Доходите, получени от местни физически лица от отдаване на движимо и/или недвижимо имущество под наем или аренда, подлежат на облагане по реда на чл. 25 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ). Получените доходи от наем и аренда се декларират в Приложение 6 от годишната данъчна декларация.
Лицата, които получават доходи от наем, дължат авансово данък, ако в течение на годината облагаемият им доход от всички източници превиши годишния необлагаем доход. Годишният данък, определен по данъчната таблица, се намалява с авансово внесения през годината данък.
Определяне на данъчната основа и годишния данък
При годишното облагане доходите от наем се сумират с всички други облагаеми доходи, получени през календарната година (от трудови договори, от граждански договори, положителни разлики от продажба или замяна на имущество и др.) и годишното данъчно задължение за получените доходи се определя по данъчната таблица (чл. 35 от ЗОДФЛ).
При формиране на данъчната основа се приспадат 20 на сто нормативно признати разходи. Тези разходи не се доказват пред данъчната администрация. Наемодателите и арендаторите обаче не могат да приспадат други разходи, свързани с дейността им, дори когато могат да ги докажат с документи.
Не се облагат с данък доходите на физическите лица, получени от рента, аренда или друго възмездно отдаване на земеделска земя (включително и от наем). Тези доходи не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация.
Наемодателите и арендаторите могат да ползват облекчение за дарение в размер до 10 на сто след приспадане на признатите разходи. Данъчното облекчение за дарение може да се ползва, ако са изпълнени условията на чл. 28 от ЗОДФЛ (наемодателят е коректен данъкоплатец и дарението е в полза на изрично посочените лица, институции и организации - болници, училища, БЧК, социално слаби, инвалиди и др.).
Местните физически лица - наемодатели с определена от компетентните органи група инвалидност, съответно намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, ползват данъчно облекчение в размер на двойния годишен необлагаем минимум. Превишението над тази сума се облага по общия ред.
Как се определят авансовите вноски
Годишният необлагаем доход за 2004 г. е 1440 лв. Наемодателите - физически лица, сами изчисляват дължимата авансова вноска. За тази цел полученият доход от наем се намалява с нормативно признатите разходи от 20%. Данъчната ставка за авансовия данък е 15 на сто. Авансовите плащания се извършват за всяко тримесечие до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.
Пример: Физическо лице получава доходи от наем на недвижимо имущество в размер на 500 лв. месечно. Лицето няма други облагаеми доходи. Доходът на лицето за първото тримесечие на годината е 1500 лв. В този случай превишението над годишния необлагаем доход е 60 лв. (1500 - 1440 = 60). Авансовият данък за първото тримесечие на годината се изчислява в следната последователност:
Изчисляват се нормативно признатите разходи върху сумата, представляваща превишението над годишния необлагаем доход: 60 лв. х 20% = 12 лв. Изчислява се сумата, подлежаща на авансово облагане: 60 лв. -12 лв. = 48 лв. Определя се авансовият данък за първото тримесечие: 48 лв. х 15% = 7.20 лв.
Авансовият данък за второто тримесечие е 180 лв. и тъй като доходът на лицето вече е превишил годишния необлагаем минимум, дължимата вноска се изчислява така: 1500 лв. х 20% = 300 лв. (нормативно признати разходи); 1500 лв. - 300 лв. = 1200 лв. (сума, подлежаща на авансово облагане); 1200 лв. х 15% = 180 лв. (авансов данък за второто тримесечие). По същия начин се изчислява и дължимият авансов данък за третото и четвъртото тримесечие на годината.
Срокове и глоби
До 15-о число на месеца, следващ тримесечието - за внасяне на дължимия авансов данък
До 15 април на следващата година - за подаване на годишна данъчна декларация
До 30 дни след подаване на годишната данъчна декларация - за внасяне на изчисленото годишно данъчно задължение.
За невнасяне в срок на дължимия данък се дължи лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Декларацията се подава в данъчното подразделение по постоянен адрес на наемодателя, независимо дали размерът на облагаемия доход (или данъчната основа) е под годишния необлагаем минимум. Дължи се глоба до 500 лв. за подаване на декларация след законоустановения срок и до 1000 лв. за непосочване или невярно посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък. При повторно нарушение глобите се определят в по-висок размер.
================================
Аз съм отдавал при такива условия, пък регатако какво е отдавала 10 години, тя си знае.
Относно договора, нека при проблем с наемателя, отид в Районния съд и като я попитат има ли договор за наем и той вписан ли е в агенцията по вписванията и дали е нотариално заверен и тя отговори, че има устен договор или не е вписан, нека пита съдията каква е разликата?
