За съжаление...

Абе вие май не четете. Човекът казва: "Dobre 4e predi 2 2.5 godini ne se nabalbukah sas pove4e ko4ini v BG a daje se i osvobodix ot 2 "

Quote
valsodar
След 5-10 години ще трябва да благодарим и на Пунди, като си му дойде реда на опашката!

Подкрепям.

Икономическите цикли в Европа траят между 8 и 12 години, така че до 5-10 може пак да сме надули балон.
До тогава посоката на цените ще е само на юг.

Quote
ТОРТКО

Quote
BulCan
Куку, абе в Канада направо си се вдигат цените на НИ. Това, което писахме за 20-30% спад (по мои спомени) преди около 8-9 месеца нещо не го виждам. Какво се случва според теб?

П.П. Визирам Метро Торонто и Монреал, Отава също. Ванкувър винаги си е било по-скъпо, а и не ме интересува особено.

Ниски лихви затова. Строят като откачени но имам статия специално за тебе съм я отделил. http://www.torontosun.com/money/2010/02/11/12837091.html

И ще сканирам една че неможах да е намера в нета. Засега чети тази.

Тортко, мерси за статията.

World Watches Greek Debt Sideshow as Latvia's Economy Collapses by 25%
Economics / Global Debt Crisis
Feb 16, 2010 - 04:24 AM

By: Michael_Hudson



Prof Michael Hudson and Prof. Jeff Sommers write: World Economic Crisis: Latvia’s Neoliberal Madness - While most of the world’s press focuses on Greece (and also Spain, Ireland and Portugal) as the most troubled euro-areas, the much more severe, more devastating and downright deadly crisis in the post-Soviet economies scheduled to join the Eurozone somehow has escaped widespread notice.



No doubt that is because their experience is an indictment of the destructive horror of neoliberalism – and of Europe’s policy of treating these countries not as promised, not as helping them develop along Western European lines, but as areas to be colonized as export markets and bank markets, stripped of their economic surpluses, their skilled labor and indeed, working-age labor generally, their real estate and buildings, and whatever was inherited from the Soviet era.

Latvia experienced one of the world’s worst economic crises. It is not only economic, but demographic. Its 25.5 percent plunge in GDP over just the past two years (almost 20 percent in this past year alone) is already the worst two-year drop on record. The IMF’s own rosy forecasts anticipate a further drop of 4 percent, which would place the Latvian economic collapse ahead of the United States’ Great Depression The bad news does not end there, however. The IMF projects that 2009 will see a total capital and financial account deficit of 4.2 billion euros, with an additional 1.5 billion euros, or 9 percent of GDP, leaving the country in 2010.

Moreover, the Latvian government is rapidly accumulating debt. From just 7.9 percent of GDP in 2007, Latvia’s debt is projected to be 74 percent of GDP for this year, supposedly stabilizing at 89 percent in 2014 in the best-case IMF scenario. This would place it far outside the debt Maastricht debt limits for adopting the euro. Yet achieving entry into the eurozone has been the chief pretext of the Latvia’s Central Bank for the painful austerity measures necessary to keep its currency peg. Maintaining that peg has burned through mountains of currency reserves that otherwise could have been invested in its domestic economy.

Yet nobody in the West is asking why Latvia has suffered this fate, so typical of the Baltics and other post-Soviet economies but only slightly more extreme. Nearly twenty years since these countries achieved freedom from the old USSR in 1991, the Soviet system hardly can be blamed as the sole cause of their problems. Not even corruption alone can be blamed – a legacy of the late Soviet period’s dissolution, to be sure, but magnified, intensified and even encouraged in the kleptocratic form that has provided such rich pickings for Western bankers and investors. It was Western neoliberals who financialized these economies with the “business friendly reforms” so loudly applauded by the World Bank, Washington and Brussels.

Far lower levels of corruption obviously are to be desired (but whom else would the West trust?), but dramatically reducing it would perhaps only improve matters up to the level of Estonia’s road into euro-debt peonage. These neighboring Baltic counties likewise have suffered dramatic unemployment, reduced growth, declining health standards and emigration, in sharp contrast to Scandinavia and Finland.

Joseph Stiglitz, James Tobin and other economists in the West’s public eye have began to explain that there is something radically wrong with the financialized order imported by Western ideological salesmen in the wake of the Soviet collapse. Neoliberal economics certainly was not the road that Western Europe took after World War II. It was a new experiment, whose dress rehearsal was imposed initially at gunpoint by the Chicago Boys in Chile. In Latvia, the advisors were from Georgetown, but the ideology was the same: dismantle the government and turn it over to political insiders.

