ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ
УТВЪРДЕН С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2 ЮНИ 1973 Г.,, обн., ДВ, бр. 45 от 8 юни 1973 г., изм., бр. 42 от 1975 г., бр. 53 от 1976 г., бр. 24 от 1978 г., бр. 78 от 1980 г., бр. 57 от 1984 г., бр. 53 от 1987 г., бр. 61 от 1988 г.
Глава първа
ИМОТИ, ПРИТЕЖАВАНИ ОТ ГРАЖДАНИТЕ
Чл. 1. Гражданите на Народна република България могат да притежават в пределите на страната в лична собственост недвижими и движими имоти, както и имоти за упражняване на разрешена стопанска дейност, по вид и размери, определени в Закона за собствеността на гражданите.
Чл. 2. (1) Членовете на едно семейство, определени в чл. 50, ал. 1 от Закона за собствеността на гражданите, както и пълнолетен гражданин, който няма семейство, могат да притежават само един жилищен и един вилен имот, както и други недвижими имоти в размерите по глава I от закона. Тези имоти могат да принадлежат на един от членовете на семейството или да са съсобственост на всички лица или на част от тях. Те могат да се притежават в съсобственост и с други лица.
(2) Ненавършилите пълнолетие лица, които нямат родители, имат право да придобиват и притежават имоти по глава I от закона.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г. и бр. 53 от 1987 г.) Членовете на едно семейство могат да притежават повече от едно жилище само в случаите, посочени в чл. 2, ал. 3 и в чл. 4, ал. 1 и 2 от закона. Те могат да притежават идеални части от отделни жилища. За самостоятелно жилище, когато се притежават идеални части от отделни жилища, се счита сборът от идеалните части до размер на едно цяло. Тези изключения се отнасят само до жилищата, но не и до останалите жилищни имоти, посочени в чл. 3, ал. 1 от закона.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г.) Съсобственото жилище се разделя задължително на самостоятелни жилища, ако е образувано от отделни жилища със самостоятелни сервизни помещения.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г., бр. 78 от 1980 г. и бр. 53 от 1987 г.) Притежаваните при условията на чл. 4, ал. 1 и 2 от закона две жилища или жилище и идеални части от отделни жилища до размер на едно цяло могат да се намират и в различни населени места в страната.
(6) (Нова - ДВ, бр. 78 от 1980 г., изм., бр. 53 от 1987 г.) Ненавършилото пълнолетие лице може да придобие и да притежава заедно с жилищния имот на останалите членове на семейството или заедно с притежаваните от тях жилища по чл. 4, ал. 1 и 2 от закона и друго жилище само в случаите по чл. 2, ал. 3 от закона, което е придобило до влизане на закона в сила или придобие като наследник по закон или завещание, или му бъде прехвърлено от родителите в срока по чл. 7, ал. 1 от закона.
Чл. 3. Лицата по чл. 2 от закона могат да притежават за задоволяване на лични нужди до два гаража, от които единият само във вилния имот, а другият в местоживеенето им. Под местоживеене по смисъла на чл. 2, ал. 2 от закона се разбира мястото, където гражданинът се е установил да живее постоянно или преимуществено, макар и да не е жител на населеното място. Гражданите, чието местоживеене е различно от местожителството им, имат право да придобиват гараж в местожителството си, ако не притежават гараж в местоживеенето си, при спазване на чл. 30 от закона.
Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) При условията на чл. 2, ал. 3 от закона може да бъде прехвърлено жилище или идеална част от него на всяко от ненавършилите пълнолетие деца само от техните родители. Това може да се извърши и когато жилището бъде придобито от тях след 31 март 1973 г. Такова прехвърляне може да се направи и на дете, което е осиновено, независимо от вида на осиновяването, от осиновителя или от родителите му.
(2) Предмет на прехвърляне в тези случаи може да бъде само жилище, но не и останалите жилищни имоти, посочени в чл. 3. По този ред не могат да се прехвърлят на ненавършили пълнолетие деца вилни имоти.
Чл. 5. (1) Жилището по смисъла на чл. 3 от закона се състои от помещения, които са функционално обединени в самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на гражданите. Жилищата трябва да отговарят на строителните правила, норми и нормативи и на допустимите отклонения от тях по време на изграждането и преустройството им.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Право на строеж, надстрояване и пристрояване може да се притежава или придобива от лицата по чл. 2, ал. 1 само за едно жилище.
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г. и бр. 53 от 1987 г.) Под жилищностроителен парцел се разбира регулиран парцел или нерегулирано дворно място, включено в околовръстния полигон.
Чл. 7. (1) Помещенията в таванските и избените етажи на жилищната сграда, както и второстепенните постройки, изградени в парцела на жилището, се считат за самостоятелни жилища, ако отговарят на изискванията по чл. 5, ал. 1 от този правилник.
(2) Когато помещенията по предходната алинея отговарят на строителните правила и норми като помещения за живеене, но не са обособени в самостоятелни жилища, те се считат за съставни части от жилището на собственика им и се включват в общата му застроена площ. Останалите тавански и избени помещения се считат за принадлежност към жилището и не се включват в застроената му жилищна площ.
(3) Жилищната сграда заедно с новопостроена сграда в парцела, чието събаряне трябва да се извърши съгласно застроителния план, се счита за жилище по смисъла на този закон, ако в нея не са настанени наематели от отменения Закон за наемите и собственикът й не я събори и премахне в двегодишен срок от влизане на закона в сила, съответно от окончателното завършване на новопостроената сграда.
Чл. 8. Жилището е паметник на културата, когато е обявено за такъв паметник съгласно Закона за паметниците на културата и музеите.
Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.)
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г., бр. 61 от 1988 г.) (1) При определяне на нуждите на семейството или домакинството на собственика по чл. 4, ал. 4 от закона се вземат пред вид жилищните, професионалните и здравните нужди.
(2) За определяне на жилищните нужди се установяват следните норми за жилищно задоволяване:
1. на гражданин без семейство - едностайно жилище;
2. на двучленно семейство - двустайно жилище;
3. на тричленно и четиричленно семейство - тристайно жилище;
4. на семейство с пет и повече членове - по една стая в повече за следващите един или двама членове.
(3) При предстоящо раждане на дете броят на стаите, необходими за задоволяване на жилищните нужди, се определя, като се държи сметка и за детето, което ще се роди.
(4) На граждани без семейство до навършване на 50 години и на двучленните семейства при възраст на съпрузите до 50 години при определяне на жилищната нужда се предвижда една стая в повече.
(5) Жилищните нужди се определят при спазване на установените в предходните алинеи норми за жилищно задоволяване, но жилищната площ на всеки член от семейството или домакинството не може да бъде по-малка от предвидените 16 кв. м по § 2 от преходните и заключителни разпоредби на този правилник.
(6) Лицата, които могат да ползуват допълнителна площ за задоволяване на професионални нужди, са: хабилитирани научни работници, членове на творчески и научно-технически съюзи, писатели, композитори, художници, скулптори, изобретатели, рационализатори, когато упражняват научна или творческа дейност, както и други, чието обществено или служебно положение налага да им се предостави допълнителна площ. На лицата по предходното изречение може да се предостави допълнителна площ, ако те и членовете на семейството им не притежават ателие.
(7) Здравните нужди се определят от Министерството на народното здраве и социалните грижи по утвърден списък на болестите, за които се дава право на отделна стая за живеене на боледуващия.
(8) При отпадане на нуждите от едното жилище собственикът е длъжен в тримесечен срок да уведоми народния съвет кое от притежаваните жилища предлага за настаняване. Ако собственикът не посочи жилището за настаняване, органът по чл. 13 от Закона за наемните отношения настанява наематели в едното от тях по своя преценка.
Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г., бр. 78 от 1980 г. и бр. 53 от 1987 г.) Етажите в жилищна сграда се смятат за отделни жилища, когато са изградени или преустроени съгласно строителните правила, норми и нормативи като самостоятелни жилища.
(2) Портиерските жилища като общи части в сгради-етажна собственост не се считат за отделен жилищен имот на собствениците в етажната собственост.
Чл. 12. (1) Самостоятелни вилни помещения по смисъла на чл. 6, ал. 3 от закона са тези, които са обособени за самостоятелно ползване и съдържат най-малко една стая, кухня и клозет, освен ако се допуска изграждането на клозета в двора на вилната сграда.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г. и бр. 61 от 1988 г.) Вилният парцел може да има размери, определени в Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство. Когато парцелът превишава максимално допустимите размери, той се разделя на самостоятелни парцели, ако се намира във вилна зона, курортно място, в кварталите-курорти, както и в села с интензивно жилищно строителство.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Членовете на едно семейство не могат да притежават право на ползуване, отстъпено от държавата върху пустеещ или изоставен имот, заедно с вилен имот. Когато се притежава право на ползуване заедно с вилен имот, правото на ползуване се прекратява, ако вилният имот не бъде прехвърлен в едногодишен срок по реда, предвиден в чл. 7, ал. 2 от закона.
(4) Право на строеж за една вила може да се придобива както върху вилен парцел по алинея втора, така и върху част от него, когато в парцела може да се изгради вилна сграда със самостоятелно обособени вилни помещения.
Чл. 13. (1) Вилните зони се определят с общия и подробните градоустройствени планове.
