв вид грешки, защото и най-малката неточност би попречила на изграждането на постройката. Освен това, за да може строежът да завърши успешно, организацията също трябва да бъде безупречна. Фактори като координация на работниците и посрещане на нуждите им (храна, почивка и др.) са от голямо значение за придвижването на строежа в желаната посока.
Очевидно е, че хората, участвали в строежа на тези постройки, са притежавали натрупано знание и технология, далеч по-превъзхождаща от това, което в повечето случаи се смята. Както споменахме по-рано в книгата, цивилизацията не винаги се движи само напред, тя понякога се движи и назад. Всъщност през по-голямата част от времето напредналите и изостаналите цивилизации могат да съществуват едновременно в различни части на света.
Твърде вероятно е хората, които са изградили въпросните мегалити, да са притежавали развита цивилизация, както ни показват и археологическите и исторически останки. Това е така, защото постройките, които са изградили, ни показват, че те са имали широкообхватни познания по математика и геометрия, били са наясно с технологията, необходима за построяването на сгради чрез изчисляване на устойчиви точки по неравни местности, използвали са устройства (като компас) за определяне на географско местоположение и са били в състояние, когато било необходимо, да транспортират необходимите за строителството материали на разстояние от доста километри. Очевидно те не са постигнали всичко това, използвайки примитивни сечива. Всъщност множество експерименти, извършени от съвременни изследователи и археолози, разкриват, че е невъзможно построяването на тези постройки при условията, представяни от еволюционната теория. Изследователите, които се опитали да изградят подобни постройки, възпроизвеждайки въображаемите условия, приемани от еволюционистите, се провалили. Не само че тези изследователи намерили за твърде трудно да построят подобна постройка, но те изпитали също така огромна трудност в транспортирането от едно място на друго на камъните, които формират основата. Това още веднъж показва, че хората по онова време не са водели изостанал живот, както твърдят еволюционистите. Те са се наслаждавали на изкуството, разбирали са от архитектура, изкусно са използвали строителната технология и са се занимавали с астрономически проучвания.
Портата на Ищар, Багдад
Напълно нормално е това, че от миналите цивилизации в повечето случаи са се запазили само каменни блокове, масови каменни структури или разнообразни каменни сечива отпреди стотици хиляди години. Неприемливо е обаче да гледаме към няколко каменни структури и артефакти и да правим заключение, че хората по онова време са имали неразвита цивилизация, която е можела единствено да използва камъни и е била лишена от всякакъв вид технологии. Коментари като тези, основани на различни догми, нямат никаква научна стойност. Ако тези открития обаче бъдат оценени без негативното влияние на всякакъв вид предубеждения, то тогава могат да бъдат направени интерпретации, по-близки до истината. Очевидно е, че дори и обществото отпреди стотици хиляди години да е живяло във внушителни дървени къщи, красиво построени вили от стъкло и да е използвало най-привлекателните декоративни материали, много малко доказателства за това биха се съхранили поради ерозивното влияние на ветровете, дъждовете, земетресенията и наводненията, случили се в продължение на тези стотици хиляди години. На дървения материал, стъклото, медта, месинга и различните други материали са необходими само средно около 100-200 години, за да се износят при естествени условия. С други думи, в рамките на 150-200 години дървените или бетонни стени на вашата къща ще се износят и много малко ще се запази от материалите в тях. Ще се запази дори още по-малко, ако те бъдат изложени на земетресения, наводнения или бури. Всичко, което ще остане, ще са каменни блокове, за разрушаването на които ще е необходим един по-дълъг период от време. Дори и тогава каменните материали ще се разложат на по-малки парчета. Следователно невъзможно е интерпретации, извършени единствено на базата на тези каменни блокове, относно всекидневния живот на обществата, които са съществували по онова време, техните социални взаимоотношения, вярвания, вкус и творческо разбиране, да достигнат степен на сигурност.