For the post-Soviet application of this cruel experiment, the idea was to give Western banks, financial investors, and ostensibly “free market” economists (so-called because they gave away public property freely, untaxed it, and gave new meaning to the term “free lunch”) were given a free hand in much of the Soviet bloc to design entire economies. And as matters turned out, every design was the same. The names of individuals were different, but most were linked to and financed by Washington, the World Bank and European Union. And sponsored by the West’s financial institutions, one hardly should be surprised that they came up with a design in their own financial interest.

It was a plan that no democratic government in the West could have passed. Public enterprises were doled out to individuals trusted to sell out quickly to Western investors and local oligarchs who would move their money safely offshore into the Western havens. To cap matters, local tax systems were created that left the traditional two major Western bank customers – real estate and natural infrastructure monopolies – nearly tax free. This left their rents and monopoly pricing “free” of to be paid to Western banks as interest rather than used as the domestic tax base to help reconstruct these economies.

There were almost no commercial banks in the Soviet Union. Rather than helping these countries create banks of their own, Western Europe encouraged its own banks to create credit and load down these economies with interest charges – in euros and other hard currencies for the banks’ protection. This violated a prime axiom of finance: never denominate your debts in hard currency when your revenue is denominated in a softer one. But as in the case of Iceland, Europe promised to help these countries join the Euro by suitably helpful policies. The “reforms” consisted in showing them how to shift taxes off business and real estate (the prime bank customers) onto labor, not only as a flat income tax but a flat “social service” tax, so as to pay Social Security and health care as a user fee by labor rather than funded out of the general budget largely by the higher tax brackets.

Unlike the West, there was no significant property tax. This obliged governments to tax labor and industry. But unlike the West, there was no progressive income or wealth tax. Latvia had the equivalent of a 59 percent flat tax on labor in many cases. (American Congressional committee heads and their lobbyists can only dream of so punitive a tax on labor, so free a lunch for their main campaign contributors!) With a tax like this, European countries had nothing to fear from economies that emerged tax free with no property charges to burden their labor with taxes, low housing costs, low debt costs. These economies were poisoned from the outset. That is what made them so “free market” and “business friendly” from the vantage point of today’s Western economic orthodoxy.

Lacking the power to tax real estate and other property – or even to impose progressive taxation on the higher income brackets – governments were obliged to tax labor and industry. This trickle-down fiscal philosophy sharply increased the price of labor and capital, making industry and agriculture in neoliberalized economies so high-cost as to be uncompetitive with “Old Europe.” In effect the post-Soviet economies were turned into export zones for Old Europe’s industry and banking services.

Western Europe had developed by protecting its industry and labor, and taxing away the land rent and other revenue that had no counterpart in a necessary cost of production. The post-Soviet economies “freed” this revenue to be paid to Western European banks. These economies – debt-free in 1991 – were loaded down with debt, denominated in hard currencies, not their own. Western bank loans were not used to upgrade their capital investment, public investment and living standards. The great bulk of these loans were extended mainly against assets already in place, inherited from the Soviet period. New real estate construction did indeed take off, but the great bulk of it has now sunk into negative equity. And the Western banks are demanding that Latvia and the Baltics pay by squeezing out even more of an economic surplus with even more neoliberal “reforms” that threaten to drive even more of their labor abroad as their economies shrink and poverty spreads.

The pattern of a ruling kleptocracy at the top and an indebted work force – non- or weakly unionized, with few workplace protections – was applauded as a business-friendly model for the rest of the world to emulate. The post-Soviet economies were thoroughly “underdeveloped,” rendered hopelessly high-cost and generally unable to compete on anywhere near equal terms with their Western neighbors.

The result has been an economic experiment seemingly gone mad, a dystopia whose victims are now being blamed. Neoliberal trickle-down ideology – apparently being prepared for application to Europe and North America with an equally optimistic rhetoric – was so economically destructive that it is almost as if these nations were invaded militarily. So it is indeed time to start worrying about whether the Baltics may be a dress rehearsal for what we are about to see in the United States.

The word “reform” is now taking on a negative connotation in the Baltics, as it has in Russia. It has come to signify retrogression back to feudal dependency. But whereas feudal lords from Sweden and Germany ruled their Latvian manors by the power of landownership, they now control the Baltics by their foreign-currency mortgage loans against the region’s real estate. Debt peonage has replaced outright serfdom. Mortgages far in excess of actual market values, which have plunged by 50-70 percent in the past year (depending on housing type), also are far in excess of the ability of Latvian homeowners to pay. The volume of foreign-currency debt is far beyond what these countries can earn by exporting the products of their labor, industry and agriculture to Europe (which hardly wants any imports) or other regions of the world in which democratic governments are pledged to protect their labor force, not sell it out and subject it to unprecedented austerity programs – all in the name of “free markets.”

Several decades have passed since the neoliberal order was introduced, and the results are disastrous, if not almost a crime against humanity. Economic growth has not occurred. Soviet-era assets have simply been loaded down with debt. This is not how Western Europe developed after World War II, or earlier for the matter – or China most recently. These countries pursued the classical path of protection of domestic industry, public infrastructure spending, progressive taxation, public health and workplace safety regulations, legal prohibitions against insider dealing and looting – all anathema to neoliberal free-market ideology.

What is starkly at issue are the underlying assumptions of the world’s economic order. At the core of today’s crisis of economic theory and policy are the all but forgotten premises and guiding concepts of classical political economy. George Soros, Professor Stiglitz and others describe a global casino economy (which Soros certainly enriched himself by playing) in which finance has become detached from the process of wealth creation. The financial sector makes increasingly steep, even unpayably high claims on the real economy of goods and services.

This was the concern of the classical economists when they focused on the problem of rentiers, owners of property and special privilege whose revenues (with no counterpart in any necessary cost of production) led to a de facto tax on the economy – in this case, by imposing debt on it. Classical economists recognized the need to subordinate finance to the needs of the real economy. This was the philosophy that guided U.S. banking regulation in the 1930’s, and which West Europe and Japan followed from the 1950s through the 1970s to promote investment in manufacturing. Instead of checking the financial sector’s ability to engage in speculative excess, the United States overturned these regulations in the 1980s. From a bit below 5 percent of total U.S. profits in 1982, the financial sector’s after-tax profits rose to an unprecedented 41 per cent in 2007. In effect this zero-sum activity was an overhead “tax” on the economy.

Along with financial restructuring, the main item in the classical tool-kit was tax policy. The aim was to reward work and wealth creation, and to collect the “free lunch” resulting from “external” social economies as the natural tax base. This tax policy had the virtue of reducing the burden on earned income (wages and profits). Land was seen as supplied by nature without a labor-cost of production (and hence without cost value). But instead of making it the natural tax base, governments have permitted banks to load it down with debt, turning the rise in land’s rental value into interest charges. The result, in classical terminology, is a financial tax on society – revenue that society was supposed to collect as the tax base to invest in economic and social infrastructure to make society richer. The alternative has been to tax land and industrial capital. And what tax collectors have relinquished, banks now collect in the form of a rising price for land sites – a price for which buyers pay mortgage interest.

Classical economics could have predicted Latvia’s problems. With no curbs on finance or regulation of monopoly pricing, no industrial protection, privatization of the public domain to create “tollbooth economies,” and a tax policy that impoverishes labor and even industrial capital while rewarding speculators, Latvia’s economy has seen little economic development. What it has achieved – and what has won it such loud applause from the West – has been its willingness to rack up huge debts to subsidize its economic disaster. Latvia has too little industry, too little agricultural modernization, but over 9 billion lati in private debt – now at risk of being shifted onto the government’s balance sheet, just as has occurred with the U.S. bank bailouts.

If this credit had been extended productively to build Latvia’s economy, it would have been acceptable. But it was mostly unproductive, extended to fuel land-price inflation and luxury consumption, reducing Latvia to a state of near debt serfdom. In what Sarah Palin would call a “hopey-change thing,” the Bank of Latvia suggests that the bottom of the crisis has been reached. Exports finally have begun to pick up, but the economy is still in desperate straits. If current trends continue there will be no more Latvians left to inherit any economic revival. Unemployment still stands at more than 22 percent. Tens of thousands have left the country, and tens of thousands more have decided not to have children. This is a natural response to saddling the country with billions of lati in public and private debt. Latvia is not on a trajectory toward Western levels of affluence, and there is no way out of its current regressive tax policy and anti-labor, anti-industry and anti-agriculture neoliberalism being imposed so coercively by Brussels as a condition for bailing Latvia’s central bank out so that it can pay Swedish banks that have made such unproductive and parasitic loans.

Albert Einstein stated that “insanity [is] doing the same thing over and over again and expecting different results.” Latvia has employed the same self-destructive anti-government, anti-labor, anti-industrial, anti-agricultural “pro-Western” Washington Consensus for almost 20 years, and the results have become worse and worse. The task at hand now is to liberate the economy Latvia from its neoliberal road to neo-serfdom. One would think that the path selected would be the one charted by the classical 19th-century economists that guided the prosperity we see in the West and now also in East Asia. But this will require a change of economic philosophy – and that will require a change of government.

