Черно море стана помийна яма на курортите
В края на лятото водата по морето ври и кипи от нечистотии. Част от вонящите морски “дарове” идват от канали с дълбоко заустване. Те изтичат далеч от бреговете, но в този сезон мъртвото вълнение тласка тинята към брега, обясняват специалисти. Така в определени моменти зловоние тормози почиващите дори на плажове, които иначе са чисти.
Отделно десетки малки обекти изливат помия близо до брега. Големите курорти пък са толкова пренаселени, че пречиствателните им съоръжения се задъхват. Според екоминистерството частниците трябва сами да инвестират в пречиствателни съоръжения. Доскоро обаче те се надяваха на държавата, а сега търсят вратички за пари от еврофондовете.
Данните показват, че от общо 20 селища с над 10 хил. жители по морето - Ахтопол, Черноморец, Балчик и Созопол са без пречистващи съоръжения. В Приморско станцията плаче за реконструкция, ще трябва да се инвестира и в Китен. Макар и да не е край морето, Карнобат, който е с 25 000 жители, също има нужда от изграждане на инсталации.
Според здравните специалисти засега замърсяването е в нормите. По данни на екоминистерството през 2009 г. само една от т. нар. зони за къпане по морето не е отговаряла на задължителните изисквания - Южният плаж на Варна.
За сравнение през 2007 г. проблемните зони са осем, а през 2008 - шест. Така страната ни е била на пето място в европейската класация за добро качество на водите. Какви ще са резултатите за тази година все още не знаем, но все повече хората избягват да се къпят в морето и предпочитат басейните.
Ивелина ВАСИЛЕВА, заместник-министър на околната среда и водите: Пари има, чакаме проекти!
- Г-жо Василева, и тази година по Черноморието замириса на мръсни канали. Какво показаха проверките по крайбрежието?
- Бяха определени местата, където има директно заустване на дъждовни канали в морската вода.
Установихме също, че на някои места има пречиствателни съоръжения, които работят или с недостатъчен капацитет, или не изпълняват изискванията за постигане на съответствие с издадените разрешителни. Има проблеми и в курортните населени места заради прекомерното строителство. Слава Богу, няма опасност за здравето на хората от превишаване на допустимите норми, но има замърсявания, които трябва да бъдат приведени в съответствие с изискване на законодателството.
- Кои са общините, които нямат пречиствателни станции?
- В Созопол няма изградена пречиствателна станция, няма във Варвара и в Ахтопол. В Синеморец има, но не се експлоатира поради технически причини. Тези общини трябва да се погрижат за изграждане на съответната инфраструктура и докато нямат такава, не трябва да издават разрешения за строеж на нови хотели и други обекти.
При липса на капацитет, Законът за водите не позволява ново строителство.
- Какви мерки се вземат срещу замърсителите?
- Те подлежат на санкции и глоби по отношение на превишаване на допустимите норми. Но за нас е по-важно да се използва наличният финансов ресурс по оперативна програма “Околна среда”. По приоритетна ос 1 общият ресурс в сектор води е 1,2 млрд. евро. До момента са подписани договори за около 800 млн. лв. А двете нови покани, които отправихме към общините за представяне на проекти, са с бюджет 1,2 млрд. лв.
Тези средства са на разположение на големите агломерации и могат да бъдат използвани да се изградят пречиствателни съоръжения. Чакаме проекти от Несебър, Равда, Царево, Ахтопол, Созопол, Айтос, Поморие, Каварна, Приморско, Китен и се стремим да им помагаме, за да станат нещата по-бързо.
- Значи сега топката е в общинските администрации?
- Да, пари има, но те трябва да подготвят добри проекти. Ясно е, че разработването им е сложно, а общините не са изграждали подобни съоръжения, затова им осигуряваме експертна помощ. Всяка седмица провеждаме консултации, на които могат да питат за всичко, което ги интересува. Така ще бъдат сигурни, че когато подадат формуляра за кандидатстване и приложенията към него, проектът им ще бъде одобрен и финансиран.
- И колко до момента са подадените проекти? Преди месец министър Караджова отправи покана към 124 населени места.
- Досега не сме получили нито едно предложение, но това не ни притеснява. Все пак е нужно време. Има индикации, че до края на годината 10-15 проекта ще бъдат одобрени за финансиране. Разчитаме да се подготвят и проекти с техническа помощ по програма ИСПА. Така че в края на годината може да се очаква подаването на още една вълна от проекти с голяма степен на готовност.
Отделно има 41 агломерации (част от тези 124) на територията на 36 общини, които биха могли да кандидатстват и за техническа помощ. След одобряване на техническата документация, те ще получат безвъзмездно финансиране, за да могат да стартират и инвестиционния си проект.
- Може ли ЕК да ни наложи санкции за това, че не всички населени места с над 10 хил. жители имат изградени пречиствателни съоръжения?
- Ние докладваме редовно какво правим. Демонстрираме, че имаме ясен план, че стартираме с най-приоритетните обекти. Имаме график да постигнем съответствие със законодателството. За нашите партньори е видно, че полагаме всички усилия. По отношение на наказателните процедури аз не мога да гарантирам, че няма да се предприемат такива.
Но за партньорите ни от ЕК е важно, че държавата демонстрира воля да се справи със задълженията си. Освен това не сме единствената държава, която не се е справила. Почти всички нови членки имат проблеми от такъв характер.
- Могат ли големите курорти да кандидатстват за пари от оперативната програма?
- По тази програма могат да кандидатстват само общини, не курорти, защото иначе това би било форма на държавна помощ. [
www.trud.bg]