Книгата на Ръдиард Киплинг, озаглавена „Ето такива истории” („Just So Stories”)
Еволюционистите обаче все още се опитват да постигнат невъзможното, украсявайки различни открития с въображаеми интерпретации и измисляйки разнообразни сценарии. Фантазирането и изопачаването на фактите е нещо, което всъщност се критикува от самите еволюционисти. Този подход дори си има и име: „Ето такива истории” („Just So Stories”). Той се явява в критиките на видния палеонтолог-еволюционист Стивън Джей Гулд и е взет от книгата със същото заглавие, написана от британския писател и поет Ръдиард Киплинг (1865-1936) и публикувана през 1902. В тази книга с приказки, написани за деца, Киплинг разказва няколко измислени истории за това как живите същества може би са се сдобили с някои органи. Той например е написал следното относно хобота на слона:
„В едни далечни времена слонът нямал хобот. Той имал само черникав издут нос… Но имало един слон, един нов слон – малкото на слона, който бил много любопитен... Така че той продължил… докато не се спънал на нещо, което помислил, че е дървено трупче на самия бряг на голямата сивозелена, хлъзгава река Лимпопо, която била обградена от евкалиптови дървета. Това в действителност обаче бил един крокодил... Когато малкото слонче навело главата си надолу близо до крокодилската уста, крокодилът го захапал за малкия му нос... Тогава слончето седнало назад на малките си хълбоци и започнало да дърпа, да дърпа, да дърпа и носът му започнал да се удължава. А крокодилът се мъчел да се върне във водата, като я направил на пяна, размахвайки опашката си, и дърпал ли дърпал, дърпал ли, дърпал.”35
Гулд и някои други учени-еволюционисти критикували изпълването на литературата с подобни на този разкази, които нямат подкрепящи ги доказателства. Същото се отнася и за тези, които се опитват да обяснят развитието на обществата от гледна точка на еволюционната теория. Подобно на приказките на Киплинг „Ето такивати истории” на социолозите-еволюционисти са базирани единствено на въображението им. Всъщност предполагаемата история на човечеството, базирана на общества, чиито предшественици са били единствено способни да сумтят и използват недодялани каменни сечива, които живеели в пещери и се прехранвали единствено посредством лов и събиране и които, развивайки се, впоследствие започнали да се занимават със земеделие и по-късно да използват метали, които с нарастване на умствените им способности започнали да установяват социални взаимоотношения, не е по-различна от историята за хобота на слона, който се удължил на брега на реката.
Гулд описва този ненаучен подход така:
„Учените знаят, че тези истории са приказки. За съжаление обаче те присъстват в професионалната литература, където са приемани твърде сериозно и дословно. При това положение те стават „факти” и влизат в популярната литература…”36
В допълнение, Гулд казва, че тези истории не доказват нищо:
„Тези приказки в традицията „ето такива истории” на еволюционната природна история не доказват нищо. Но тежестта на тези и много подобни на тях случаи сломи вярата ми в градуализма преди дълго време. По-изобретателни мозъци все още биха могли да я спасят, но представи, спасени единствено от свободни спекулации, не ми се нравят много.”37
Нюгрейндж
Нюгрейндж, една от най-известните каменни постройки в света, се състои от 93 мегалита.
Нюгрейндж е монументален гроб близо до Дъблин и по общо мнение е построен около 3200 г. пр.н.е. Нюгрейндж е съществувал по времето преди египетската цивилизация да е била създадена и преди появата на вавилонската и критската цивилизация. Стоунхендж, който е една от най-известните каменни структури в света, все още не е бил построен. Проучванията са показали, че Нюгрейндж не е бил само гроб и че хората, които са го построили, са притежавали обширни познания по астрономия. Преди да преминем към астрономическите особености на Нюгрейндж, би било полезно да споменем за особеностите на неговото строителство, защото строителите на Нюгрейндж са притежавали инженерни техники и архитектурно знание, на които си заслужава да се обърне внимание.
От страна на множество археолози Нюгрейндж е характеризиран като техническо чудо. Например куполът на върха на структурата сам по себе си е инженерно чудо. Единичните камъни, тежки в долната част и леки в по-горните части, толкова точно са наместени един върху друг, че всеки един се подава леко над този, който е под него. По този начин над централната част на постройката се издига един шестоъгълен шестметров димоотвод. На върха на димоотвода има каменен капак, който може по желание да бъде отварян или затварян.
Входният камък и отворът в покрива на Нюгрейндж. Все още не се знае
как каменните блокове са били транспортирани, нито пък какви техники са използвани по време на строежа.