The question is, how will Europe and the West respond. Will it admit its error? Or will it brazen it out? Signs today are not promising. The West says that labor has not been impoverished enough, industry has not been starved enough, and economic the patient has not been bled enough.

If this is what Washington and Brussels are saying to the Baltics, imagine what they are about to do to their own domestic populations!
Michael Hudson is a former Wall Street economist and now a Distinguished Research Professor at University of Missouri, Kansas City (UMKC), and president of the Institute for the Study of Long-Term Economic Trends (ISLET). He is the author of many books, including Super Imperialism: The Economic Strategy of American Empire (new ed., Pluto Press, 2002) and Trade, Development and Foreign Debt: A History of Theories of Polarization v. Convergence in the World Economy. He can be reached via his website, mh@michael-hudson.com

Jeffrey Sommers is co-director of the Baltic Research Group at ISLET, and visiting faculty at the Stockholm School of Economics in Riga. He can be reached at jeffrey.sommers@fulbrightmail.org

Michael Hudson is a frequent contributor to Global Research. Global Research Articles by Michael Hudson

© Copyright Michael Hudson, Global Research, 2010

НАЙ-ОБИЧАМ БОБА, ЛЕБА И ДА ЕБА!

Четете и мислете.


"Оригиналът е от Маркеторакъл.
[www.marketoracle.co.uk]

Превод от английски на български
[www.marketoracle.co.uk]

Светът наблюдава дълговото представление на Гърция докато икономиката на Латвия свива с 25%
Икономика / Глобална дългова криза
16-ти Февруари, 2010 - 04:24 AM

От: Michael_Hudson



Проф. Майкъл Хъдсън и проф. Джеф Съмърс пишат: Световната икономическа криза: неолибералната Лудост на Латвия - Докато по-голяма част от световния печат се фокусира върху Гърция (а също и Испания, Ирландия и Португалия), като най-евро-размирни райони, много по-тежка, по - опустошителна и откровено смъртоносни криза в пост-съветските икономики, които са планирани да се присъединят към Еврозоната по някакъв начин избегна широкото обществено внимание.



Няма съмнение, че това е така, защото това което им се случва в момента е обвинителен акт за разрушителните ужаси на неолиберализма, а също и на европейската политика на отношение към тези страни, която се различава съществено от обещаното и ни им помага да се развиват в Западно- Европейска насока, а биват третирани и като области, които да бъдат колонизиран като експортни пазари и банковите пазари, лишени от тяхната икономическа предимства и от квалифицираната им работа и въобще от население в трудоспособна възраст, от техните недвижими имоти и сгради, както и всичко, което бе наследено от съветската епоха.

Латвия преживява една от най-лошите икономически кризи на света. Тя е не само икономическа, но и демографска. Нейният БВП преживя срив от 25,5% в само за последните две години (почти 20 процента само през миналата година), което представлява статистически двете най-лоши последователни години на спад. Собствени оптимистични прогнози на МВФ предвиждат още 4 на сто спад, което би поставило латвийски икономически преди колапса в САЩ от Голямата депресия. Лошата новина не свършва дотук, обаче. МВФ очаква, че през 2009 г. ще донесе общо дефицит по капиталовата и финансовата сметка от 4.2 млрд. евро, а допълнителни 1,5 млрд. евро, или 9 на сто от БВП, ще напуснат страната през 2010 година.

Освен това, правителството на Латвия бързо натрупва дълг. От само 7,9% от БВП през 2007 г., дългът на Латвия се очаква да бъде 74% от БВП за тази година, вероятно стабилизирането на 89% през 2014 г. според най-добрия сценарий на Международния валутен фонд. Това ще постави страната далеч извън дълговите граници от Маастрихт за приемане на еврото. А именно постигането на целта за влизане в еврозоната е бил главен претекст на централната банка на Латвия за болезнените по строгост мерки, необходими за да запазят фиксирания курс на валутата. Поддържането на валутния борд е коствало опожарени планини на валутните резерви, които иначе биха могли да бъдат инвестирани във вътрешната икономика.

Но никой на Запад още не си задава въпросът защо Латвия е претърпяла тази съдба, толкова типична за Балтийските страни и другите бивши постсъветски икономики, че дори и малко по-екстремни. Почти двадесет години след като тези страни постигнаха свобода от стария СССР през 1991 г., само съветската система едва ли би могла да бъдат обвиняванаи като единствената причина за проблемите им. Не само и корупцията дори може да бъде обвинявана - едно наследство от късния период на разпадане на Съветската епоха. Това беше една практика, която си възвеличи, задълбочи и дори беше насърчавана в нейната клептократска форма, която осигури поглъщането на богати тлъсти парчета за западните банкери и инвеститори. Именно Западните неолиберали бяха тези, които финасовизираха тези икономики с "приятелски към бизнеса реформи", така силно аплодирани от Световната банка, Вашингтон и Брюксел.

