България може да влезне в евросъюза най-рано 2014
Гръцката криза подкопава надеждите на България за влизане в еврозоната. Според американската агенция за финансово-икономически анализи „Рубини глобал икономикс" най-ранната възможна дата за присъединяване е 2014 година.
Компанията има нов анализ за пътя на България към еврото, съобщава Дойче веле.
Според Йелена Вукотич, анализатор в агенцията, плановете на българското правителство за присъединяване към еврозоната до 2013 са твърде оптимистични.
България наистина изпъква сред другите държави-кандидатки по ред показатели. Но държавите членки на еврозоната не насърчават по-нататъшно разширяване посред продължаващата криза с гръцките дългове. Българското правителство е наясно с това. Те отложиха кандидатстването за приемане на страната в обменно-валутния механизъм от февруари за юни 2010. Ако гръцката драма започне да затихва през втората половина на тази година, на теория България
би могла да влезе в обменно-валутния механизъм през следващата година и да бъде приета в еврозоната
през 2014, но това е най-ранната възможна дата, обяснява Вукотич в интервю за Дойче веле.
Според агенцията България е много близо до покриване на Маастрихтските критерии за приемане в еврозоната, което означава, че остават политическите съображения – тъкмо те представляват най-голямо препятствие за България.
Гърция, както чуваме, през 2001 година е подправила данните си, за да покрие критериите за еврозоната. Европейските лидери, разбира се, искат да избегнат повторение на подобна ситуация. Трябва да подчертаем обаче, че България, за разлика от Гърция, е държава-модел за фискални ограничения. Но слабите резултати на България в борбата срещу корупцията вредят на перспективите й за влизане в еврозоната. Страната беше критикувана отново в доклада на ЕК миналата седмица. Особено силно се подчертават постоянните неуспехи на България да приведе съдебната си система в съгласие с европейските стандарти. Това със сигурност ще насърчи онези гласове в ЕС, които поддържат аргумента, че поне докато трае гръцката криза държавите-членки на еврозоната не трябва да подкрепят приемането на още една проблематична държава, казва Вукотич.
Според нея
в момента банковата перспектива в България изглежда доста проблемна. Това беше отразено в скорошните понижения на рейтинга.
Миналия месец „Фич” снижи рейтинга на поделенията на гръцките банки в България, посочвайки като причина финансовия стрес на гръцките банки. А
наскоро „Муудис” даде негативна перспектива на банковия сектор в България. Освен това преди дни централната банка на страната съобщи, че броят на „лошите дългове” се е увеличил на 14 процента през февруари. Това е три пъти по-голям брой в сравнение с миналата година. Банковият сектор на България изглежда добре капитализиран, но състоянието на банките може да се влоши рязко, ако има скок в броя на „лошите дългове”. Възможно е, разбира се, и разпростиране на ефекта от гръцката криза, смята анализаторката.
Най-лошият сценариий – който едва ли ще се случи, но трябва да го отбележим – някои чужди банки могат напълно да се изтеглят. Но това е малко вероятно, твърди Вукович.
Гръцките банки естествено са тези, които ще са под все по-голям натиск и в Гърция, и в чужбина. В чужбина настискът идва от растящия брой на просрочените дългове – това се случва навсякъде в Югоизточна Европа. Не мисля обаче, че те искат да се изтеглят. Самите гръцки банки нямат желание това да се случи, но всичко ще зависи от способността им да продължат да финансират поделенията си в чужбина. Тази способност е под голяма въпросителна. Това е причината, поради която „Фич” понижи рейтинга на поделенията на гръцките банки в България и Румъния. Това е рискова зона, която трябва да се наблюдава, обяснява експертът.
Свиването на икономиката беше рязко, а възстановяването ще е много бавно. Заради валутния борд икономиката трудно би могла да се възстанови чрез износ. Освен това строгата фискална политика, затегнатите кредитни условия и растящата безработица също ще затруднят растежа. Ние продължаваме да смятаме, че
българската икономика няма да се върне към положителен ръст преди 2011 г., казва в заключение Вукович.
