Quote
status
Ех Муза , не знаех, че си завършен конформист. И думичките ги използваш така ...упоително .
Да кажеш, че "положението не е розово" в сегашната ситуация / най-лошата от последните 20 год./ е все едно да кажеш за изстинал труп че е малко умрял. Реалното добро "като развитие" не знам къде го виждаш - може би в смяната на сезоните и че идва лято !!! Оптимистичните нагласи за всеки работоспособен "с две крачки назад" са най-лошата форма на робска психика. С тази психика народът ни е бил 200 + 500 години под робство и със същата психика правим "мирни революции" след които става ясно, че господарите и робите са останали същите а промяната е само в нарицателните - номенклатура = капиталисти и раб.класа = уж гражданско общество . Възможностите не ги "дава всеки Божи ден" - възможностите трябва да се извоюват и ако трябва с цената на потрошени и изрязани глави / това е най-истинския урок на историята на човечеството/. Преди да се научи да губи обаче човек трябва да е спечелил нещо - иначе няма какво да загубиш ! Та какво спечели целокупното БГ население през последните 20 год. което трябва сега да загуби - може би огромната задлъжнялост , добрите условия на труд и просперитет , социалните придобивки , увеличената раждаемост и подмладяването на нацията ...къде ни е печалбата ...а да ... можем да си плямпаме свободно по форумите .
Говориш за духовен срив - духовността е функция на материалното битие ... ежедневната доминантна мисъл за "парчето хляб" трудно понася "духовност" на абстрактно ниво. По-скоро неотложната обществена грижа са и все повече ще бъдат проблемите с овладяването на "низките страсти и потребности" свързани с елементарно физическо оцеляване.
Така, както ти препоръчваш , се живее не "по-леко" а по-лекомислено ! А лекомисленото обикновено е задълго и все на отрицателно ниво !
Ех, това е да попаднеш на адвокат човек, който да си служи добре с думите и да извърти, твоите собствени.
Статус, по-скоро съм индивидуалист - човек, който първо разчита на себе си. Твоите разсъждения са в по-общ план, докато това, което писах, отговаря на всичко осъзнато, изпитано, изболедувано, но в моя микросвят. Както и се очаква - всеки да се спасява - в неговия си. От там идват и разминаването, може би.
Проблемът, един от тях, дойде точно от факта, че материалното беше водещо пред духовното. Материалното градеше имиджа ни в обществото. Не духовното, не онова нещо, наречено ценностна система. Материалното точно беше обвивката, подсигурена със заемни средства. От там дойде и голямото изкривяване. Задлъжняването е донякъде функция на това.
Казваш лекомислено. Не! Лекомислено беше всичкото това безумие, което наблюдавахме през изминалите години. Лекомислен беше начинът, по който бяха теглени голяма част от кредитите. Лекомислен беше начинът по който се градеше позиционирането в обществото, при това, забележи, с чувство на непроменяемо статукво. Чувство на застрахован от пропадане.Това статукво, илюзорно, обуславяше погледа отгоре и хвърчане из облаците.
А, човек трябва да гледа нагоре (не отгоре) - да се цели нависоко и да стъпва здраво на земята.
Крачка назад - точно така - трябва да си спечелил, за да изгубиш. Това и имах предвид. Мисля, че като цяло, не сме научени да губим. Това е. Поддържам това, че човек трябва да умее да губи. Няма такова нещо - непрекъсната печалба. Но, да се изпада в депресия, не го приемам. Ти си борбен човек. Мисля, че и аз съм борбен човек. Точно и затова мисля така. И няма да спра да убеждавам всеки един в това - който им зад гърба си много труд, нерви...Но да съжалявам някого, който слугува на някакви предразсъдъци, че не иска да наруши своите представи, как трябва да изглежда в очите на другите, при положение, че е изпаднал в затруднена ситуация.... Стигаме и до манталитета.
Да, оптимизмът ми идва и от времето. Стопли се, слънчево, светло...Не е само това. Но, поглеждал ли си на масичките по заведенията колко народ има? Пълно е. В работно време, с работоспособни хора. Нямат работа, но така ли се търси работа? Нямат пари - видимо е. Но, седят и се пличкат на едно кафе, с часове. Това не е от сега, не е от вчера. Това са все хора, които нямат амбиции, но имат желания. Които в същото бреме бистрят клюките, които ... Може би, чакат някой да ги "оправи"...
Възможности, за мен са начините за излизане от ситуацията, в която всеки един е попаднал, отчасти и с негова помощ.
Другото е вече политика и аз не искам да навлизам в нея. Просто, защото не ми е тръпка.
