- след изтичането на 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД вписването не се заличава служебно, а за целта е необходимо искане от страна на заинтересовано лице (длъжникът, собственикът на ипотекирания имот и пр.). Т. е. макар, да е изгубило своята „трайност“, вписването продължава да съществува;
- използваната в чл. 172, ал. 2 ЗЗД терминология съвпада изцяло с тази в чл. 179, ал. 3 ЗЗД: „заличаването погасява ипотеката. Но ако актът, въз основа на който е станало заличаването, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване“. Изразът „ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване“ – може да бъде открит както в чл. 172, ал. 2 ЗЗД, така и в чл. 179, ал. 3 ЗЗД. Еднаквите термини, използвани в един закон, следва да се тълкуват в един и същ смисъл. Поради това, когато предлагаме отговор на въпроса относно процедурата и изискванията, свързани с вписването наново на ипотеката след изтичането на 10-годишния срок по чл. 172, ал. 2 ЗЗД, следва да проверим адекватността на това решение и в хипотезата на чл. 179, ал. 3 ЗЗД. Разрешението следва да намери приложение както при прилагането на чл. 172, ал. 2 ЗЗД, така и при прилагането на чл. 179, ал. 3 ЗЗД.
Проверка на тезата, според която ипотеката се погасява при неподновяване на вписването в 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД
Може би с оглед постигането на стабилност и простота в правната уредба, би било по-целесъобразно да се възприеме, че с изтичането на 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД се прекратява и ипотечното право. Това обаче би означавало, че ипотечното право е срочно и съществуването му зависи изцяло от подновяването на вписването на всеки 10 години. Дали обаче тази е била идеята за законодателя?
Струва ми се, че не.[
Струва му се на човека, но понеже не е юрист, само му се струва
Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas
