Преглед на печата

Quote

...Друго съществено направление е кризата в строителството. Внезапното оттегляне на голяма част от чуждестранните инвеститори от пазара на имоти поставя под въпрос успешното приключване на редица недовършени проекти, както и намирането на инвеститори на вече реализирани проекти. Освен това очертаващата се криза на пазара на имоти, породена от оттеглянето на голяма част от инвеститорите и спекулантите и изразяваща се в рязко намаляване на сключените сделки, ще доведе със себе си и чувствително понижение на цените на редица категории недвижими имоти. Това означава, че и обезпеченията по кредитите на банките ще загубят част от стойността си. Този ефект ще се засили още повече с настъпване на икономическата криза, която ще увеличи фалитите на компании и невъзможността на част от населението да обслужва ипотечните си кредити. Това вече се случва не само в САЩ и Западна Европа, но и в някои източноевропейски страни, като Естония и предстои да се случи в много други страни.

Към всичко казано дотук трябва да добавим и това, че частният сектор в България задлъжня твърде много за твърде кратко време, вероятно калкулирайки силният икономически растеж да продължи още дълги години напред. В този смисъл много от кредитополучателите може да се окажат неподготвени и неприятно изненадани от глобалната финансова и икономическа криза, която със сигурност ще обърка плановете на голяма част от тях.

Какви ще са реакциите на банките при този все по-вероятен сценарий? Първоначалната реакция ще бъде да се прикрие проблема, като се предоговорят голяма част от проблемните кредити. Всички банки в България биха направили всичко възможно (и отвъд разумното), за да не се стигне до отнемане на ипотекирани жилища и други имоти и цялата разправия с продажбата им, което ще им струва време, допълнителни ресурси и несигурност по отношение на цената, на която ще могат да ги продадат. Банките усетиха, че пазарът на имоти (по-специално жилищните) започна да стагнира и в този смисъл, ако се наложи да продават ипотекирани жилища, може и да не успеят да възстановят напълно вземанията си. Това ясно личи по светкавичната им реакция за затягане на условията за отпускане, ограничаване и дори преустановяване на някои видове ипотечни кредити според качеството на обезпечението им. Тази реакция показва, че банките загубиха част от доверието си в пазара на имоти и вече калкулират рисковете от криза и понижаване на цените.

Банките ще се опитат да прикрият проблемни кредити чрез предоговаряне на условията, част (или може би повечето) от които вече го правят, и с цел запазване на „добрите“ финансови резултати. Отчитането на лоши кредити е свързано и със загуби от обезценка, която директно намалява счетоводната печалба на банките. Този практика вече се забелязва в бележките към отчетите на някои банки, които показват неколкократен ръст на предоговорените кредити само през тази година, докато в същото време не само че не отчитат увеличение на провизиите (загубите от обезценки), а дори стигат и до реинтегриране на провизии (възстановяване на предишни загуби от обезценки). Това е още една причина, поради която статистическите данни за качеството на кредитните портфейли на банките са изкривени.

Разбира се, ако лошите кредити се увеличат значително, то тази практика не само, че няма да може да скрие проблемите на банките, но може и да изиграе лоша шега на техните акционери и дори на самите банки. Масово предоговаряне на кредитите може силно да изкриви падежната структура на кредитните портфейли и да постави банките пред ликвидни изпитания. Дали банките-майки ще могат да им помогнат при положение, че голяма част от тях така или иначе имат свои собствени проблеми в следствие на разразилата се ликвидна криза на развитите пазари?

И така, колко качествени са кредитните портфейли на банките? Погледнат в перспектива, въпросът не е дали качеството ще се влоши, а колко.