В конкретният случай по прикаченият пример съм грешал, но като цяло не е така.
Ето го текста:
Чл. 175. С извършването на публична продан на имота всички
ипотеки върху него,
както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си.
Погасяват се ипотеките и вещните права след първата ипотека. Ипотеките и възбраните по други изп. листи се погасяват, защото се приема, че ще се постигне дадена цена, която е справедлива за имота в дадения момент и парите следва да се разпределят между ипотекарите и другите взискатели, като първо прибират ипотекарите, по реда и размера, а след това по различните възбрани си делят парите по дял. Затова при две ипотеки, прибира първата и за втората не остават пари, същото е и с възбраните, след ипотеката.
Относно вещните права, погасяват се само тези сред първата ипотека, като с това се пази ипотекарят, за да не се стигне до учредяване на ипотека, а след това учредяване и на вещни права, които да ощетят кредитора. Според текста другите вещни права/ограничени/, вписани преди първата ипотека не се погасяват и няма правен разум да се прави. Отделно има и права, които не се погасяват и след десета ипотека, но те са по други закони - сервитутите. Как стои въпросът с другите тежести, вписани преди първата ипотека и които не са ограничени вещни права не знам, предполагам, че трябва да останат, като напр. вписан договор да наем. Мисля, че един особен вид възбрана въобще не би трябвало да допусне публична продан, ако е вписана преди първа ипотека, ако ще и 100 ипотекари да има, но коя е ще оставя на специалистите тук. По нея утре пускам иск срещу един отворко, за улеснение - най-исвестният вещноправен иск.
