Техническата паспортизация на сградите има определени срокове, в които трябва да се направи. Идеята на техническия паспорт на жилището е всеки собственик да разбере колко устойчива на природни бедствия във времето е къщата или апартаментът му. По този начин, ако има технически проблеми, те се отстранят навреме.
Масово през годините в жилищните сгради у нас бяха извършвани различни ремонти, разширявания, преустройства, а с всичко това се променя устойчивостта на сградата. Именно затова всяка една сграда трябва да подлежи на обследване и да има технически паспорт, в който да пише до коя степен при земетресение може да издържа. За целта обаче етажната собственост трябва да се разбере, а след това да наеме и да плати на специалисти. Колко ще струва това на собствениците на жилища, какъв е редът, по който ще разберем дали блокът ни е стабилен и какви са сроковете?
След като през последните седмици страната ни се разлюля от няколко земетресения от Министерството на регионалното развитие и благоустройството заговориха за паспортизацията на сградите в България.
Няма точни данни колко са сградите с технически паспорти. Както и самият строителен министър коментира, освен новите сгради, строени след 2000-та година, сгради с технически паспорти почти няма. Според наредба 5 за техническите паспорти от 2006 г. са фиксирани крайни срокове за изготвяне на технически паспорти на всички съществуващи сгради в България. 2014-а е срокът за категорията на обектите, включително жилищни сгради над 15 м; за сгради до 15 м той е до 2016 г., а за жилищни сгради до 10 м. срокът е до 2018 г.
„С въвеждането на мерките за енергийна ефективност се дава възможност на собствениците на жилища да получат безплатен технически паспорт при обследването,което се прави задължително на сградата, обясни ресорният министър Лиляна Павлова.
Техническите паспорти и програмата за саниране ще бъдат още една страхотна възможност за хората да се подпомогнат в този процес, каза тя. „Ще санираме и ще направим енергийно ефективни само сгради, които са конструктивно устойчиви. Но за целта всяка сграда, която се включи в тази програма, а ние говорим за сгради с минимум три етажа и шест апартамента, на всяка сграда ще направим конструктивно обследване, детайлно, ще й дадем технически паспорт и дори тя да не продължи по една или друга причина напред в програмата, ние ще подарим на собствениците на сградата техническия паспорт и конструктивното обследване", обясни Павлова.
Акцентът не е в самите технически паспорти, а в препоръките за устойчивост на сградата, обясни заместник-председателят на Съюза на ахритектите в България арх. Любомир Пеловски. „Трябва да има обследване, трябва да има технически паспорт, трябва да се знае какво трябва да се прави с тази сграда. Първият момент е да се знае какво се прави и кой трябва да го направи", каза той. Арх. Пеловски изрази личното си становище, че това не е задължение на държавата. „Не мога да приема, че ще мине някой и ще каже „Сега ще дам по 325 лв. да си направите обследването", защото първо, те няма да стигнат, и второ, това е подигравка", коментира той.
„Ако собственикът има интерес към сградата и това, че неговото жилище трябва да се съхрани, той трябва да намери възможност, ако ще и с кредит. Друг е въпросът, че кредитът трябва да е с облекчени условия, на база на някои допълнителни разпоредби, имаше към закона за етажната собственост. Както сега набутаха разни неща за енергоспестяването, където някъде около 200 години трябва, за да се изплати това, което се вложи в енергоснпестяването, но при едно земетресение, даже от тази степен, което ни друсна преди десет дни, може да се окаже фатално за много сгради. Затова трябва да се направи, трябва до го има. И трябва в това, което се направи, да е ясно, че е небоходимо да се направи това, това и това. Просто резултатът да бъде техническо предписание за устойчивостта на сградата. Да, там ще се добави и че трябва да се смени дограмата, че трябва да се смени още малко отвън друг тип минерална вата и така нататък, но това е основното", смята експертът.
При повечето жилищни сгради собствеността е колективна. Решенията се взимат от общо събрание, в което трябва да се убедят много и различни хора в необходимостта от паспортизация на жилището. Това прави срока за събиране на необходимите средства за заплащане на техническия паспорт абсолютно неясен. За подпомагане на решението на общото събрание е необходимо да има конкретни оферти, които да отразяват ясно и точно обхвата на работа и цената за изработка на паспорта.
Срокът за събиране на информация, запитване на фирми, получаване и оценяване на офертите е около 1-2 месеца. Сроковете за изработване на технически паспорт и енергийното обследване на сградата варират в зависимост от архитектурата и площта на сградата, наличието на строителна документация и организационните възможности на фирмата изпълнител, но не са по-кратки от 1-2 месеца. Друг важен елемент при техническите паспорти, е фактът, че ако не бъде направен паспорт на сградите в регламентирания срок, кметът на общината е длъжен да разпореди изработването му за сметка на собствениците на сградата. Този вариант ще елиминира възможността за избор на оферта и намаляване на цената от собственика на сградата.
„Ако трябва да бъде с обследване, ще бъде не по-малко, поне според мен, нямам точна представа в момента, но със сигурност не по-малко и то зависи от жилищния блок, предполагам в рамките на около 10 лв. на квадратен метър би могло да се побере. Но какви ще бъдат мерките за укрепване и дали те няма да струват на собствениците 1000 лв. на кв. метър да речем, толкова върви вече и строителството, но някаква цена, която ако някой има да плати, а друг няма, няма как да се случи. И става доста сложно, тъй като става въпрос за етажна собственост. Трябва да има съгласие", каза тя. Фурнаджиева посочи, че въпреки задължителността тази наредба е от повече от пет години и може би ако е била презентирана по-рано, хората са щели да знаят и да имат нагласа в рамките на пет-десет години да събират допълнителни средства на месец към тези за поддръжката на сградата. Но по думите на архитекта, колкото повече се доближава крайният срок, толкова повече тази опция не може да се използва и трябва да се извадят парите накуп, което например за семейство от пенсионери би било трудно.
За разлика от архитектите, строителният министър Лиляна Павлова е оптимист, че всички сгради в България ще се сдобият с технически паспорти в рамките законово определените срокове. И докато пенсионерите от 5-тия етаж в съседната сграда ще се чудят от къде да вземат пари, за да получат технически паспорт на жилището, в което живеят, кметовете на общини, където бюджетът не стига за режийни разходи, ще се надяват старите майстори зидари да не са пестили от рецептата за бетон или цимент, за да не чуем за отново в новините за поредното читалище в някое село, което е с паднал таван или продънен под.