(2) За курортно място се счита онова,което е обявено за такова място по установения ред.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г.) Недвижимите имоти, които се намират в села, определени като места за здравни и курортни нужди по чл. 5, ал. 2 от закона, и са предназначени от собственика им за такива нужди, се подчиняват на режима за вилните имоти относно размера на вилните сгради, които ще се застрояват в бъдеще.
Чл. 14. (1) Размерът на селскостопанския имот по чл. 5, ал. 3, т. 1 от закона не може да превишава максимално допустимия размер за вилен парцел. Когато завареният имот от закона превишава този размер, собствеността върху него може да се запази, ако не превишава двойния размер на минималната площ, определена за вилен парцел съгласно Закона за териториално и селищно устройство.
(2) Районите, в които се включват селскостопански имоти за задоволяване на здравни и курортни нужди, се определят от изпълнителния комитет на общинския народен съвет, като се държи сметка дали тези имоти са задоволявали досега посочените нужди. Други селскостопански имоти могат да се включват в посочения район само ако не са пригодни за земеделско обработване и са подходящи за задоволяване на здравни и курортни нужди. Определянето на районите по предходните изречения се извършва при спазване разпоредбите на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата.
(3) Дали сградата е законно построена се определя съобразно разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство и с актовете по неговото прилагане.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1988 г.) Жилищна сграда, обявена за паметник на културата, която не се намира в областен град или в градовете Благоевград, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Кюстендил, Кърджали, Пазарджик, Перник, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Стара Загора, Толбухин, Търговище, Шумен и Ямбол, се смята за вилен имот, ако е извън местожителството на собственика й.
Чл. 15. (1) Вилният имот не може да се намира в строителните граници на населеното място, в което е местожителството на неговия собственик.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) Жителите на гр. София могат да притежават и придобиват вилни имоти в кварталите-курорти на гр. София и в гр. Банкя.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) Жителите на гр. София, които притежават жилищен имот в кварталите-курорти и в гр. Банкя, не могат да притежават и придобиват в техните строителни граници вилен имот. Жителите на гр. София, които притежават вилен имот в строителните граници на кварталите-курорти и в гр. Банкя, не могат да притежават и придобиват жилищен имот в тези граници.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г., бр. 78 от 1980 г. и бр. 61 от 1988 г.) Освен вилните сгради, етажите или части от тях, които се намират във вилните зони или селата, неизключени от Министерския съвет като места за здравни и курортни нужди, вилни са и сградите, етажите или частите от тях, които до влизане в сила на закона са били построени или преустроени с архитектурен проект като вили или са били използувани до този момент и продължават да се използуват за здравни и курортни нужди на собственика или на членовете на семейството му, когато се намират в кварталите-курорти на гр. София и в курортните места с изключение на градовете Бургас, Варна и Кюстендил.
(5) Когато парцелите в строителните граници на населените места по предходната алинея са предназначени за малкоетажно застрояване с вилообразен (градински) характер, те могат да бъдат застроявани с жилищна или с вилна сграда. Ако тези парцели са предназначени за средно или многоетажно жилищно застрояване, те не се считат за вилни имоти и в тях не може да се изграждат вилни сгради.
Чл. 16. (1) Вилната сграда може да има застроена площ до 60 кв. м. В разгърнатата застроена площ не се включват външните стълбища, терасите, гаражите, външните клозети и другите помещения, които не се обитават, чието изграждане е допустимо.
(2) Вилната сграда може да има височина до два етажа, от които вторият е полуетаж. Полуетаж по смисъла на чл. 6 от закона е вторият етаж от вилната сграда, който е изграден с височина по-малка от минимално допустимата за изграждане на нормален етаж, определена в строителните правила, норми и нормативи.
Чл. 17. (1) Разделянето на вилната сграда на самостоятелни помещения е допустимо, когато това е възможно съобразно строителните правила, норми и нормативи и може да се извърши без съществени преустройства в сградата. Когато сградата е паметник на културата, разделянето й се допуска, ако етажите са изградени като самостоятелни жилища.
(2) Приобретателите на самостоятелни вилни помещения трябва да представят пред нотариуса или пред народния съвет декларация, че те и членовете на семейството им не притежават друг вилен имот и че не са налице пречките в чл. 6, ал. 2 от закона. За невярно деклариране се носи наказателна отговорност.
Чл. 18. Под "искане" по смисъла на чл. 7, ал. 2 от закона се разбира предложение за продажба на имота или предявен иск за извършване на съдебна делба. Доброволната делба трябва да бъде извършена по съответния ред до изтичане на двегодишния срок.
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) (1) В случаите на чл. 8, ал. 5 от закона народният съвет настанява наематели по реда на глава II от Закона за наемните отношения, когато имотът е жилище или вила и в него не са настанени наематели. Ако имотът е незастроен, той се отдава под наем по реда, по който държавата отдава под наем свои имоти от същия вид.