Далеч по-ниски нива на корупция очевидно трябва да се желаят (но кому другиму би вярвал Западът), но едно драстично намаляване само би подобрило малко нещата до нивото на Естония по пътя и към дълговото евро крепостничество. Тези Балтийски съседни области също са претърпели драматична безработица, намаляване на растежа, намаляване на здравните стандарти и емиграцията, в рязък контраст с Скандинавия и Финландия.

Джоузеф Стиглиц, Джеймс Тобин и други икономисти, радващи се на обществето внимание на Запада започнаха да обясняват, че има нещо коренно сбъркано в установените порядки, доминирани от тотално финансовизиране на отношенията и внесени в тези страни от западните идеологически търговци в началото на разпадането на СССР. Неолибералната икономика със сигурност не е пътят, по който пое Западна Европа след Втората световна война. Това е нов експеримент, чиято първа репетиция беше наложеното от Чикагските момчета първоначално на огневия рубеж в Чили. В Латвия, съветниците са от Джорджтаун, но идеологията е една и съща: разбиване на правителството и прехвърляне власта към други местни политици.

За пост-съветското пространство беше предвидено прилагането на този жесток експеримент, като идеята беше да се даде на западни банки, финансови инвеститори, както и привидно принадлежащи на "свободния пазар" икономисти (използват се кавички защото те раздаваха публична собственост свободно, без данъци и дадоха нов смисъл на понятието "безплатен обяд" карт бланш в голяма част от съветския блок за препроектиране на цели икономики. И както нещата излизат наяве, окозва се , че този проект е бил винаги един и същ. Имената на хората са различни, но повечето бяха свързани и финансирани от Вашингтон, Световната банка и Европейския съюз. И спонсорирани от финансови институции на Запад, при което човек едва ли трябва да се учудва, че те дойдоха с икономически проекти, които са в техен собствен финансов интерес.

Това беше план, който нито едно демократично правителство на Запад нямаше да може да наложи. Публични предприятия са прехвърлени на доверени физически лица, които трябваше бързо да продадат на западни инвеститори и местни олигарси, които биха преместили парите си в безопасните Западни офшорни убежища. За реализиране на задачата, местните данъчни системи са така създадени, че двата основни типа клиенти на Западните банки, а именно собствениците на недвижими имоти и на естествената монополна инфраструктура – те са оставени почти без данъци. Това оставя техните наеми и приходите от монополното ценообразуване "свободни", като се изплащат лихви на западни банки, а не се използва като вътрешен данъчна основа да помагат за преструктурирането на тези икономики.

Почти е нямало търговски банки в Съветския съюз. Вместо да помогне на тези страни да създават свои собствени банки, Западна Европа насърчава собствените си банки да раздават кредити и да създават натоварване на тези икономики с разходи за лихви - в евро и други твърди валути за защита на банките. Това нарушава основната аксиома на финансите: никога не деноминирайте дълговете си в твърда валута, когато приходите са деноминиран в една по-нестабилна валута. Но както в случая с Исландия, Европа обеща да помогне на тези страни да се присъединят към еврото чрез подходящи и полезни политики. Т.Н. "реформи" се състояха в това да се показва как да се свалят данъци от извъшване на бизнес и управление на недвижимите имоти (основни клиенти на Банката) и да се натовари труда, не само като плосък данък общ доход, но плосък данък "социална услуга", така че да се плащат социално осигуряване и здравеопазване чрез налагане на Потребителска такса върху наемния труд, а не чрез финансирани от общия бюджет в голяма степен чрез подоходно облагане на по-високите категории доходи.

За разлика от Запада, не е имало значителен данък върху собственоста. Това задължава правителството да облага труда и промишлеността. Но за разлика от Запада, не е имало прогресивно подоходно облагане или данък богатство. Латвия има едно еквивалентно на 59% натоварване на труда чрез плосък данък в много случаи. (Ръководителите на Комитетите в Американския Конгрес и техните лобисти могат само да мечтаят за такъв наказателен данък върху труда, а това е такъв безплатен обяд за основните дарители на техните кампании!)
С данък като този, европейските страни няма от какво да се страхува от икономиите, възникнали без данъци и без такси върху собствеността, натоворващи собствената си работна сила с данъци, с ниски разходи за жилища, с ниски разходи за дълг. Тези икономики бяха отровени от самото начало. Това е, което ги прави днес такъв "свободния пазар" и "приятелски към бизнеса" от гледна точка на ортодоксалната западна икономическа доктрина.

