Винаги съм завиждал на хората, живеещи на село. Там сред спокойствието, тишината, близо до тучните поляни с дъхавата трева, по които вакли агънца пасат, а благонравни крави наливат вимета като камбани. Идилия!
Е, купих си и аз селска къща, в която да си изкарам старините и която да ме зарежда с положителни емоции, та в края на краищата да започна да гледам позитивно на този живот.
Много се развълнувах, когато отидох за първи път да пренощувам и изкарам седмица в моя нов селски имот. Далеч от шума, от лудницата по улиците му и мръсотията по крайните му квартали.
След като първата сутрин се събудих, поех кристалния селски въздух, погледнах синьото небе и погалих с поглед тревичката в двора като човек, открил най-сетне своя рай. После бодър се отправих към кмета, за да оправим някои документи и да ме регистрира официално като селянин.
Когато започнах да изкачвам изровените стълбички към кабинета му в малката, невзрачна община, невероятна топурдия се понесе от там, накъдето се бях запътил, и малко се смутих. Гневен мъжки глас викаше, не, буйно ревеше:
- Ти ще бъдеш първият утрепан кмет и за тебе у вестника ще пише, че си справедливо надупчен с моята ловна пушка от мен. Едри сачми ще ти избера, та да се не мъчиш много. Четвърти месец ми стои улицата разкопана, пет пъти падам у рововете аз, четири пъти жена ми Милкана, а вчера и магарето вадихме от една канавка с Гошо Кривия. За разкопани улици кмет отговаря, питал съм аз и знам. Мама ти улава, затова ли те избрахме!?
Последва гръм, вероятно от разбита в пода саксия.
- Обещавам ти, че твоята улица ще ми е приоритет - твърде смутен прозвуча кметския глас. - Ще положим нови кабели и до месец....
- Нема месец! - прекъсна го нервираният тъжител. - Ей сега те удушвам, за да не си губим времето за пушката да се връщам. Нека се знае, че си първият кмет, утрепан, защо се подиграва с хората!
Вече бях пред кабинета на селския шеф и през отворената врата видях как едро мъжище, тръгнало към саморазправа, трясна още една саксия в пода, плю към кмета и излезе от стаята, като псуваше юнашки и се затича покрай мен надолу. Почуствах ударна вълна, когато оня ме подмина.
Отложих визитата и поех надолу. Навън погледнах наоколо, за да се убедя, че все пак кътчето е райско и място за особена тревога няма. В този миг отляво по пътя се чу страшен трясък. Покрай мен към другия край на селото се изнизаха стотина мотористи на мощни машини. Имах чувството, че някой ме бе хвърлил в каменоломна по време на взривове. Ушите ми писнаха, погледът ми се размъти. Появил се внезапно дядо до мен, невпечатлен от ставащото, ме придърпа и ми каза високо, за да мога да го чуя:
- Нема да се плашиш! Това са рокерите от областта. Правят си сбирка всеки месец на една поляна отатък селото и друг път нямат, та оттук минават. Ще свикнеш, нов си, затова сбъркано гледаш!
Онези се изнизаха за десетина минути, а аз с бучаща глава и кръстосана походка тръгнах към новата си къща.
Влязох си в двора и замръзнах на място. Подпряха ме женски писъци, лай на няколко кучета и хамалски ругатни от съседите. Друга съседка, баба Димитрана, ме бе видяла скован от страх и дойде при мен. Погали ме по челото и кротко ми обясни:
- След час ще спре кавгата. Просто циганите пак са откраднали на комшията Гуцо пуйка, та жена му пищи, Гуцо псува, а кучетата лаят. Ама то това не е всеки ден! Най-много три-четири пъти седмично. Иначе си е спокойно.
Погледнах глуповато и още по глуповато излязох от двора и се отправих към селската кръчма да търся спокойствие и утеха.
Отворих вратата на най-посещаваното място наоколо и отвътре ме блъсна гласът на едра, квадратна жена с огромен бюст и не толкова огромни мустаци - явно кръчмарката. Тя размахваше мръсен пешкир, с който удряше четиримата посетители вътре и нареждаше гръмогласно, без капка нежност:
- Пияндури мръсни, девет гроздови от вчера не сте ми платили, продължавате да ми пикаете у саксията, а сега и Гацо Крантата ми прави предложения за сексове, понеже жена му била на санаториум и сам го оставила. Попилевам ви, изроди ниедни!
От ударите с пешкира две пълни с пиене чаши хвръкнаха пред четиримата клиенти, взели отбранителна поза.
Излязох бързо и на заден ход се примъкнах до дома. Когато си пристигнах, ме прободе режещ метален звук от рязане на дърва. Отново ме пое баба Димитрана, която като че ли ме чакаше.
- Само синът Цеко има циркуляр - успокои ме тя - единствен в селото е, та реже на всички дървата. Днеска започва, ама най-много след месец ще свърши. Ти си живей спокойно...
До вечерта и през нощта прекарах в леглото, притиснал с възглавници главата си от двете страни. На сутринта, когато рокерите започнаха да се завръщат отново край моя прозорец, станах и скръбен събрах багажа си.
Зовеше ме големият град, който бях напуснал лекомислено...
Това не е мое творение но е готино.
А сега нещо за което си струва да се поразмисли човек.
[url=
][/url]
Ни копува ни продава