(2) Дължимата наемна цена за имотите по предходната алинея се внася в бюджета на народния съвет.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1976 г.) Дребните поправки и поддържането на имотите по ал. 1 на този член се извършват от наемателите за тяхна сметка.
(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 1976 г.) Когато наемател на сградите и реални или идеални части от сградите по ал. 1 е социалистическа организация, налагащият им се основен ремонт се извършва за сметка на тази организация. Ако наемателят откаже да извърши предписания от общинския народен съвет основен ремонт, той се възлага от народния съвет на държавна или кооперативна строителна организация за сметка на наемателя. Когато наематели на такива помещения са граждани, налагащият се основен ремонт се извършва от народния съвет за сметка на постъпленията от събраните наеми за тях.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г. и бр. 53 от 1976 г.) Недвижими имоти, предложени за продажба от техните собственици или по реда на чл. 8, ал. 1 от закона, за които не се е явил купувач, се ползуват от собствениците им, докато бъдат отдадени под наем от народния съвет.
Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1976 г., изм., бр. 78 от 1980 г.) (1) Освобождават се от данък върху сградите, считано от 1 януари 1976 г., сградите и реалните или идеалните части от сгради с припадащите им се идеални части от дворните места и парцелите и незастроените дворни места и парцели, собственост на граждани, за които по силата на чл. 8, ал. 5 от закона наемите от тях се внасят в приход на държавата.
(2) Застрахователните вноски по Закона за застраховане на имущества за сградите и реалните и идеалните части от сгради по предходната алинея се внасят от общинския народен съвет за сметка на постъпленията от събраните наеми въз основа на чл. 8, ал. 5 от закона.
(3) Когато недвижимите имоти по алинея първа не са отдадени под наем и поради това собственикът има право да ги ползува, той плаща данъка върху сградите и застрахователните вноски.
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г., бр. 78 от 1980 г. и бр. 53 от 1987 г.) (1) Лицата, посочени в чл. 2 от закона, които притежават жилищен или вилен имот, не могат да придобиват друг недвижим имот от същия вид освен по наследство, давност и договор за издръжка и гледане.
(2) В случаите, когато членовете на едно семейство продобият по наследство, давност и по договор за издръжка и гледане втори имот от същия вид, те са длъжни да прехвърлят единия от двата имота в двегодишния срок, считано от датата на придобиването. Те могат да запазят придобитото по наследство второ жилище при условията на чл. 2, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от закона.
(3) Ако гражданин и членовете на семейството му не притежават самостоятелен недвижим имот или ако притежаваното жилище или идеална част от жилище не задоволява жилищните, професионалните и здравните им нужди, ал. 1 не се прилага за тях, когато изкупуват или придобиват чрез делба дял от съсобствен имот от същия вид. Ако съсобственият имот може да бъде разделен на самостоятелни парцели, жилища или вилни помещения, изкупуване не се допуска, а се извършва разделяне на имота. Предходното изречение се прилага и за право на строеж, надстрояване и пристрояване. В този случай, ако приобретателят по изречение първо или член на семейството му притежава идеални части от друг недвижим имот от същия вид, те следва да бъдат прехвърлени в двегодишен срок от придобиването по предходните алинеи освен когато притежаваните идеални части са от друго жилище.
Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 1975 г., изм., бр. 53 от 1987 г.) (1) Съпрузите извън случаите по чл. 4, ал. 1 и 2 от закона, са длъжни в срока по чл. 7, ал. 1 от закона да прехвърлят притежаваните от тях повече от един имот от същия вид.
(2) Запазеният за семейството имот, лично имущество на единия съпруг, става съпружеска имуществена общност само ако другият съпруг прехвърли своя имот възмездно и полученото срещу прехвърления имот е станало общо за съпрузите.
(3) Ако стойността на прехвърления възмездно имот на единия съпруг е по-малка от стойността на запазения имот на другия съпруг, съпружеска имуществена общност от запазения имот става част от имота, равняваща се на стойността на прехвърления имот.
(4) Ако прехвърленият имот е съпружеска имуществена общност, запазеният имот на единия съпруг става съпружеска имуществена общност до размер на частта, равняваща се на стойността на прехвърления имот.
Чл. 20б. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) (1) Когато съпрузите по време на брака си придобият или притежават повече от две жилища, те са длъжни в срока по чл. 7, ал. 1 от закона да прехвърлят притежаваните от тях в повече от допустимия брой жилища по чл. 4, ал. 1 и 2 от закона.
(2) В случаите по ал. 1 задължен да прехвърли притежаваното в повече жилище е съпругът, който притежава повече от едно жилище лично имущество.
