Quote
status
в-к Банкеръ
Банките се въртят в омагьосан кръг
Банковата система е изпаднала в пълен ступор - финансовите й показатели се влошават непрекъснато, но пък никой не посочва полезен ход, който да доведе до подобряване на ситуацията. При сегашната криза кредитните институции са съсредоточили усилията си върху запазването на депозитите и по възможност - тяхното увеличаване, както и върху привличането на платежоспособни кредитополучатели. Тази цел преследват и повечето провеждани в момента и планирани до края на годината рекламни кампании. Прави впечатление обаче фактът, че независимо от големите усилия за набиране на депозити от граждани и фирми през последните един-два месеца банките не бележат особени успехи. Сериозен ръст бе постигнат само през първите два месеца на годината. За януари 2010-а те са се увеличили с половин милиард лева, а през следващия месец - с още около 1.1 млрд. лева. След това обаче при депозитите има спад от 300 млн. лв., който през април е частично компенсиран с ръст от 130 млн. лева. На фона на общия обем привлечени средства от граждани и фирми - 44.61 млрд. лв., тези движения са почти незабележими.
Ефектът на "замръзването"
се обяснява с факта, че и през 2010-а банките продължиха, макар и бавно, да намаляват лихвите по депозитите. Средният размер на доходността по левовите спестявания на гражданите намаля от 7.5 до 6.25% годишно, а по тези в евро - от 6.09 до 5.24 процента. Това доведе до охлаждане на ентусиазма на населението да вади парите изпод дюшеците. Пък и в тази криза свободните пари на хората започнаха да привършват.
За банките обаче
спестяванията на населението
останаха като че ли единственият източник, на който могат да разчитат. Финансирането им отвън е все така ограничено, а за някои кредитни институции - дори недостъпно. Повечето фирми пък не разполагат със средства, за да посрещнат текущите си плащания и да обслужват задълженията си по вече взети заеми, камо ли да оставят пари по банкови сметки и депозити. Ако и източникът - пари от населението, пресъхне, тогава банковата система наистина ще изпадне в доста сложна ситуация. Тя ще бъде принудена да отпуска кредити само до размера на вече събраните вземания от стари длъжници. В такова положение банките бяха поставени през 1996 г., когато много от тях подписаха специални меморандуми с БНБ и бяха задължени да не предоставят повече заеми, отколкото са събрали. Е, сега положението е малко по-различно. От намесата на БНБ няма необходимост, защото кредитните институции се съобразяват с реалностите на пазара. Въпреки това те сякаш се въртят в затворен кръг.
Опитват се да преструктурират кредитните си портфейли и да компенсират свиването на приходите, като търсят платежоспособни клиенти, на които да отпуснат нови заеми. И, разбира се, това са хората, готови да ползват ипотечен кредит, защото обезпечението по него - ипотеката, го прави по-нискорисков. Проблемът е, че кредитните институции не могат да предложат атрактивна - разбирай ниска цена, за да привлекат достатъчен брой нови кредитополучатели. Вярно е, че
банките започнаха да намаляват лихвата
по ипотечните заеми - от началото на годината до края на април средният й размер се е свил от 9.72 на 9.16% годишно. Като прибавим към нея таксите и комисионите, цената на един 15-годишен ипотечен заем в лева отива над 12% годишно. Това означава, че ако едно семейство вземе, обезпечен с имот, заем от 70 000 лв., месечната му вноска по него ще е над 700 лв. (8400 лв. годишно). Подобна сума може да си позволи домакинство, чиито сигурни месечни доходи са не по-малко от 1500 лева. А кризата бързо стопява броя на този тип семейства.
За да разширят обхвата на потенциалните платежоспособни ползватели на ипотечни заеми, банките неизбежно трябва да намалят както лихвите, така и таксите и комисионите. Но те не могат да пристъпят към подобен ход, без да намалят цената, по която привличат депозити от граждани и фирми. Прибягнат ли към по-чувствително свиване на лихвите по депозити, пък има опасност гражданите да започнат да теглят парите си, местейки ги от банка в банка, което на свой ред ще доведе до проблеми с ликвидността. Това обяснява защо кредитните институции се въртят в омагьосан и доста порочен кръг. Истината е, че в момента те нямат полезен ход освен да крепят крехкия баланс между приходите и разходите си, без да правят "резки движения" в политиката си.
Тук обаче идва следващият проблем. И той е, че
сегашното крехко равновесие
не може да продължава дълго. Ясно е, че ако икономическата конюнктура не се подобри, разходите за провизии по просрочените кредити ще стават все по-големи, а приходите от стари и нови заеми ще намаляват, докато в един момент банковият сектор в България не излезе на загуба. Според по-оптимистичните прогнози, ако кризата в икономиката ни продължи и през следващата година, секторът ще започне да отчита загуби след юни 2011-а. Песимистите обаче са на мнение, че това може да се случи още през септември тази година.
В момента, в който публикуваният от БНБ отчет за приходите и разходите на банковата система покаже, че тя е на загуба, на дневен ред ще застане въпросът: колко дълго тя може да понася отрицателен финансов резултат. Според някои експерти кредитните институции у нас - като цяло, разполагат с капиталов буфер от около 3.2 млрд. лева. Толкова загуби те могат да си позволят преди да изпаднат в дълбока криза. Само че този буфер е твърде относителна величина. Първо, защото, според финансисти, в момента банките заделят много по-малко провизии, отколкото трябва. И второ, защото някои кредитни институции могат да си позволят годишна загуба от 200-300 млн. лв., но за други и 10 млн. лв. отрицателен финансов резултат е достатъчен да ги срине. А случи ли се подобно нещо с една банка, целият сектор ще започне да трещи по шевовете. Ето защо основният въпрос оттук нататък е:
какъв е изходът от омагьосания кръг
И още какво трябва да се направи, за да се избегне кризата в банковата система. Отговорът на тези въпроси обаче е неразривно свързан с икономиката. А на нея са й необходими свежи външни инвестиции - при това не по-малко от 2 млрд. евро годишно. Така "топката" се оказва в "полето" на правителството и от него зависи дали ще успее да създаде достатъчно добри условия за тяхното привличане.
(Б)
* Поради различното време на публикуване е възможно да има редакционни разлики в текстовете на електронното и печатното издание.
Коментари
Анонимен, 30.06.2010 09:28
От другата Ви статия -> какво ЩЕ доведе до срива на финансовата система, отговорът е колкото сложен, толкова и прост: представете си един пиянски купон, на който всичко живо пие и се весели като за последно, а за да влязат и малолетните рейтинговите агенции, раздават фалшиви документи за самоличност.
peter1964, 01.07.2010 17:04
основния вьпрос е Какьв е изхода от омагьосания крьг? Отговорьт е само един изтеглете си спестяванията от банките на време в противен случай ще сте губещи печелившите ще са едва 5 процента останалите 95 губещи изберете сами и действаите бьрзо
Някои във финансовите медии, а и не само там, все още се надяват да паднат значително лихвите за жилищните кредити в България - например през 1986г. бяха само 2%. :]
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2010-08-03 11:43 от Inform.