Очевидно е, че тази гигантска структура е построена от хора с отлично инженерно познание, които са можели да изчисляват точно, да планират прецизно, да транспортират тежки товари и да използват добре своите строителни знания. Еволюционните твърдения не хвърлят никаква светлина върху това как тази постройка е била изградена. Това е така, тъй като според техния нереален възглед хората по онова време са живели в примитивни и изостанали условия. Невъзможно е обаче един такъв огромен паметник да е бил построен от хора, които не са имали инженерни и строителни знания.
Астрономическите особености на постройката също са удивителни. Този огромен паметник е бил построен по такъв начин, че поражда едно внушително светлинно зрелище в дните на Слънчево обръщане. През зимното слънцестоене, с други думи малко след разсъмване в най-краткия ден на годината, слънчевата светлина попада направо върху погребалната зала в Нюгрейндж. Тогава тя се отразява по различните коридорни врати и огромни камъни, докато накрая достига до задната стена. И именно през това време се появява една съвършена светлинна игра. Едно забележително нещо е, че светлината влиза в постройката не през коридора, а през специално направена тясна дупка, която се намира на тавана на коридорната врата. Всички каменни блокове са под такъв ъгъл, че да позволяват на светлината да достигне и да бъде отразена от тях. Това е и факторът, който прави възможно това светлинно шоу.
Следователно може да се види, че строителите на тази гигантска постройка не само са имали инженерни познания, но също така са притежавали и астрономически знания, посредством които да изчисляват дължината на дните и движенията на Слънцето.
Нюгрейндж е само една от многото каменни постройки, запазили се в областта от този период. Заключението, което трябва да бъде направено след разглеждането на тази постройка, е, че тя е изградена от хора с натрупани знания, които са използвали напреднали техники и методи. Интерпретацията, която трябва да бъде извършена относно начина на живот на хората по онова време, е, че хора, които са строили такива постройки, е напълно възможно да са живеели в удобни и развити места. Това показва, че те са имали познания по астрономия, технология, с която да наблюдават космоса, и достатъчно знание, за да тълкуват правилно направените наблюдения. Всекидневният живот на хора, способни правилно да интерпретират информацията, която са получили посредством наблюдаването на космоса, би трябвало да е цивилизован съразмерно с това натрупване на знание. Може би единствено този каменен паметник се е запазил от това общество, което може да е живяло в комфортни къщи, да е имало добре поддържани градини, да е притежавало възможността да получава лечение в добри болници, да се е занимавало с търговска дейност, да е обръщало специално внимание на изкуството и литературата и да се е радвало на обширно културно наследство. Всичко това са реалистични интерпретации, които могат да бъдат направени относно този каменен паметник и хората, които са го построили, основани на археологическите открития и исторически факти. Тъй като еволюционистите обаче са свикнали да мислят единствено в рамките на материалистическите предели, то те предпочитат да разказват истории, които са плод на специфична догма, отколкото да направят разумни интерпретации, съвместими с науката. Тези техни истории обаче никога не могат да изразят безспорна истина.
Стоунхендж
Стоунхендж може да е бил построен като строителни блокове на дървена постройка. Дървена сграда, построена на тях, е щяла да бъде незасегната от
вятъра и бурите. Твърде вероятно е само основите на
сградата да са се запазили. Методите и мотивите за построяването на Стоунхендж все още са предмет на спор, но една съществена особеност, разкрита от учените, е връзката му с астрономията. Хората, които са построили тази конструкция, са притежавали както инженерни, така и напреднали познания по астрономия.
Стоунхендж е паметник, който се състои от големи каменни блокове, подредени в кръг. Той е съставен от около 30 блока, всеки един от които е средно с височина 4.5 метра и тежест 25 тона. Паметникът, който е разположен в Англия, е привлякъл вниманието на множество изследователи. Предложени са множество теории относно това как и защо той е бил построен. Това, което е от значение тук, не е коя от тези теории в действителност е вярна. Важното нещо е, че този паметник е друг пример, който опровергава твърденията, направени от еволюционната теория, с цел обясняване на историята на човечеството.
Изследователите разкриват, че Стоунхендж е бил построен на три етапа. Според множество източници първоначалният строеж на Стоунхендж датира отпреди 2800 г. пр. Хр. С други думи, неговата история започва преди около 5000 години. Историческите източници разкриват, че по време на първоначалния строеж е бил направен един малък кръг от гигантски камъни, а извън тях е била издигнат и един островръх камък, наречен „камъкът пета”. По-късно бил оформен втори кръг, отново от огромни камъни, след което във вътрешността на тези кръгове били издигнати каменни блокове, известни като „сини камъни”.