(3) По писмено споразумение съпрузите могат да запазят двете жилища, лично имущество на единия от тях. Запазените жилища стават съпружеска имуществена общност, ако е прехвърлено възмездно жилище, съпружеска имуществена общност, или жилище, лично имущество на другия съпруг, а полученото е станало общо за съпрузите. В тези случаи се прилагат ал. 3 и 4 на предходния член.
Чл. 21. (1) В случая на чл. 10, ал. 2 от закона, когато собственикът е починал, след като се е включил в жилищно строителство, неговите наследници при отчуждаване на имота имат право само на парично обезщетение.
(2) Под предоставяне по чл. 10, ал. 2 от закона се разбира собственикът да е направил предложения пред народния съвет за продажба на имота. След това той не може да прехвърля имота по общия ред на роднините по права линия, на братя и сестри, на техни деца и на съсобственици.
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г., бр. 61 от 1988 г.) (1) Под прехвърляне по общия ред по чл. 10, ал. 5 от закона се разбира продажба, дарение, замяна или друга сделка, извършена по нотариален ред до влизане в сила на закона, без посредничеството на народния съвет. Не се считат за прехвърляне по общия ред сделките между роднини по права линия, между съпрузи за имоти, които не са имуществена общност, между братя и сестри и даренията на техни деца, прехвърлянията на имоти в селата, за които Министерският съвет е изключил прилагането на разпоредбите на глава втора на този закон, както и прехвърлянията по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) Граждани и членове на семействата им, които след 30 юли 1966 г. са прехвърлили жилище или вила по общия ред или притежават вила или лека кола, могат да ползуват кредит от държавата за покупка или строеж на жилище само при условията на чл. 10, ал. 5 от закона.
(3) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) Граждани или членове на семействата им, които са построили или купили след 30 март 1973 г. вила или жилищна сграда или идеална част от жилищна сграда, ползвана като вила в села, които не са изключени от Министерския съвет като места за здравни и курортни нужди, на стойност до 6000 лв., могат да получат кредит от държавата за покупка или строеж на жилище, без да са налице условията на чл. 10, ал. 5 от закона. В останалите случаи те могат да получат кредит само ако имат жилищноспестовен влог до размер на стойността на сградата.
Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.)
Чл. 24. Стойността на леката кола се определя по правилата и таблиците, прилагани за изчисляване на годишните вноски по задължителното застраховане на имуществата. Стойността на леките коли, закупени от инвалидите в това им качество, се определя по цената, по която са закупени, при съответно намаляване съгласно предходното изречение.
Чл. 25. Когато е отчужден единственият жилищен имот на гражданина или на членовете на семейството му, те имат право да получат като обезщетение друг жилищен имот и да ползуват заем и когато притежават вила или лека кола или са прехвърлили по общия ред жилище или вила.
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г., бр. 61 от 1988 г.) Под вила по смисъла на чл. 10, ал. 5 и 6 от закона се разбира както вилна сграда, така и обособена част от нея като самостоятелно вилно помещение или която може да се обособи в такова помещение съгласно чл. 12, ал. 1 от този правилник.
Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980, бр. 53 от 1987 г., бр. 61 от 1988 г.) (1) Ателие по чл. 11, ал. 3 от закона може да се притежава само при положение, че гражданите не ползуват в жилището си помещения за тези нужди по чл. 10, ал. 7. Може да се разреши притежаването и придобиването на ателие на лицата, които упражняват художествена, литературна, архитектурна, инженерно-техническа, научна или друга творческа дейност, чието упражняване налага това, както и на които е разрешено по надлежния ред да упражняват художествени занаяти.
(2) Ателиетата не могат да се отдават под наем, освен ако в тях има настанени наематели по отменения Закон за наемите.
(3) Магазинно помещение е това, което е предназначено да задоволява занаятчийски, търговски и други стопански нужди от този характер. Използуваните магазини и други стопански помещения за живеене не се считат за жилищни помещения, докато не бъдат преустроени в жилищни помещения по установения ред.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 1976 г.) Ако помещенията по предходните алинеи не бъдат прехвърлени в двегодишния срок по реда на глава втора от закона, по отношение на тях се прилага чл. 8 от него, съответно чл. 19 и 19а от този правилник.
(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 1976 г.) Преустройства и подобрения на наети от социалистически организации магазини, работилници, складове, ателиета и други помещения, които изцяло или в реална или идеална част принадлежат на граждани, могат да се извършват само след като бъде изкупена принадлежащата на гражданина част от тях или само след като бъде отчуждена по съответния ред. Общинските народни съвети могат да утвърждават планове за преустройство и подобрения на помещенията по предходната алинея само след като приключи изкупуването или отчуждаването им.
Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Преустройството на помещенията по чл. 11, ал. 3 от закона в жилищни, когато се намират в жилищната сграда на собственика, е допустимо, ако притежаваното жилище не задоволява нуждите на семейството или домакинството на собственика.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г.) Двегодишният срок по чл. 11, ал. 3 от закона се смята за спазен, ако е поискано разрешение за преустройство на помещението до изтичане на посочения срок.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 1975 г.) Граждани, които са получили разрешение за преустройството на помещенията по чл. 11, ал. 3 от закона, получават дължимите за тях наеми до освобождаването им от наемателите.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 42 от 1975 г.) Селскостопански помещения, които се намират в дворното място на жилището на собственика им, не подлежат на продажба след отпадане нуждата от тях, а се считат като помощни помещения към сградата,
Чл. 29. (1) Решението по чл. 12, ал. 2 от закона се вземат от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. То може да се обжалва по предвидения в Закона за административното производство ред.
(2) В селскостопанските имоти по чл. 13, ал. 1 от закона не се включват имотите, които са признати за вилни по чл. 5, ал. 3 от закона.
Чл. 30. Български граждани, които се считат за чуждестранни лица по смисъла на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, могат да придобиват недвижими имоти в страната при спазване на изискванията в него.
Глава втора
ПРЕХВЪРЛЯНЕ И ПРИДОБИВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ОТ ГРАЖДАНИ
Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г.) По предвидения в чл. 15 на закона ред се извършват правни сделки за прехвърляне право на собственост, право на строеж, надстрояване или присвояване върху недвижим имот, както и учредяване право на строеж, надстрояване или пристрояване и право на ползуване върху такъв имот.
(2) Този ред не се прилага за:
1. (изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) сделките, които се извършват между съпрузи за имоти, които не са имуществена общност, между роднини по права линия, между братя и сестри или между съсобственици, а при дарения и за децата на братята и сестрите на дарителя. При осиновяване рождените родители могат да извършат прехвърляне на осиновения без посредничеството на общинския народен съвет. Тези сделки не може да се извършват, ако приобретателят и членовете на семейството му притежават друг имот от същия вид, освен ако са за издръжка и гледане;
2. сделките с недвижими имоти, които се намират в село, по отношение на което Министерският съвет е изключил реда за прехвърляне чрез народния съвет;
3. (изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г. и бр. 53 от 1987 г.) сделките с недвижими имоти, които са имуществена общност на съпрузи, когато се извършват с роднини по права линия или с братя и сестри на единия от съпрузите, а при дарения и с децата на братята и сестрите на този съпруг. Прехвърлянето се извършва съобразно изискванията на чл. 22, ал. 2 от Семейния кодекс.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1988 г.) По мотивирано предложение на съответния общински народен съвет Министерският съвет може да включва в списъка на селата, по отношение на които е изключен редът за прехвърляне чрез общинския народен съвет, и други села, в които търсенето на недвижими имоти е намаляло, или да изключва от този списък села, в които търсенето на недвижими имоти се е увеличило.
Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1988 г.) (1) Собственикът на недвижими имоти или притежателят на вещно право, който иска да извърши продажба чрез общинския народен съвет, прави писмено искане до съвета по местонахождението на имота, за определяне на цената.
(2) В искането се посочва: имотът (вещното право) по размер и граници; видът и кубатурата на сградите и др. подобрения, както и кога са построени. Към него се прилагат документи за правото на собственост върху недвижимия имот или на вещното право и удостоверение, от което да се вижда за какви нужди е отреден имотът по съответния план.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Когато имотът или вещното право е съпружеска имуществена общност, писменото искане се прави от двамата съпрузи. Ако имотът е семейно жилище, лично имущество на един от съпрузите, писменото искане се прави от собственика с писмено съгласие на другия съпруг. При липса на съгласие на съпруга представя се разрешение от районния съд по чл. 23 от Семейния кодекс.
Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г.) В случаите на чл. 8 от закона производството за продажба на недвижимия имот или на вещното право започва въз основа на решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, който предлага имота за продажба по цени, определени съгласно чл. 17 от закона. Тази разпоредба се отнася и за имотите, които се намират в села, за които Министерският съвет е изключил реда за прехвърлянето по глава втора от закона.
(2) Имотите по предходната алинея могат да се продават на по-ниска цена само с писмено съгласие на собственика.
Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г., бр. 61 от 1988 г.) Цената на имота или вещното право се определя в месечен срок от постъпване на писменото искане от председателя или определен от него заместник-председател на изпълнителния комитет на общинския народен съвет с решение. То се постановява въз основа на извършена оценка от комисия в състав: представители на техническите и финансовите органи на съвета и юрисконсулта при съвета, ако има такъв, като в нея при нужда се включват и други специалисти. Комисията се назначава със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет.
