Преглед на печата - 2010

Тъй като темата "Преглед на печата-2" стана много дълга, предлагам да я продължим, но за тази година: както се казва - "Нова година- нов късмет!". Това има и предимството, че когато сравним двете теми - тази и предишната, ще можем действително да видим тенденциите -за 2008-2009 и сега, което също е интересно.

И като начало - нещо оптимистично:

С. Дянков: Досега сме били едни от най-лошите в ЕС, сега опитваме да постигнем средно ниво


[www.dnesplus.bg]

general,
Подкрепям идеята ти! След като има Преглед на печата 2, защо да няма и преглед 2010?!
Хубаво е, че си започнал оптимистично, но животът и той си иска своето. Заливат ни предимно негативни новини.
Искам да споделя за нещо такова. Има и известна интересна предистория.
На 17 ян. в британския Телеграф са публикували статия от известен колумнист Евънс Причърд. Ден-два покъсно я прегледах набързо с намерение да се върна задължително при удобен момент.
Вчера почвам да я търся. Няма. Изчезнала. Брех, викам си, стана бела! Не я бях копирал - нещо, което винаги правя, когато става дума за нещо интересно, но този път явно съм бързал.
Добре, че помнех една специфична дума от заглавието и чрез нея с помощта на Гугъл и доста търсене, намерих копие на статията в разни други айтове, блогове. Хората не спят!

Започвам да мисля, че изчезването на статията не е случайно. В някои отношения звучи драстично.
Оригиналното заглавие е :ECB-prepares-legal-ground-for-euro-rupture-as-Greek-crisis-escalates, поне доколкото помня.

Срещнах и някои други използвани думи в другите сайтове, но мисля, че основното от оригинала е запазено.
ECB prepares legal grounds for euro rupture as Greece festers

Превод от английски на български
ЕЦБ изготвя правни основания за пробив в еврото след като нещата в Гърция замирисват на гнило.
Изпратено от cpowell на Пон, 2010-01-18 02:05. Раздел: Ежедневно експедиции
Оригиналът е на колумниста Ambrose Evans-Pritchard
"Телеграф", Лондон
Неделя, 17-ти Януари 2010
[www.telegraph.co.uk] ...

Страховете от разпадането на еврото са достигнали точката, в която Европейската централна банка се чувства задължена да издаде един правен анализ за това какво би станало, ако една страна се опита да напусне валутния съюз.
"Последните развития, може би, повишават риска от отделяне (колкото и умерен да е този риск), както и същевременно правят наложително (спешно) да разглеждаме това развитие на нещата като един възможен сценарий", заяви документ, озаглавен "Оттегляне и експулсиране от ЕС и ЕВС: Някои разсъждения."
Авторът прави поредица от позовавания, йезуитски и пакостливи допускания – нещо, което ЕС адвокатите вършат доста често. Половин век на все по-тесен съюз е създал "нов правен ред", който надхвърля "до голяма степен овехтялото съдържание на понятието за суверенитет" и налага "постоянно ограничаване" на правата на държавите.

Тези, които подозират, че Европейският съд има властовите претенции на средновековното папството, ще намерят много валидиращи техните страхове основания в този изумителен текст.
От решително значение е, както твърди авторът, че едно евентуален излизане от еврозоната води също и до изключване от Европейския Съюз. Всички членове на ЕС трябва да вземе участие в ЕВС (с изключение на Великобритания и Дания, които са договори право на отказ).

Това е предупредителен изстрел за Гърция, Португалия, Ирландия и Испания. Ако те не успеят да осигурят широка обществена подкрепа за драконовско сурови мерки, те рискуват да споделят съдбата на изпадналата в забвение Исландия. Или, както е в случая с Гърция, да попадне обратно в лепкава прегръдка на Мала Азия.
Шефът на ЕЦБ Жан-Клод Трише увеличи мизата, като предупреди, че банката не би нарушила своите специфични правила в подкрепа на гръцкия дълг. "Няма държава, която би могла да очаква някакво специално отношение", каза той. С това си изказване той вероятно е нарисувал знака на смърта върху вратата на офиса, който извършва управление на дълга на Гърция.

