Може би е добре да има тема за неща които са интересни и не са за пропускане.
Проблемният монопол на нотариусите и частните съдебни изпълнители
Стефан Петков*
4 Януари 2010
В резултат на поредицата от неуспешни реформи в правната ни система, през 1998г. беше създадена професията на частния нотариус. Това стана с влизането в сила на Закона за нотариусите и нотариалната дейност през 1997г.
Необходимостта от извършването и на тази промяна в правната ни система беше основана върху очевидната за всички тогава неефективност на държавните нотариуси и наличието на корупционни практики.
Типично за нашето общество обаче, идеите за извършване на тази фундаментална промяна не беше подложена на широко обществено обсъждане. Реализирането на промяната и изработването на необходимия за целта закон беше поверено на ограничен кръг от хора, които си свършиха работата на тъмно и естествено изцяло в лично техен, а не в обществен интерес.
За да гарантират своето благосъстояние и бъдещия си бизнес успех, съставителите на закона успяха да установят лимит за броя на нотариусите в страната. В чл. 10, ал. 1 от него се въведе правилото, че на 10 000 жители в населено място се открива едно място за нотариус. Броят на регистрираните и действащи юридически лица (фирми, сдружения, учреждения и др.) остана извън така направената сметка в чл.10, въпреки че те са основните ползватели на нотариалните услуги.
Печелившата нотариална работа – за частния нотариус, непечелившата – за държавата
Със закона се създаде и илюзията, че нотариалната дейност става изцяло частна, но в действителност това не е така. С влизането на закона в сила дейността на държавните (до тогава) нотариуси беше разделена на две отделни части, като печелившата дейност по работата с ползвателите на нотариалните услуги (клиентите) премина в частни ръце, а останалата непечеливша част по проверка редовността на извършените от частните нотариуси действия и вписването им в съответните регистри остана държавна. За целта беше създадена професията и службата на съдията по вписванията, който си остана държавен орган. Така професията на нотариуса стана изцяло частна, но тя пое само част от извършваните до 1998 г. дейности на държавния нотариус.
Като допълнително обезпечение за успеха на бизнеса на частните нотариуси, в закона се предвиди, че те не получават за своята работа възнаграждения, а събират определени от държавата такси.
По този начин ползвателите на нотариалните услуги остават с впечатлението, че за извършваните от нотариусите нотариални действия те заплащат държавни такси, чийто размер естествено не подлежи на коментар или договаряне. В действителност определените по този ред нотариални такси от Министерския съвет на Република България представляват възнаграждения за нотариусите, тъй като се задържат изцяло от тях и стават тяхна лична собственост.
В допълнение на всичко това, законът предвиди и възможността нотариусите да консултират страните в нотариалните производства и да изработват документите, които ще са предмет на нотариалните производства пред тях.
“Нотариална анексия” върху пазара на юридически услуги
Негативния ефект от тези и другите предвидени в закона привилегии за нотариусите се почувства веднага на пазара на частните юридически услуги. С влизането на закона в сила, за нотариусите се запази и гарантира огромна част от този пазар, на който до този момент работеха адвокатите. Пазарът на юридическите услуги, свързан с вещното право, и всяка друга работа, обвързана с нотариалната дейност, премина изцяло в ръцете на ограничения брой частни нотариуси. Като резултат от факта, че това е най – печелившия дял от този пазар (тъй като е свързан със сделките с имоти и всякакви транспортни средства) сключването на важни договори, даването на обезпечения, удостоверяването на множество предвидени в законите обстоятелства и много, много други, нотариусите веднага забогатяха. По – голямата част от тях отдавна са милионери. В това (разбира се) не би имало нищо лошо и нередно, ако беше резултат единствено на труда и личните усилия на забогателите, а не на изкуствено създадените от закона условия. По този начин обогатяването на нотариусите не става в резултат на развитието на пазара на юридическите услуги или на тяхната по – добра конкурентоспособност, а се дължи единствено на ограничаването на правата и обедняването на другите участници на този пазар. Чрез закона се въвежда разделение на пазара, който си остава частен, но вече не е свободен. Оформя се специфичен пазар, до който се допускат ограничен кръг лица, които разделят помежду си цялата печалба от него. И тъй като тези лица са вече много по - малко, печалбите стават много по - големи. Лишените от достъпа до този пазар понасят две основни загуби: 1) Изцяло губят печалбите от нотариалните и свързаните с тях дейности; 2) Разпределят много по – малко печалба между себе си, защото стават много повече работещи на много по – малък и ограничен пазар.