(2) С решението за определяне на цената може да се възприеме изцяло оценката на комисията или тя да бъде изменена мотивирано.
Чл. 35. (Заличен - ДВ, бр. 78 от 1980 г.)
Чл. 36. (1) Решението за определяне на цената на недвижимия имот или на вещното право се съобщава писмено по реда на Гражданския процесуален кодекс на собственика или притежателя на вещното право, който може да го обжалва пред районния съд в 7-дневен срок от съобщението.
(2) Жалбата се подава чрез общинския народен съвет. Тя се изпраща на районния съд с цялата преписка в 7-дневен срок от изтичане срока за подаване на жалба.
(3) Делото се разглежда в открито заседание по същество.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Съдът решава спора по същество и неговото решение е окончателно. Когато по реда на чл. 225 или чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс решението се отменя и се постанови ново с друга цена, сключената преди това сделка може да се развали, ако купувачът в дадения му от народния съвет 7-дневен срок не изплати разликата в цената или продавачът в същия срок не се съгласи с определената по-ниска цена.
Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) След като решението за определяне на цената влезе в сила, собственикът или притежателят на вещното право прави писмено предложение до народния съвет за продажбата. В предложението може да се посочи по-ниска цена от определената с решение. От този момент предложението не може да бъде оттеглено, освен след смъртта на собственика от наследниците му, които имат право да притежават имота. В последния случай оттеглянето може да стане до издаването на нотариалния акт.
(2) Към направеното предложение се прилагат документ за собственост и скица на имота, както и декларацията по чл. 49 от закона.
(3) В случаите, когато председателят на общинския народен съвет прави предложение за продажба на имота, той дава срок на собственика или притежателя на вещното право да представи тези документи. Когато документите не се представят в този срок, те се събират служебно от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет за сметка на собственика на имота.
Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Най-късно в двуседмичен срок от писменото предложение народният съвет задължително поставя обявление за продажбата на определено за тази цел видно място в народния съвет. Разгласяването на продажбата може да се извърши допълнително и чрез местния вестник. Обявлението трябва да съдържа данни за вида и размера на недвижимия имот, сградите и другите подобрения, годината, когато са направени, заема ли се имотът от наемателя и ако се заема, на какво основание, за какво е отреден по съответния план, обременен ли е с вещни тежести, каква е определената цена, както и датата на поставяне на обявлението и срокът, в който трябва да се направи писменото предложение за покупка на имота.
Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) При продажба на дял от собствен недвижим имот или от вещно право по чл. 15 от закона народният съвет съобщава на останалите собственици по реда на Гражданския процесуален кодекс за направеното предложение. Съсобствениците могат да изкупят дела, ако те и членовете на семейството им притежават по-малко от допустимите по закона недвижими имоти от съответния вид и направят предложение за това до народния съвет в едномесечен срок от получаване на съобщението. В този случай обявление по чл. 19, ал. 2 от закона не се прави.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) Ненавършило пълнолетие лице, което притежава идеална част от жилище, не може да изкупи частите на другите съсобственици, ако останалите членове на семейството притежават друг жилищен имот, който задоволява жилищните му нужди.
Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г., бр. 24 от 1978 г., бр. 78 от 1980 г., бр. 61 от 1988 г.) (1) Лицата, които желаят да закупят обявения за продажба по реда на чл. 38 жилищен или вилен имот, правят писмено искане до съответния общински народен съвет, като посочват нуждата, която имат от този имот. Към писменото искане прилагат удостоверение за семейното, материалното и трудовото положение на кандидата и членовете на семейството му, удостоверение за неговото и на членовете на семейството му здравословно състояние и за жителството му, както и декларация за притежаваните от тях недвижими имоти.
(2) Когато кандидатите за покупка на жилищен или вилен имот са повече от един, председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет определя с решение онзи или онези от тях, които имат най-голяма нужда, съгласно чл. 11 от Наредбата за разпределяне и продажба на жилища, като взема предвид и здравословното състояние на купувачите и на членовете на семействата им.
(3) Когато при продажба на вилен имот се явят повече от един кандидати, при определяне на купувача се взема предвид здравословното състояние на членовете на семейството му, трудовата и обществената им активност и техният брой. Ако вилната сграда е годна за постоянно обитаване или в незастроения вилен имот може да се строи жилище, предимство имат кандидатите, които писмено декларират, че купуват имота като жилищен, което обстоятелство се отразява е заповедта на председателя на общинския народен съвет за определяне на купувача и в издадения нотариален акт. В този случай приобретателят не може да променя предназначението на придобития имот.
(4) Тегленето на жребие се извършва от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или определен от него заместник-председател в присъствието на кандидатите. За деня и часа на тегленето на жребие те се уведомяват предварително срещу подпис. Имотът се възлага на купувача със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет въз основа на съставения протокол за теглене на жребие.