Тази евро-рискованата политика трябва да бъде силно изнервяща за управляващите гръцки социалисти (ПАСОК). Миналата седмица E1.6 млрд. евро (L1.4 млрд. евро) търг на гръцки дълг не мина добре. Лихвеният процент по шест месечните книжа отбелязва нарастване до 1,38%, в сравнение с 0,59% преди месец. Доходността по 10-годишни облигации е докоснала 6 процента, като спреда в сравнение с немски Bunds се разширява до балонираните 270 базисни пункта.

Гърция не може да си позволи такава премия за дълго. Страната трябва да привлече E54 млрд. евро през тази година – съсредоточени предимно през първото полугодие. Освен ако спредовете рязко не намалеят, дефицитът не може да се намали от 12,7 на сто от БВП до 3% в рамките на три години. Или с други думи, както са се изразили от Moody's, Гърция (и Португалия) са изправени пред риска от "бавна смърт" от нарастващите лихвени разходи.
Стивън Джен от BlueGold Капитал каза, че недостатъците в кройката на паричния съюз изпъкват все по-ясно. "Аз не вярвам, Euroland-ия ще се разделим. Твърде много политически капитал е бил изразходван в последния половин век за да се позволи на Euroland-ия едно оконзателно разчупване. Въпреки това, през следващите години са доста вероятни едни тежки „фрактури в резултат на стрес“. "

Тъй като Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания (PIIGS) се плъзгат в посока на дефлация, тяхните "истински" лихвените проценти ще се повишат дори още по-високо. "Това е равносилно на туризъм в процентите на вече слабите страни PIIGS", каза той. Това е загадка. Политиката на ЕЦБ ще се превърне в "проциклична" - твърде стегната (здрава) за Юга, прекалено хлабава за Севера.
Гледката откъм Сити-то подсказва, че разделянето по оста север-юг може да доведе до проблеми, но винаги ще има едно Bailout (спасителна финансова инжекция) с цел да се предотврати "ефект на доминото. "Ако спасителната опепация се окаже необходима, ще се приложи спасяване", заяви Марко Анунциата от УниКредит.

Нещата се свеждат до един облог (спекулация), ще направи ли Берлин за Club Med (Средиземноморските страни)
това, което е направил за Източна Германия: субсидиране завинаги. Изборът на решението ще преопредели дали ЕВС е обвързващата монета на свещена солидарност или просто това е една система на фиксирани валутни курсове като другите системи преди него.

Политиците ще решат. В Гърция на повърхността вече изскача пълен безпоряядък след като екипи от "инспектори" ровят надълбоко. Православната партия ЛАОС не е доволна, че служителите на ЕС са се осмелили да изискват счетоводство от полковници. Казва се, че „Министерството на отбраната е свещено".
Единствена Гърция в цяла Западна Европа третира своя военен бюджет като държавна тайна. Рейтинговите агенции предполагатм, че се отделя 5 на сто от БВП за военни нужди. Има ли наистина нужда страната от 1700 бойни танкове, 420 военни изтребители, осем подводници? За битка със съюзника от НАТО Турция? Нещата стоят така, че дори поставянето на въпроса е равносилно на влизане в опасни води.

Кой знае какви изводи са съставили екипите на МВФ за наблюдение при мисията си в Атина? Формула на фонда за страни с икономики от типа: буум-бъст (балон-срив), които са пропилели своята конкурентоспособност, е да се съкращават разходи и обезценява валутата. Но девалвацията при еврото е изключено. Гърция трябва да търпи болката без да се лекува.

Политиката е концептуално глупава, а може би и цинична. Едва ли не трябва да накараш едно общество да търпи изтичането на кръвта му с цел поддържане на идеологията на европейския проект. Националният дълг на Гърция ще бъде 120 процента от БВП през тази година. S & P казва, че той ще достигне 138% до 2012 година. Фискално свиване - без компенсиране на парични или обменни стимули - ще доведе до колапс на данъчните приходи. Дългът ще нарасне още по-високо върху свиващата се икономическа база.

Дори ако Гърция може да намали заплатите, без да се предизвикат масови протести, в страната липсват отворената икономика и значителен сектор за износ, които все още може да спаси Ирландия при сходни обстоятелства. Гърция е хванат в дефлационен капан като по учебник.

Министърът на труда Андреас Ловердос казва, че безработицата ще достигне един милион през тази година - или 22 процента, кето би се равнявало на 30 милиона безработни в САЩ. Той изнесе факта, с нотка на заплаха, като че ли по този начин иска да принуди Европа да се размърда.
И двете страни ги бива да играят рисковано. "

Една приятна фундаментално образователна статия.

Светът – в рецесия или в системна криза?
23.01.2010 11:27

Материалът е предложен от krizata, автор в категория Бизнес на Blog.bg

Понятието “системна криза” се употребява толкова често, че практически загуби истинския си смисъл. Освен това не всички, които ползват това словосъчетание разбират какво означава то.

Да опитаме да обясним.

И така, днешната криза се състои в това, че пада крайното търсене в САЩ и съответно по целия свят. Да припомним, че търсенето е крайно само в случая, в който купилият стоката или услугата не пренася стойността й върху продукти на своя труд, не я продава, а я използва за собствено потребление.

Всички останали икономически агенти купуват с една единствена цел – да вложат в производството си междинните продукти и да препродадат това, което сами са произвели. Това те могат да правят само дотогава, докато някъде там, в края на производствената верига, съществува реално търсене. Ако то изчезне – край: икономическата машина рано или късно спира своя ход.

Има два вида крайно търсене – от страна на държавата и от страна на домакинствата (засега нека оставим без внимание по-тънката тема за износа/вноса). Падането на търсенето може да стане по две причини: намаляване на доходите и/или отслабване на механизмите за неговото стимулиране (чрез кредитиране, например).

Когато по някаква причина търсенето започне да пада, в описаната по-горе производствена верига постъпва сигнал за това, започва намаляване на производството, уволнение на излишните работници, орязване на заплатите и премиите, следствие на което започват да падат доходите на домакинствата и държавите.

Този процес редовно се наблюдава в капиталистическата икономика, която по своята природа е циклична. Спадовете биват толкова силни, че темповете на ръст на икономиките стават отрицателни (ако това протича достатъчно дълго време, се нарича “рецесия”), но рано или късно растежът се възобновява.

Днес очевидно случаят не е такъв. Защо?

Работата е там, че предишните години търсенето на домакинствата активно се стимулираше за сметка на изобилното кредитно предлагане. Преди кризата дълговете на последните бързо нарастваха (с около 10% на година, което е съществено по-бързо, отколкото растежа на доходите им - дори стагниращи по своята покупателна способност) и това не просто стимулираше търсенето, но и постоянно създаваше ситуация на ускорен ръст на паричната ликвидност в икономиката.

Вследствие на това, количеството на свободните пари растеше през цялото време с по-бързи темпове спрямо ръста на икономиката.

В такава ситуация трябва да има или ръст на инфлацията, или (ако се постигне концентрация на излишъците от пари в отделни сектори на икономиката) ръст на финансовите балони.

Така и ставаше: цените на фондовия пазар, на недвижимите имоти и на някои други активи стремително нарастваха. И колкото повече те растяха, толкова по-голямо беше желанието тези активи да бъдат залагани за получаване на нов кредит, с който да се направи опит за реализиране на допълнителен доход или просто парите да се похарчат, увеличавайки, по този начин, общото потребление в страната.

Но ние добре знаем, че е невъзможно дълго време да се живее на кредит – рано или късно настъпва момент, когато текущите доходи започват изцяло да отиват за обслужване на дълговете.

В САЩ такава кредитна вакханалия започна през 1981 година и е цяло чудо, че тя бе разтеглена до наши дни, продължавайки почти 30 години. Всъщност, няма никакво чудо, тъй като за този процес американците използваха един конкретен механизъм, а именно постоянното намаляване стойността на кредита.

За да Ви стане по-ясно за какво става дума е достатъчно да погледнете графиката на лихвения процент на ФЕД, който през 1981 г. е бил равен на 19% и оттогава постепенно е понижаван, за да достигне до нула в края на 2008 година. Тогава стана очевидно, че проблемите са неизбежни.

Сега вече, надявам се, Ви е ясно защо кризата е “системна”. Защото за почти 30 години беше създаден механизъм за преразпределение на парите, построен на три базови принципа:

- постоянен ръст на търсенето;
- постоянен ръст на паричното предлагане;
- постоянно падане стойността на кредита.

Тази система позволяваше на финансовите институции, които бяха най-близо до парите, съществено да преразпределят в своя полза от общия обем на добавената стойност, създавана в икономиката.

Ако през 50-те години на ХХ век делът на финансовия сектор в общите печалби на корпорациите е достигал не повече от 10%, днес той е повече от 50%. Ако тогава дългът на домакинствата не е превишавал 50% от годишния им доход, днес той е над 130% от този доход.

Очевидно е, че сега домакинствата ще се концентрират в изплащане на дълговете си, забравяйки да потребяват - вече няма кой да им дава нови кредити, тъй като връщането им става все по-трудно.

Количеството на парите в икономиката също престава да расте, а това означава, че трябва кардинално да се промени системата, в частност, да се увеличи делът на печалбите в реалния сектор, тъй като, в противен случай, той не може да продължи да функционира и съответно да плаща заплати, а това означава, че няма да има източници за растеж на икономиката.

Но банките категорично не желаят да се отказват от системата, в която получаваха 50% от целия генериран доход и да съкращават своите печалби цели 5 (!) пъти. Те по-скоро ще се удавят, отколкото да се съгласят с такъв сценарий за развитие на събитията, още повече, че те имат достатъчно лостове за постигане на своите цели.

Теоретично, за стимулиране на търсенето (и в крайна сметка на цялата икономика) би могло да се опростят досега натрупаните потребителски дългове. Или поне да се реструктуризират.

Но и тук има проблем: всички тези дългове са активи на същата тази финансова система и тяхното отписване означава масови банкрути на банки, застрахователни компании и други финансови учреждения. Тръгването по този път е много страшно.

Освен това, не трябва да се забравя, че “който плаща, той поръчва музиката”: за тези десетилетия всички дълбоко усвоиха, че основната печалба се формира във финансовия сектор, което означава, че именно той трябва да ръководи икономиката.

Съобразявайки се с тази максима, бяха преразгледани всички програми за преподаване в университетите (прословутия “монетаризъм”), системата за обучение на мениджърите и всички останали стопански специалисти.

Даже икономическите чиновници в Белия дом (всички до един) са продукт на Уолстрийт.
В такава ситуация не само е невъзможно да се направи нещо смислено, дори е нереално да започне объждане на създалите се проблеми, което добре се вижда от големите световни форуми от типа на Г-20, на които, странно защо, никой не прави опити да обсъжда реалните причини за кризата.

А е невъзможно да се направи нещо в ситуация, в която е “скапан” самият “двигател” на икономическото развитие, базирало се досега на изброените по-горе три принципа – нужен е нов “мотор”, който към днешна дата не само, че не може да бъде стартиран, но дори самите опити за повдигане на темата решително се отхвърлят.

В това, конкретно, се състои днешният проблем: Почти 30 години светът се е возил на кола с повреден двигател. Неговата подмяна означава принципно изменение на всички институции в икономиките по света, изградени за последните десетилетия.

Това не е рецесия, това е системна криза.

Ще стигнем Сингапур:

Михов: Защо да не станем богати, като Сингапур

Може да е интересно за някого:

[www.computerworld.bg]


[www.vedomost.info]



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2010-01-23 18:39 от general.

Quote
general
Може да е интересно за някого:

[www.computerworld.bg]

Интересно е,но се питам това няма ли да допринесе за увеличаване на безработицата.

Quote
status
Една приятна фундаментално образователна статия.

Светът – в рецесия или в системна криза?
23.01.2010 11:27

Материалът е предложен от krizata, автор в категория Бизнес на Blog.bg

Понятието “системна криза” се употребява толкова често, че практически загуби истинския си смисъл. Освен това не всички, които ползват това словосъчетание разбират какво означава то.

Да опитаме да обясним.

И така, днешната криза се състои в това, че пада крайното търсене в САЩ и съответно по целия свят. Да припомним, че търсенето е крайно само в случая, в който купилият стоката или услугата не пренася стойността й върху продукти на своя труд, не я продава, а я използва за собствено потребление.

Всички останали икономически агенти купуват с една единствена цел – да вложат в производството си междинните продукти и да препродадат това, което сами са произвели. Това те могат да правят само дотогава, докато някъде там, в края на производствената верига, съществува реално търсене. Ако то изчезне – край: икономическата машина рано или късно спира своя ход.

Има два вида крайно търсене – от страна на държавата и от страна на домакинствата (засега нека оставим без внимание по-тънката тема за износа/вноса). Падането на търсенето може да стане по две причини: намаляване на доходите и/или отслабване на механизмите за неговото стимулиране (чрез кредитиране, например).

Когато по някаква причина търсенето започне да пада, в описаната по-горе производствена верига постъпва сигнал за това, започва намаляване на производството, уволнение на излишните работници, орязване на заплатите и премиите, следствие на което започват да падат доходите на домакинствата и държавите.

Този процес редовно се наблюдава в капиталистическата икономика, която по своята природа е циклична. Спадовете биват толкова силни, че темповете на ръст на икономиките стават отрицателни (ако това протича достатъчно дълго време, се нарича “рецесия”), но рано или късно растежът се възобновява.

Днес очевидно случаят не е такъв. Защо?

Работата е там, че предишните години търсенето на домакинствата активно се стимулираше за сметка на изобилното кредитно предлагане. Преди кризата дълговете на последните бързо нарастваха (с около 10% на година, което е съществено по-бързо, отколкото растежа на доходите им - дори стагниращи по своята покупателна способност) и това не просто стимулираше търсенето, но и постоянно създаваше ситуация на ускорен ръст на паричната ликвидност в икономиката.

Вследствие на това, количеството на свободните пари растеше през цялото време с по-бързи темпове спрямо ръста на икономиката.

В такава ситуация трябва да има или ръст на инфлацията, или (ако се постигне концентрация на излишъците от пари в отделни сектори на икономиката) ръст на финансовите балони.

Така и ставаше: цените на фондовия пазар, на недвижимите имоти и на някои други активи стремително нарастваха. И колкото повече те растяха, толкова по-голямо беше желанието тези активи да бъдат залагани за получаване на нов кредит, с който да се направи опит за реализиране на допълнителен доход или просто парите да се похарчат, увеличавайки, по този начин, общото потребление в страната.

Но ние добре знаем, че е невъзможно дълго време да се живее на кредит – рано или късно настъпва момент, когато текущите доходи започват изцяло да отиват за обслужване на дълговете.

В САЩ такава кредитна вакханалия започна през 1981 година и е цяло чудо, че тя бе разтеглена до наши дни, продължавайки почти 30 години. Всъщност, няма никакво чудо, тъй като за този процес американците използваха един конкретен механизъм, а именно постоянното намаляване стойността на кредита.