Една от най-забележителните страни на този монумент са сините камъни, използвани в него. Това е така, тъй като никъде около Стоунхендж няма източник на такива камъни. Учените установили, че тези каменни блокове били доставени до мястото на строежа от планината Пресели (Prescelly). Това се явява и най-забележителното, защото източникът на въпросните камъни е на около 380 километра разстояние от Стоунхендж (по суша). Ако, както еволюционистите твърдят, хората по онова време са живели при първобитни условия и единствените сечива, с които са разполагали, са били дървени скрипци, салове, направени от дънери, и каменни брадви, то как тогава тези камъни са били транспортирани през целия този път до областта, в която е разположен днес Стоунхендж? Това е въпрос, на който не могат да отговорят сценариите, които са само плод на въображението на еволюционистите.
Една група учени се опитала да транспортира сини камъни до Стоунхендж, възпроизвеждайки условията, които са смятали, че са съществували тогава. За тази цел използвали дървени макари, построили сал, който да може да превози камъните, като съединили в едно три сала, издърпали лодката нагоре по реката, използвайки дървени прътове, и след това се опитали да поместят камъните нагоре по хълма, използвайки грубо изработени колела. Но техните усилия били напразни. Това бил само един от експериментите, проведени с цел установяване на начина, по който тези сини камъни са били закарани до Стоунхендж. Били проведени още множество други такива и учените се опитвали да разберат какъв метод на транспортиране може да е бил използван от хората по онова време. Но тези проучвания, проведени съгласно еволюционните предразсъдъци, всеки път оставали далеч от успеха. Това е така, тъй като всички те са били проведени, водени от заблудата, че хората, които са живели по времето, когато Стоунхендж е бил построен, са използвали недодялани сечива, направени от камъни и дърва, и са притежавали изостанала цивилизация.
Тук има една друга точка, която се нуждае от наблягане. По време на въпросните експерименти са били използвани различни модели изработени в корабостроителници въжета, произведени във високотехнологични фабрики, и детайлни планове и изчисления. С други думи, те са се възползвали от ползите на съвременната технология. Въпреки това обаче не могли да бъдат постигнати никакви положителни резултати. Хората, които живели преди около 5000 години, обаче транспортирали тези камъни, всеки един от които тежал много тонове, и ги подредили в кръг, изчислявайки точното им географско разположение. Очевидно е, че те не са извършили всичко това посредством каменни сечива, салове, направени от дънери, и дървени макари. Стоунхендж и множество други мегалити са били построени с помощта на технология, за която ние днес дори не бихме могли да гадаем.
Не е възможно камъните, всеки един от които тежи много тонове, използвани тук в северноамериканския град Тиахуанако, да са били транспортирани без стоманени въжета, крикове и други строителни съоръжения.
Удивителните останки в град Тиахуанако
Град Тиахуанако, който е разположен на 4000 метра надморска височина в Андите между Боливия и Перу, е изпълнен с останки, които шокират посетителите. Областта е определена като едно от археологическите чудеса на Южна Америка.
Една от най-удивителните останки в Тиахуанако е календар, който показва равноденствията, сезоните и разположението и движението на Луната през всеки един час. Календарът е едно от доказателствата, че хората, които са обитавали въпросния регион, са притежавали високонапреднала технология. Сред останалите забележителни останки в Тиахуанако са паметниците, направени от каменни блокове, някои от които тежат около 100 тона.
Автор от Ридърс Дайджест (Reader's Digest) пише: „… най-добрите инженери днес все още си задават въпроса дали биха могли да отрежат и преместят огромни скални маси като тези, използвани за построяването на града. Гигантските блокове изглеждат сякаш са били използвани метчици за отрязването им …”38
Например градските стени са били построени, като са поставяни блокове, тежащи 60 тона, върху други, тежащи 100 тона. За построяването на тези стени е използвано каменоделство, което изисква много голямо майсторство. Огромните квадратни блокове са съединени посредством изгладени улеи. Улеите, дълги 2.5 метра, са били направени върху блокове с тежест 10 тона. В някои части на останките съществуват водни канали с дължина 1.8 метра и широчина половин метър. Те са с такава прецизност, каквато рядко може да бъде открита дори днес. Не е възможно тези хора да са изработили тези творби при липсата на технологични средства, както твърдят еволюционистите. Това е така, тъй като в примитивните условия, за които ни уверяват еволюционистите, изработването само на една от тези творби би отнело време, по-дълго от един човешки живот. Това означава, че са били необходими стотици години за създаването на Тиахуанако, което също показва, че тезата на еволюционистите е грешна.
Портата на Слънцето, която се смята, че тежи около 10 тона, не е била построена от общество, непритежаващо технологични средства, както еволюционистите твърдят. Структури като тази лишават от сила еволюционното твърдение за движение от примитивно към развито общество.
Един от най-забележителните монументи в Тиахуанако е Портата на Слънцето. Направена от един-единствен камък, тя е с 3 метра височина и 5 метра широчина. Смята се, че тежи около 10 тона. Портата е украсена с различни рисунки. Все още не може да бъде дадено никакво обяснение относно това какъв метод са използвали хората от региона, за да я построят. Каква технология е използвана за изграждането на една толкова внушителна структура? Как каменните блокове с тежест 10 тона са били извадени от каменоломната и откъде са били донесени? И с какви средства? Очевидно е, че всичко това е постигнато с помощта на нещо повече от прости сечива и оборудване, както твърдят еволюционистите.
Когато човек вземе предвид географските условия в областта, където се намира Тиахуанако, то всичко добива още по-удивителни размери. Градът е разположен на много километри от нормалните населени области и е бил построен на около 4000 метра надморска височина. Той се простира на високо плато, където атмосферното налягане е около една втора от това на морското равнище, и силно разреденият въздух тук би могъл да затрудни дори още повече задачите, които изискват човешки труд.
Всички тези сведения ни показват, че тук, така както и в много други области по света, са съществували напреднали цивилизации, което прави недействителна еволюционната теза, че историята на човечеството винаги е еволюирала напред.
ИЗКУСНИТЕ КАМЕНОДЕЛЦИ, КОИТО СА ЖИВЕЛИ В ГЬОБЕКЛИ ТЕПЕ ПРЕДИ 11 000 ГОДИНИ
Произведението на каменоделството, показано в долната част на снимката вляво, и неговите детайлни форми показват творческия вкус на хората, които са ги изработили преди 11 000 години. По-важното обаче е, че майсторите трябва да са използвали метални сечива за гравирането на тези камъни, а не чрез удряне и триене на един камък в друг. Едно толкова изящно произведение е възможно единствено посредством инструменти като метални стругове, пили и триони, които се използват днес в каменоделството.
Снимката вдясно изобразява съвременен каменоделец по време на работа. Майсторите, живели преди 11 000 години, може да са изработвали своите произведения на изкуството чрез използването на подобни методи.
ГИГАНТСКИ СТРОИТЕЛНИ БЛОКОВЕ, ТЕЖАЩИ 20 000 ТОНА
Древният град на инките Саксахуаман близо до Куско в Перу има стена, построена с помощта на каменни блокове, тежащи тонове, всеки един от които приляга толкова плътно към другия, че е невъзможно да пъхнеш лист хартия между тях. Нещо повече, там никъде не е използван нито цимент, нито пък хоросан. Блоковете са били съединени с голямо майсторство и точност. Как тези огромни блокове са били оформени така, че да прилепват толкова съвършено един към друг, все още не е разкрито чрез съвременната технология.
Дори още по-удивително е, че един каменен блок, използван в конструкцията, е по-голям от всички останали. Този блок е с размер на пететажна къща и тежи около 20 000 тона! Как строителите на Саксахуаман са успели да го превозят е една мистерия. Дори и с помощта на съвременните машини е невъзможно повдигането на един толкова смайващо тежък товар. Дори и на най-големия кран в света днес би му било трудно да повдигне един такъв товар. Очевидно е, че инките по онова време са използвали технология, която ние дори не бихме могли да си представим.
ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ГИГАНТСКИ КАМЪНИ В СТРОИТЕЛСТВОТО ИЗИСКВА ОГРОМНО МАЙСТОРСТВО
Структури, построени с помощта на камъни, тежащи десетки хиляди тонове, все още изумяват хората днес.
