Приликите с БГ са случайни и непреднамерени.
[
www.investor.bg]
Инма Родригес е изгубила своята работа и сега, когато не може да изплаща ипотеката си, тя ще загуби и дома си. Нейният кошмар обаче не спира дотук – след като кредиторите я изритат от дома й, тя все още ще дължи парите, които е взела на заем за покупката на имота, пише Washington Post.
Това е ипотечна аномалия, разпространена в по-голямата част от Европа, но с прекалено големи размери в Испания – страна, която се бори с икономическата криза, провокирана от спукването на балона на пазара на имоти.
От краха през 2008 г. над 300 хил. души са били засегнати от потенциалния двоен кошмар от загуба на жилището и тежка ипотечна примка около врата.
Според условието на договора на Родригес тя вероятно ще трябва да изплати почти половината от банковия си дълг с размер от над 200 хил. евро, заедно със съдебните разходи и наказателни такси, след като напусне дома си. Това е в рязък контраст със САЩ, където затруднените кредитополучатели могат да върнат ключовете на имота на банката, с което да се избавят от своя кредит.
Делът на испанските кредитополучатели, изпаднали в ситуация, в която не могат да обслужват ипотеката си, е много нисък, тъй като в страната близо 98% от потребителите с ипотеки нямат просрочия. Въпреки това нерадостната съдба на първите води до спонтанни демонстрации на солидарност. При тях стотици протестиращи се събират пред въпросното жилище в опит да блокират достъпа до него и да не позволят на съдебните и банковите служители да влязат в него и да изгонят собственика.
В крайна сметка обаче тези действия само забавят неизбежния процес.
Наскоро правителството прие декрет, целящ да облекчи положението на собствениците. Доколкото е възможно, той предпазва част от приходите на потребителите, за да не бъдат отнети от банката и променя начина, по който се изчислява остатъчният кредит на тези хора.
Ако банката успее да продаде отнетия имот, приходите от продажбата се приспадат от остатъчния размер на ипотеката.
В днешно време обаче обикновено банката обявява имота на търг, на който никой не участва. Това означава, че банката отнема сама имота на половината от първоначалната му оценка, като приспада тази стойност от остатъка от дълга. Въпреки това кредитополучателят продължава да дължи значителна сума.
Според новите разпоредби стойността, на която банката ще отнема жилището в случай, че търгът за продажбата му е неуспешен, се повишава на 60% от първоначалната оценка на имота, пише изданието.
56-годишната Родригес, безработна чистачка, казва, че е жертва на агресивната кредитна политика от годините на бума. По думите й тя почти не може да чете и да пише и се обърква от печалния обрат на нейните финанси.
През 2006 г. тя и съпругът й изтеглили втора ипотека върху жилището си, за да изплатят свои дългове, да ремонтират апартамента си с три спални, разположен в близост до Мадрид, и да си купят нови мебели и нова кола.
„Дори не знаех какво подписвам“, казва тя.
Вноската по ипотеката й е над 1000 евро на месец, като тя не е работила от близо две години и половина. Дори, когато е работила, тя изкарвала едва по 500 евро на месец, пише изданието.
„Всичко беше направено толкова лесно. Толкова лесно“, казва тя за кредита. „Ако не бяхме купили нищо или не бяхме направили всичко това, сега нямаше да дължим нищо.“