За да Ви стане по-ясно за какво става дума е достатъчно да погледнете графиката на лихвения процент на ФЕД, който през 1981 г. е бил равен на 19% и оттогава постепенно е понижаван, за да достигне до нула в края на 2008 година. Тогава стана очевидно, че проблемите са неизбежни.

Сега вече, надявам се, Ви е ясно защо кризата е “системна”. Защото за почти 30 години беше създаден механизъм за преразпределение на парите, построен на три базови принципа:

- постоянен ръст на търсенето;
- постоянен ръст на паричното предлагане;
- постоянно падане стойността на кредита.

Тази система позволяваше на финансовите институции, които бяха най-близо до парите, съществено да преразпределят в своя полза от общия обем на добавената стойност, създавана в икономиката.

Ако през 50-те години на ХХ век делът на финансовия сектор в общите печалби на корпорациите е достигал не повече от 10%, днес той е повече от 50%. Ако тогава дългът на домакинствата не е превишавал 50% от годишния им доход, днес той е над 130% от този доход.

Очевидно е, че сега домакинствата ще се концентрират в изплащане на дълговете си, забравяйки да потребяват - вече няма кой да им дава нови кредити, тъй като връщането им става все по-трудно.

Количеството на парите в икономиката също престава да расте, а това означава, че трябва кардинално да се промени системата, в частност, да се увеличи делът на печалбите в реалния сектор, тъй като, в противен случай, той не може да продължи да функционира и съответно да плаща заплати, а това означава, че няма да има източници за растеж на икономиката.

Но банките категорично не желаят да се отказват от системата, в която получаваха 50% от целия генериран доход и да съкращават своите печалби цели 5 (!) пъти. Те по-скоро ще се удавят, отколкото да се съгласят с такъв сценарий за развитие на събитията, още повече, че те имат достатъчно лостове за постигане на своите цели.

Теоретично, за стимулиране на търсенето (и в крайна сметка на цялата икономика) би могло да се опростят досега натрупаните потребителски дългове. Или поне да се реструктуризират.

Но и тук има проблем: всички тези дългове са активи на същата тази финансова система и тяхното отписване означава масови банкрути на банки, застрахователни компании и други финансови учреждения. Тръгването по този път е много страшно.

Освен това, не трябва да се забравя, че “който плаща, той поръчва музиката”: за тези десетилетия всички дълбоко усвоиха, че основната печалба се формира във финансовия сектор, което означава, че именно той трябва да ръководи икономиката.

Съобразявайки се с тази максима, бяха преразгледани всички програми за преподаване в университетите (прословутия “монетаризъм”), системата за обучение на мениджърите и всички останали стопански специалисти.

Даже икономическите чиновници в Белия дом (всички до един) са продукт на Уолстрийт.
В такава ситуация не само е невъзможно да се направи нещо смислено, дори е нереално да започне объждане на създалите се проблеми, което добре се вижда от големите световни форуми от типа на Г-20, на които, странно защо, никой не прави опити да обсъжда реалните причини за кризата.

А е невъзможно да се направи нещо в ситуация, в която е “скапан” самият “двигател” на икономическото развитие, базирало се досега на изброените по-горе три принципа – нужен е нов “мотор”, който към днешна дата не само, че не може да бъде стартиран, но дори самите опити за повдигане на темата решително се отхвърлят.

В това, конкретно, се състои днешният проблем: Почти 30 години светът се е возил на кола с повреден двигател. Неговата подмяна означава принципно изменение на всички институции в икономиките по света, изградени за последните десетилетия.

Това не е рецесия, това е системна криза.

Ако това е вярно на 100% няма отърване на тази планета!

Илиян Михов заяви:
Укротяваме кризата през декември

[www.dnes.bg]



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2010-01-24 21:00 от general.

Брокерите да не се офлянкват, ами да черпят от световният опит!
Умря пазарът на имоти, хит е пазара на дупки!

В Европе продают яму за 50 тысяч долларов