Българин в Чили: Гледката беше потресаваща!
28.02.2010 19:26
Ивайло Колев - финалистът от "Стар академи", който остана на второ място в музикалното шоу през 2005 г., разказва за преживяното от него и съпругата муСТАТИЯразмер на шрифта:
Ивайло на представянето за "Евровизия"
Заедно със съпругата ми Паула бяхме едни от малкото българи в Чили, които изживяха уникалния кошмар на може би най-голямото земетресение в историята като сила и продължителност.
Това разказва специално за БГНЕС българинът Ивайло Колев - финалистът от "Стар академи", който остана на второ място в музикалното шоу през 2005 г.
Бихме искали да споделим с нашите сънародници, приятели и познати и фенове, които се притесняват за нас, да разкажем какво изживяхме и как видяхме нещата през нашите очи, допълва той.
Ето неговия разказ на очевидец:
По време на катастрофалния трус в петък срещу събота ние се намирахме във Виня Дел Мар, град намиращ се на тихоокеанското крайбрежие, на стотина километра северно от столицата Сантяго. Бяхме там като специални гости на най-големия латиноамерикански фестивал, носещ името на града.
В трагичната вечер, налегнати от силна умора от 4-дневния музикален маратон, ние решихме да останем в къщата, където бяхме отседнали (на нашата лична приятелка, най-голямата чилийска водеща Ракел Аргандоня).
още по темата
За щастие: Пораженията в Чили по-малки от възможното
7 | 13204
Цунами след 8,8 по Рихтер в Чили, стотици са жертвите
100 | 81930
Аз гледах до късно "Нашънъл джеографик", където по ирония на съдбата даваха филм за вулкани и земетресения на Марс.
Към 3 ч. и нещо, подремвайки, усетих леко поклащане. Помислих, че съпругата ми Паула спи нервно и се е завъртяла в леглото. Но когато в следващия момент видях огледалото пред мен да се върти като махало на часовник, нещата бяха ясни.
Изскочих светкавично от леглото, хванах Паула за ръка и буквално влачейки я, както тя по-късно ми призна, изскочихме на голямата веранда пред къщата непосредствено до пътя и самото крайбрежие на океана.
Гледката беше потресаваща!
Навсякъде се усещаше натрапчивата миризма на изгорели кабели. Сънени, но обезумели от паника хора търчаха насам-натам, кои за да избягат по-далеч от сградите, кои пък да чуят най-пресните новини по радиото от колите си.
(Между другото нямаше и радио в първите минути, телефонните линии бяха блокирани и естествено нямаше и информация какво става).
Бяхме на верандата и земята се тресеше под нас като гондола на ужасите. Спомням си, че с едната ръка бях прегърнал Паула, а с другата се държах със всичка сила за парапета. Но въпреки това едва смогвахме да се удържим на краката си.
Това продължи около 30 секунди, когато земетръсната сила беше с най-голямата си амплитуда. Бях се загледал в отсрещния бряг на залива, където беше разположено старинното градче Вал Парадисо. Като в новогодишна заря се виждаше как гърмят трафопостове, късат се кабели, святкат искри.
В последствие разбрахме че при нас ударът е бил с 8,5 по Рихтер. Това беше първото земетресение в живота ми, което усещам на живо.
Иначе във Виня щетите са повече козметични. Счупени витрини, изпопадали мазилки и няколко повредени покривни конструкции. Асфалтът беше нагънат и напукан на места.
В момента сме в Сантяго и преди няма и 20 минути чашите във витрината отново се "разтанцуваха", а ние за пореден път застанахме под касата на входната врата.
И така до следващия лек (надяваме се) трус
Може би ще представлява интерес за вас да ви разкажа и какво разбрахме че се е случило на самият фестивал, който е бил почти в края си, когато се е разразила зловещата трагедия. Имало е група, която е била на сцената, когато електричеството е спряло.
Всички хора са си помислили, че е това е сценичен ефект, до момента, в който не са били отрезвени от началните трусове. Настанала е истинска паника, като по чудо не са били премазани хора - благодарение на широките входове и стройната организация.
Залата е за 15 хил. човека. Иначе тя представлява открита конструкция със стоманобетонен елипсовиден пръстен, подпрян на 23 големи кръгли колони, а в единия си край пръстенът се сраства с 800 кв.м сцена с уникални светлинни роботи и светещи табла.
Бих искал накрая като прясно дипломиран строителен инженер да изкажа своето възхищение и преклонение пред професионалистите,
проектирали и оразмерили огромните модерни сгради в столицата Сантяго, които около 30 часа до този момент след колосалното земетресение стоят спокойни и непокътнати, извисяващи се небрежно на височина между 30 и 90 м, напук на унищожителната природна стихия.
Естествено и тук не липсват щети, но на фона на земетръсната сила те са си направо нищожни. Няколко откъртени перваза и мазилки от по-старинни сгради, както и леки фасадни пукнатини.
Разбира се, не можем и да не склоним глава
и да не отделим минутка мълчание и за онази част от гордия чилийски народ, който "принесе в жертва" човешки животи и милион и половина разрушени къщи, за да омилостиви "боговете на природната стихия".
Не можем и да не се помолим за онези чилийски мъже, жени и деца, които не са имали щастието да бъдат на подходящото място и в подходящото време в здрави и високо-технологични сгради.
Светът ще им помогне, вече показа, че може. Дано го направи и сега.
Evailo, както е артистичното име на младежа, обикаля Южна Америка от 13 февруари, за да промотира новия си албум Something About Me, и е посрещан като истинска световна звезда. С него е и съпругата му, която също е възпитаничка на ямболското музикално училище.
Продуцент на Ивайло е Оскар Пеня. Той смята, че певецът може да стане суперуспешен, като Рики Мартин и Енрике Иглесиас.
През 2006 г. Ивайло Колев участва в надпреварата "Българската песен на "Евровизия", а по-късно същата година подписва договор с музикалната компания Lasteri Music Group в Милано, като започва работа по първия си албум, който излезе през 2008 г.
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2010-03-01 20:22 от general.
