Гърците не очакват нищо добро от помощта
За гърците като Кириаки Понири новината, че държавите от еврозоната и МВФ се договориха да спасят страната от фалит, не ги утешава, а по-скоро предизвиква тяхното възмущение, пише "Ройтерс". Държавната заплата на съпруга й вече е намалена с една трета до малко над 1000 евро на месец. Понири се опасява, че сега нейното четиричленно семейство ще се изправи пред още по-големи лишения под зоркото око на съратниците на Гърция от ЕС и на МВФ в случай, че правителството се възползва от договорената в неделя помощ в размер на 40-45 млрд. евро.
"Ако използват тази помощ, това ще означава още по-строги мерки за нас", оплаква се 40-годишната домакиня.
Жителите на древната столица Атина се страхуват от болезнено затягане на коланите и са разгневени от годините на прахосничество и корупция, които според тях са изправили страната на ръба на пропастта.
Правителството вече оряза заплатите в публичния сектор, замрази пенсииите и увеличи данъците, за да намали с 8 млрд. евро бюджетния дефицит, който през миналата година достигна 12.9% от БВП. Мерките започнаха да се усещат през миналия месец, засилвайки усещането, че ще ударят най-вече обикновените гърци, но ще пощадят богатите и връзкарите, свикнали да мамят в годините, когато законите почти не се зачитаха.
"Колко още можем да понесем? Та ние нищо няма да можем да им дадем", казва 60-годишният пенсионер Акриви Панагопулу, бивш държавен служител. "Ще трябва да си приберат парите от онези, които са ги взели. Когато аз дължа пари, винаги ме намират, защо правителството не намери своите длъжници?"
Социологическо проучване от миналия месец показа, че три четвърти от 11-милионното население на Гърция са на мнение, че затягането на коланите е несправедливо, защото засяга най-тежко хората с ниски доходи, а половината не възприемат като положителна сделката с еврозоната.
Те се опасяват най-вече от това, че помощта ще отвори вратата пред МВФ, който ще трябва да следи за заздравяването на бюджета, и че ще доведе до още по-строги мерки и затягане на примката около врата на населението през предстоящата втора година от рецесията.
В желанието си да предотврати вълнения като онези, довели до смъртоносни размирици по време на азиатската криза през 90-те години на миналия век, МВФ се стреми този път да гарантира, че решението за суровите мерки в крайна сметка ще бъде взето от правителствата и отделя специално внимание на социалния ефект от тях.
Мнозина гърци обаче смятат, че външното решение не е повод за радост.
"Няма повод за празнуване", пише в редакционна статия либералният всекидневник "Елефтеротипия". "Има повод само за въздишка на облечкение... но това не решава нашите проблеми... другите "ни спасиха", сега ние трябва да спасим сами себе си".
Гърците искат данъчните престъпници да бъдат наказани и из основи да бъде реформирана бюрокрацията, превърната в заложник на прищявките на един политически елит, който според мнозина дълго време се е възползвал от достъпа си до държавната хазна, за да обсипва своите поддръжници с привилегии.
Представителите на частния сектор се оплакват, че публичният е пълен със служители, които нямат никаква работа, но законът ги защитава от уволнение, а някои от тях се пенсионират малко, след като навършат четиридесет години.
Профсъюзите, чиито позиции в Гърция традиционно са силни, не са съгласни на нови съкращения. Най-големият профсъюз "Адеди" (ADEDY) призова за национална 24-часова стачка на 22 април. Вицепрезидентът на профсъюза Илиас Вретакос обещава протестите да зачестят, ако правителството приеме помощта.
"Хората трябва да разберат, че тези мерки от "пакета с помощи" водят до задънена улица", казва той. "Те не предлагат решения, а могат да предизвикат обществена криза. Хората трябва да реагират, те са длъжни да не позволят прилагането на мерките".
Подобни настроения станаха причина някои анализатори да предупредят за възможни обществени протести, когато наесен студентите се върнат в университетите, което би попречило на правителството да изпълни обещанията си и да въведе в ред обществените финанси на страната.
Георгиос Мактопулос не храни надежда, че ако бъде използвана предоставената от ЕС и МВФ помощ, положението му ще се облекчи, след като през миналата година той загуби работата си. "Нека да вземат парите. Тъй или иначе ще го направят или ще ги използват за банките Няма да ги дадат на нас", казва 52-годишният мъж. "Със сигурност ще изляза на улицата", обещава Мактопулос.