Поради Липса на правомощия за облагане с данък на недвижими имоти и друга собственост - или дори да се наложи прогресивно облагане на доходите в по-високи групи - така правителствата бяха задължени да облагат труда и промишлеността. Тази обърната обратно фискална философия, предизвика рязкото увеличаване на цената на труда и капитала, превръщайки промишлеността и селското стопанство в неолиберализираните икономики в отрасли с толкова високи разходи, така че да са неконкурентноспособни със "Стара Европа". В резултат на това пост-съветските икономики са превърнати в зони за износ на стари промишлености на Европа и предлагане на банкови услуги.

Западна Европа се разви чрез защитата на своята промишленост и наемен труд, чрез облагането на рентата на земята и на други приходи, които не са съотносими с необходимите разходи за производство. Пост-съветската икономика "освободи" тези приходи за да може същите да бъдат платени на Западно-европейски банки. Тези икономики - без дълг през 1991 г. - са били натоварени с дълг, деноминиран в твърда валута, а не в техните собствени валути. Западните банкови заеми не са били използвани за модернизиране на своите капиталови инвестиции, публичните инвестиции и жизнения стандарт. В голяма част от тези заеми бяха използвани за налични активи, наследени от съветския период. Новото строителство на недвижими имоти наистина е полетяло нагоре, но поради падащи цени голяма част от него вече е потънал в вид на отрицателно екуити (собствен капитал). И западните банки взискват Латвия и балтийците да платят за това чрез едно изстискване на икономически ресурси и с още по-неолиберални "реформи", които заплашват да подгонят извън страната дори останалите трудови ресурси, а техните икономики да се свият и бедността да се разпространи още повече.

Развитието на един обществен модел с водещо място на управляваща клептокрация и дълбоко задлъжняла работническа класа – без наличие или пък слаби профсъюзи, със слаба Защита на работното място – всичко това беше аплодирано като един бизнес-приятелски модел, достоен за подражание от останалата част от света. Пост-съветските икономики са основно "недоразвити," генериращи стоки и услуги при безнадеждно-висока цена и обикновено не могат да се конкурират на приблизително равни начала със своите западни съседи.

Резултатът е един икономически експеримент привидно полудял, един дистопия, чиито жертви сега биват обвинявани за случилото се. Неолибералната идеология за закопаване на икономиката очевидно сега се подготвя за приложение в Европа и Северна Америка като се използва еднакво оптимистична реторика - а в действителност беше толкова икономически разрушителна, че резултатът щеше да е почти същият ако тези народи са били обект на военна агресия. Така че наистина е време да започнете да се притеснявате дали надянатата на Балтийските страни рокля за репетиция може да е същата, която се очаква да видиме и в Съединените щати.

Думата "реформа" понастоящем е натоварена с изключително отрицателно съдържание в Балтийските страни, какъвто е случаят и в Русия. Тя се е превърнала в нещо означаващо дегенерация и обратно движение към феодална зависимост. Но докато старите феодали от Швеция и Германия са управлявали някога техните латвийски имения чрез силата на собственост върху земята, сега те контролират Балтийските страни чрез чуждестранни заеми във валута срещу ипотека върху недвижими имоти в региона. Дълговото Крепостничество си е направо заменя на робството. Ипотеки далеч над реалните пазарни стойности на имотите, които са паднаха с 50-70 на сто през изминалата година (в зависимост от типа жилище), също са далеч над възможностите на латвийски собственици да плащат. Обемът на дълга деноминиран в чуждестранна валута е далеч отвъд това, което тези страни могат да спечелят от износ на продукти от техния труд, индустрията и селското стопанство в Европа (рядко този износ не изисква предшестващ внос) или други региони на света, в който са поставени демократични правителства, които целят да защитават своята работна сила, не да я продавам навън или пък да я подлагата н а безпрецедентни програми на ограничения - всичко това в името на "свободния пазар."

Няколко десетилетия вече изминаха от въвеждането на неолибералния ред и резултатите са катастрофални, ако не и почти престъпление срещу човечеството. Икономическият растеж не се случи. Активите, които са наследени от Съветската епоха просто са били натоварени с дълг. Това не е начинът, по който Западна Европа осъществи развитието си след Втората световна война като по-раншно историческо събитие, както го реализира Китай в наши дни. Тези страни преследват класическия път на защита на местното производство, обществени инфраструктурни разходи, прогресивното данъчно облагане, общественото здраве и безопасността на работното място чрез разпоредби, правни забрани срещу търговията с вътрешна информация и грабежите – всички, което се посреща с анатема от неолибералната идеология на свободния пазар.

Това, което се поставя за (пре)разглеждане в актуалния дневен ред, са залегналите постулати, които лежат в основата на икономическия ред в света. В основата на днешната криза на икономическата теория и политика са всички позабравени категории и водещите понятия на класическата политическа икономия. Джордж Сорос, професор Стиглиц и други направиха описание на глобалнаото икономическо казино (Сорос със сигурност се обогатява играейки), в което финансите придобиват статута на отделно място от процеса на създаването на богатство. Финансовият сектор отправя големи, дори неподрежащи на плащане високи вземания към реалната икономика на стоки и услуги.

Това е било притеснение и на класическите икономисти, когато те се съсредоточили върху проблема с рентиерите, собствениците на имоти и групи със специални привилегии, чиито приходи (без естествена връзка с всички необходими разходи за производство) е довело до де факто данък върху икономиката - в този случай, чрез налагане на дълг върху нея. Класическите икономисти признават необходимостта от отреждане на подчинена роля на финансовия сектор по отношние на потребностите на реалната икономика. Това е една философия, която ръководи процесите на извършване на банковото регулиране в САЩ през 1930-те и който Западна Европа и Япония следват от 1950-те години през 1970-те години в посока за насърчаване на инвестициите в производството. Вместо да се проверява способността на финансовия сектор за участие в допълнителни спекулативни дейности, Съединените щати извършват едно преобръщане на тези правила през 1980г. От малко под 5 на сто от общата печалба, която е генерирана в САЩ през 1982 г., делът на финансовия сектор в печалба след облагане с данъци нараства до безпрецедентните 41 на сто през 2007 година. В резултат на това извършването на някаква дейност, която представлява нула полезна работа налага един "данък" режийни разноски върху икономиката.

Заедно с финансово преструктуриране, основният елемент в класическия набор от инструменти е и данъчната политика. Целта винаги е била да се възнагради труда и създаването на богатство, а за заплащане на "безплатния обяд" да се осъществи едно засмукване на ресурс от „външни" социални икономики, на които е гледано като на естествен източник на данъчна основа. Това е данъчната политика на намаляване на силата на тежестта върху получения доход (заплати и печалби). Земята е била разглеждана като предоставена от природата, без необходими трудови производствени разходи (и по тази причина без стойност). Но вместо тя да бъде превърната в естествена данъчна основа, правителствата разрешават на банките да я товарят с дълг, превръщайки покачване на стойността на рентата за земя в лихва. На основа на класическия понятиен апарат, резултатът от това третиране на нещата е налагането на един финансов данък върху обществото, който отива в приход на банката, а това са приходи, които обществото е трябвало да се събира като данъчна основа и да се инвестира в икономическата и социална инфраструктура, да направи обществото по-богато. Алтернативата е да се събира данък данък върху земя и промишлен капитал. И това от каето бирниците на данък са се отказали, сега банките го събират под формата на растящите цени на парцелите земя - цена, за които купувачите плащат лихви по ипотеки.

Класическа икономика можеше да предвиди проблемите на Латвия. При липсата на прагове в областта на финанси или регулирането на монополното ценообразуване, липса на промишлена защита, приватизация на публичното пространство за създаване на "функциониращи икономики" и данъчна политика, която разорява труда, че дори и индустриалния капитал, докато възнаграждава спекулантите, естествено икономиката на Латвия е осъществила малко икономическо развитие. Това което е постигнато - и това спечели през годините бурни аплодисменти от Запада – е само готовността да се натовари страната с огромни дългове, които имат единственото предназначение да субсидира нейната икономическа катастрофа. Латвия има твърде малко индустрия, твърде малко земеделска модернизация, но за това пък над 9 млрд. Läti в частен дълг - сега с риск да бъдат прехвърлени върху баланса на правителството, както вече се случи със Спасителните планове за банките в САЩ.

Ако този кредит е бил усвоен продуктивно за изграждане на икономиката на Латвия, той би бил приемлив. Но той е бил предимно непродуктивен, предоставен за да подклажда инфлацията на цената на земята и да стимулира потреблението на луксозни стоки, което води до изпадане на Латвия в състояние на дългово робство. Това е нещо, което Сара Пейлин би нарекла "hopey-джаджа за промяна”, Националната банка на Латвия предполага, че дъното на кризата е било достигнато. Износът най-накрая са започнал да расте, но икономиката е все още в състояние на отчаяна нестабилност. Ако сегашните тенденции продължат, то няма да останат латвийци, които да бъдат свидетели на едно бъдещо икономическо съживяване. Безработицата продължава да стои на повече от 22 на сто. Десетки хиляди са напуснали страната, а десетки хиляди други не са решили да имат деца. Това е естествената реакция на натоварването на страната с милиарди Läti обществен и частен дълг. Латвия не е на траекторията на западните нива на охолството, а и няма начин при сегашната си регресивна данъчната и антитрудова политика, но също и политика анти-индустрията и селското стопанство, нещо което неолиберализмът налага така насилствено от Брюксел, като условие за спасяване на Латвийската централна банка, така че тя да може да плати на шведски банки, които са предоставили такива непродуктивни и паразитни заеми.