Правото на ЕС и българската нотариална практика
За съжаление тази формула на изкуствено създаване на блага за едни, чрез причиняване на вреди на други (вместо чрез създаване на принадена стойност) бележи целия (неприключващ вече двадесет години) обществено – политически и икономически преход в нашата страна.
Тази формула е вредна за демократичното общество и несъвместима с идеите и ценностите на свободната пазарна икономика.
Затова подобни явления са забранени от правото на Европейския съюз, който се гради именно върху правилата на демокрацията и свободата на пазара.
Правото на съюза има пряко и непосредствено действие на територията на всички страни членки. То е приоритетно и в йерархията на нормативните актове стои над националните законодателства, включително и националните конституции.
Затова ние, като страна членка, следва да приведем обществените си отношения в съответствие с европейските правила и норми. Коментираните по – горе ограничителни критерии в Закона за нотариусите и нотариалната дейност са в противоречие с правото на ЕС.
Вече трета година (откакто сме страна членка на съюза) политиците не предприемат нищо за отстраняване на това съществено нарушение на пазара на частните юридически услуги в страната.
Това наложи група адвокати да потърсят защита на нарушените си права за свободен достъп до ЦЕЛИЯ пазар на частните юридически услуги по съдебен път пред българския съд.
Правната система на ЕС допуска това. В практиката си Съдът на Европейските общности (ECJ) е установил, че всеки съд на държава членка е съд и на ЕС, поради което може да прилага директно правото на съюза.
Това се поиска от Върховния административен съд /ВАС/ по жалба на българските адвокати срещу картела на нотариусите в страната.
Първоначално тричленен състав на ВАС отхвърли жалбата, като в свое Определение по образуваното а. д. № 9492/2009г. постанови, че тя е недопустима.
С определение от началото на декември 2009 г. на петчленен състав по а. д. № 13957/2009г. жалбата обаче е призната за допустима и е върната за разглеждане на тричленния състав.
На този етап прокуратурата на страната и Министерският съвет – в лицето на представляващия го юрисконсулт, са ЗА запазване на статуквото и за продължаване нарушаването на европейските правила и норми.
Решението на съда по този случай ще е от съществено значение за правната ни система и за цялото общество. В случай, че съдът уважи жалбата, страната ни би дала сериозен сигнал, че ние можем и ще прилагаме европейските ценности и стандарти.
Ако съдът отхвърли жалбата, това ще принуди Европейската комисия да започне поредното производство срещу България за неспазване на Европейското законодателство.
Частните съдебни изпълнители – по удобния път на нотариусите
Идентичен е проблемът и със състоянието на частните съдебни изпълнители (ЧСИ). Със Закона за частните съдебни изпълнители от 2005 г. беше създадена и професията “ЧСИ”. Те започнаха да функционират съвместно с държавните съдебни изпълнители.
За допускане до професията на ЧСИ беше предвиден дори и по – голям праг – един ЧСИ на 30 000 жители. ЧСИ също бяха допуснати до пазара на частните юридически услуги по същите привилегировани критерии като нотариусите. Те също така събират за себе си такси (определени от Министерския съвет), могат да консултират и да изготвят документи за страните в изпълнителното производство. В резултат на това те дори забогатяха много по – бързо и много повече – защото са по-малко. Съответно останалите участници на пазара без запазен пазарен дял са станали още по-бедни.
В резултат на цялото това изкривяване на пазара на частни юридически услуги се ограничава конкуренцията на него, като в определени аспекти тя дори е заличена. Непосредствена последица от това е забавянето на развитието на този пазар и влошаването на качеството на предлаганите услуги. Най-съществено е влошено качеството на адвокатските услуги, защото след ограничаването на пазара на юридическите услуги по този изкуствен начин (както и поради огромната корупция в съдебната ни система), по – голямата част от българските адвокати обедняха и не могат да поддържат необходимото ниво за предлагането на качествена услуга.
Основните потърпевши от това състояния на пазара са потребителите, които са лишени от свободен достъп до съответната услуга и от правото да избират и определят цената, която искат и могат да платят за нея.
В крайна сметка на всички участници на пазара на частни юридически услуги в страната е ясно, че рано или късно бариерите и ограниченията пред професиите на нотариусите и ЧСИ ще бъдат премахнати. Въпросът е колко време ще отнеме това и как ще се реализира – дали ние сами ще направим промяната или тя отново ще ни бъде наложена отвън.