Преместването на толкова огромни камъни може да бъде осъществено единствено чрез използването на напреднали строителни съоръжения като кранове и стоманени въжета. Изваждането на тези камъни от каменоломната е невъзможно, но още по-невъзможно е тяхното превозване, поставянето им на място или обработването им, използвайки инструменти като дървета, дънери, въжета и лесни за счупване медни инструменти от вида, който еволюционистите твърдят, че са били използвани. Малката картина в средата показва как частта с главата на масивната статуя на Рамзес би могла да бъде пренесена единствено с помощта на кран със стоманени въжета.
Редиците с колони в Луксор са били построени по заповед на Аменхотеп III и декорирани от Тутанкамон.
Гигантски каменни блокове са били използвани също така и при строежа на тази сграда, известна като Храм на Юпитер. Каменният блок, отбелязан с червено на малката снимка, е един от трите най-големи камъка, използвани в подпорната стена. Всеки един от тези три блока е около 4.5 метра висок, 3.5 метра широк и 19 метра дълъг. Тяхната средна тежест е около 800 тона. Това, че толкова огромни каменни блокове са били извадени и транспортирани от каменоломната, ни подсказва, че би трябвало да са използвани развити строителни съоръжения.
Баалбек, Храмът на Юпитер
ОБЕЛИСКИТЕ, КОИТО ЕВОЛЮЦИОНИСТИТЕ НЕ МОГАТ ДА ОБЯСНЯТ
Обелиските са едни от удивителните останки, запазили се до наши дни от миналите цивилизации. Трябва да е била използвана някаква високоразвита технология за добиването на тези изправени камъни с височина средно 20 метра и тежащи тонове, от каменоломните, за транспортирането им, гравиране на повърхността им и поставянето им в изправено положение. Един от най-старите известни обелиски е този, който е издигнат в Карнак, Египет, около 1 400 г. пр.н.е. Той е 29.5 метра висок, 1.62 метра широк и тежи 325 тона. Техническа специализация и подходяща инфраструктура са необходими за транспортирането на един толкова огромен, тежък блок от каменоломната до настоящето му място под формата на един монолитен къс. Инструментите от бронз и мед се прегъват лесно, следователно очевидно са били необходими инструменти от желязо и стомана. Това опровергава еволюционното твърдение, че желязото и подобни на него метали са били непознати през въпросния период.
Частта, която се предполага, че е била на върха на обелиска (както е показано в червения кръг), може да показва, че тези изправени камъни са били използвани като гръмоотвод.
Незавършен обелиск в гранитна каменоломна близо до Асуан. Този обелиск, двойно по-голям от останалите, е с около 41.75 метра височина и 1 168 тона тежест. За добиването на този гигантски камък от каменоломната и превозването му до предназначението му трябва да е била използвана напреднала технология.
ОТКРИТИЯТА В ПУМА ПУНКУ, КОИТО ОПРОВЕРГАВАТ ЕВОЛЮЦИЯТА
Размерът на мегалитите, формиращи останките на пирамидата в Пума Пунку, поразява посетителите. Един блок в стъпаловидната пирамида, чиято основа е с размери приблизително 60 на 50 метра, тежи около 447 тона. Другите използвани камъни тежат между 100 и 200 тона. Нелогично е да се твърди, както еволюционистите правят, че тези гигантски блокове са били транспортирани върху пънове при използването на дебели въжета.
Еволюционната археология не може да обясни отпечатъците по местата, където камъните от Пума Пунку се съединяват. Те напомнят на метални менгемета. В продължение на дълго време било смятано, че тези Т-образни менгемета са били хвърляни предварително в пещ, а след това са поставяни да изстинат в издълбаните вдлъбнатини в блоковете. По-късно проучванията, извършени с помощта на електронен микроскоп, обаче разкриват, че това са следи от разтопен метал. Спектографските анализи показват, че тези менгемета са съставени от сплав от 2.05% арсен, 95.15% мед, 0.26% желязо, 0.84% силиций и 1.70% никел. Всичко това е доказателство, че миналите общества са използвали сложни съоръжения по време на строителния процес. (Graham Hancock, Heaven's Mirror, Three River Press, New York, 1998, s. 304)