Алберт Айнщайн е казал, че "лудост [е] да правиш едно и също нещо отново и отново и очакват различни резултати." Латвия е използвала същия саморазрушителен, анти-правителствен, анти-трудов, анти-промишлен, анти-селскостопански и изцяло "прозападен " и Про-Вашингтонски консенсус за период от почти 20 години, а резултатите отиват от зле на по-зле. Задачата на страна сега е да се освободи икономиката на Латвия от неолибералната и път към нео-крепостничество. Някой би помислил, че избраният път ще бъде един от начертаните от класическите икономисти от 19-ти век, които ръководят просперитета, който сега виждаме на Запад, а напоследък и в Източна Азия. Но това ще изисква промяна на икономическата философия, а това ще изисква промяна на правителството.

Въпросът е, как ще реагират Европа и Западът. Ще си признаят грешката? Или нагло ще я търсят извън себе си? Признаци днес не са обещаващи. Западът казва, че наемният труд не е обеднял достатъчно, индустрията не е погладувала достатъчно и икономически пациентът не е достатъчно обезкървен.

Ако това е, което Вашингтон и Брюксел казват на Балтийските страни, представете си, какво те са на път да направят за своите местни популации!
Майкъл Хъдсън е бивш Уолстрийт икономист, а сега и Уважаем професор в Университета на Мисури, Канзас Сити (UMKC) и президент на Института за изследване на дългосрочни икономически тенденции (ISLET). Той е автор на много книги, включително и Супер империализъм: за икономическа стратегия на американската империя (ново изд., Pluto Press, 2002) и "търговия, развитие и външен дълг: История на теории на Поляризацията срещу Сближаване "в световната икономика. Той може да бъде контактуван чрез своя уебсайт, mh@michael-hudson.com

Джефри Съмърс е съ-ръководител на изследователска група в ISLET и гост преподавател в Стокхолмския училище по икономика в Рига. Той може да бъде контактуван jeffrey.sommers @ fulbrightmail.org

Майкъл Хъдсън е чест автор в Глобални изследвания. Global Research членове от Майкъл Хъдсън

© Copyright Майкъл Хъдсън, Global Research, 2010

В тая статия (поздравления на Начев clap, ако сменим Латвия с България май резултата ще е същия. Единственото хубаво при нас е, че се разкара триглавата ламя ненаситна. Не съм фен на ББ, ама на фона на всички останали е супермен. А и знае да държи здраво бухалката *black eye*.

България е стабилна държава. Имаме 5 милиардера и 10.000 милионера (в долари).
Те ще ни изтеглят от блатото. Вервайте ми! Направо сме бетон.

Quote
Пламен Hиколов
В тая статия (поздравления на Начев clap,

Когато колегата gamper пусне поредната култова статия усещам нетърпимост към идеята :-)))) някои от колегите да останат назапознати с подобен материал.

Дано обаче не пуска твърде много статии, че тогава може да се наложи да ме пише във ведомостта за заплати. Понякога получавам и чужди преводи, но се случва и аз да бъхтя "на тръстиката" :-)))

Да добра статия. Но се изпуска ролята на номенклатурата и ДС в целия процес. Малко стара статия (от ноември миналата година ) но автора е много по точен.
Друг ъгъл

Quote
2010
България е стабилна държава. Имаме 5 милиардера и 10.000 милионера (в долари).
Те ще ни изтеглят от блатото. Вервайте ми! Направо сме бетон.

Да верваме ти но и ако ти си верваш това вече е тъжно. Да направо ви бетонираха добре че арматурата е по рехава. Незнам колко са милионерите–милиардерите в БГ но огромния % от тях са бандити и както ББ размахва тоягатя си мисля дали тези милионери–милиардери нема да си земат торбето и парите и аиде по света широк вместо като твоя любимец Вальо топлото и мамка му Цецка да ги влачат по съдилища и килии и на вас да ви остават мечтания бетон в ръцете насред блатото да видим как се стига дъното. Вервайте ми ББ ритна гнездото на стършелите.

Ни копува ни продава