(5) Когато за жилището кандидатствува лице, което го обитава като наемател, настанен по административен ред, и броят на стаите съответства на нормите за жилищно задоволяване по чл. 23 от Наредбата за разпределяне и продажба на жилища, имотът се възлага на този кандидат.
(6) Когато се предлага за продажба жилищен или вилен имот, придобит от активен борец против фашизма и капитализма в това му качество или при използване на привилегията му като такъв, изпълнителният комитет на общинския народен съвет определя купувача по предложение на общинския комитет на активните борци против фашизма и капитализма.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Купувачи на гаражи могат да бъдат само лица, собственици на лек автомобил, като определянето на купувача става при спазване на следната поредност:
1. инвалиди, които притежават жилище в сградата или парцела, в който се намира гаражът, или в съседна сграда или парцел, ако лекият автомобил е закупен по установения за инвалидите ред. Със същите права се ползуват и инвалиди, които притежават лек автомобил в качеството им на инвалиди;
2. гражданин, който притежава жилище в сградата или парцела, в който се намира гаражът;
3. гражданин, който притежава жилище в съседна сграда, при липса на кандидати по предходните точки;
4. всички останали граждани.
(8) Купувачи на ателие могат да бъдат само граждани, които имат право да притежават ателие по силата на чл. 27, като предимство имат купувачите, притежаващи жилище в сградата или парцела, в който се намира ателието, а когато няма такива кандидати - които притежават жилище в съседна сграда.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Когато кандидатите да закупят гараж или ателие са повече от един и са от една и съща група, поредността на която е определена в предходните две алинеи, купувачът се определя с теглене на жребие между тях от председателя на изпълнителния комитет на съответния общински народен съвет или определен от него заместник-председател. За деня и часа на теглене на жребието кандидатите се уведомяват предварително срещу подпис.
Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.).
Чл. 42. Съгласието на продавача за продължаване срока за продажба на имота (когато не се е явил купувач) се дава писмено. С него може да се предложи и цена, по-ниска от определената.
Чл. 43. (Заличен - ДВ, бр. 78 от 1980 г.).
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г., бр. 61 от 1988 г.) Жалбата срещу решението на председателя на изпълнителния комитет по чл. 19, ал. 4 от закона се подава чрез общинския народен съвет. По отношение на нея се прилагат и съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г. и бр. 53 от 1987 г., бр. 61 от 1988 г.) (1) Купувачът на когото е възложен имот със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, трябва да внесе в 7-дневен срок от писменото съобщение, направено по реда на чл. 41-52 от Гражданския процесуален кодекс, цената на имота в Държавна спестовна каса по сметка на собственика на недвижимия имот или притежателя на вещното право, както и дължимите за издаване на акта местни и държавни такси, освен ако са налице условията на чл. 41б от Закона за местните данъци и такси и чл. 5а от Закона за държавните такси, и допълнителна такса в размер на 1% на народния съвет за извършената продажба.
(2) В същия срок внася цената и дължимите такси и съсобственикът, който има право да изкупи имота и е направил предложение за това.
(3) Държавната спестовна каса плаща сумата на продавача след представяне препис от нотариалния акт за извършената сделка.
(4) Получените суми от продажбата на недвижимия имот или на вещното право на строеж, надстрояване и пристрояване по чл. 8 от закона по нареждане на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет се предават на правоимащите лица.
(5) Изплащането на сумата по алинеи 3 и 4 се извършва, след като се прихванат вземанията на държавата, задълженията към други лица, които се ползуват с право на предпочитателно удовлетворение съгласно чл. 136 и 137 от ЗЗД, както и други задължения, за които е наложен запор.
(6) Изплащането на сумата на срокове със или без съответни обезпечения и други допълнителни условия може да се уговарят само със съгласие на продавача.
Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) Когато купувачът, на когото е възложен имотът, не внесе сумата в седемдневен срок, имотът се възлага на друг купувач измежду останалите кандидати при спазване на реда по чл. 40.
Чл. 47. В седемдневен срок от внасяне на сумата и дължимите такси от купувача председателят на изпълнителния комитет на народния съвет прави писмено искане до нотариуса за издаване на нотариален акт. Заедно с искането се изпраща преписката, по която са определени цената и купувачът, документ за плащане на сумата и съответните такси, както и всички останали документи, необходими за издаване на нотариалния акт.
--------------
Това е правилник към "либералния" обновен ЗС, но от мен толкова................Жорето да постне стария ЗС с глава втора, дето гражданите "свободно пазаруват" помежду си.
Ми то за роба това си е чиста свобода............
------------------------------------------------------------------
-о0о-
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-05-21 16:04 от optimistko.
