Кои са главните алтернативи на монетарната политика за България като възможност да се противодейства на икономическите цикли?
- Страните с фиксиран валутен курс могат да използват фискална политика, за да намалят отрицателните ефекти на рецесията. За съжаление при валутен борд фискалната политика трябва да се използва много внимателно, за да не доведе до загуба на доверие в стабилността на борда.
По темата
Кой е Илиян Михов - 20 яну
Български професор предлага модифициран валутен борд - 27 сеп
Има и друга възможност. Когато времената са добри и има приток на капитали, централната банка може да бъде по-консервативна и да стерилизира част от ефекта на притока на капитал върху паричната маса. Това ще позволи на банката да има определена възможност да омекоти ударите, когато капиталите напускат страната. Всъщност това е едно доста драстично предложение за промяна на начина, по който БНБ функционира. Можем да си го представим като банка с двоен мандат: при силен приток на капитал тя се държи като банка, която има за цел ниска инфлация (например 2-4%). За да може да постигне тази цел, централната банка трябва да има възможност да издава ценни книжа, с които да "обира" излишъка от пари. Когато времената станат по-тежки, тогава банката изкупува обратно тези книжа, с което увеличава паричната маса. Ако се стигне до изкупуване на всички книжа, тогава банката действа като обикновен валутен борд (т.е. изпълнява своя основен мандат да запази валутния курс). Важното е, че при тази система банката е винаги по-консервативна от обикновения валутен борд, т.е. парите са винаги по-малко или равни на парите, които валутният борд би напечатал. Също така важно е да се отбележи, че банката няма право да изкупува държавни ценни книжа.
Централната банка на Китай използва подобна система от 2003 г., с което успява да неутрализира ефекта на капиталовите потоци и на положителното си търговско салдо върху паричната маса. Разбира се, такава сериозна промяна има технически проблеми, но те са преодолими. Дали от политическа гледна точка е възможно да се въведе такава система е друг въпрос, разбира се.
Такава система може да помогне на България и да влезе в еврозоната по-бързо, защото ще улесни контрола върху инфлацията. Както видяхме през последните три-четири години, инфлацията в България надхвърли значително критериите за присъединяване към еврозоната. Дори и да се включим в ERM II, както правителството обещава, няма да успеем да изпълним критериите за инфлация, ако потоците на капитали към България продължат.
Според вас това подценявана досега възможност ли е или просто липсва увереност, за да не го видим досега?
- Има няколко причини. Първо, успехът на борда да стабилизира икономиката след ужаса от хиперинфлацията е неоспорим. Това го превърна в свещена крава, която не се дискутира. Всеки опит за дискусия е бил само в една насока - как да се освободим от борда. Дискусия, която откровено е непродуктивна. Малко хора са се замисляли над това как да направим борда по-консервативен, така че да нямаме инфлация от 14%. Второ, когато нещата вървят добре - приток на капитали, икономически растеж и т.н., малко е трудно да се прокарат промени. Още повече че тези промени може да изискат смяна на закони. Трето, предложението има нужда от дискусия, защото има технически проблеми, за които трябва да сме сигурни, че няма да обърнат каруцата. Четвърто, важно е БНБ да има ясна цел и да бъде отговорна в годините, когато бордът трябва да издава или да изкупува облигации.
Става ли това по-наложително сега, в условията на криза, и в годините след нея, когато има опити да се присъединим към еврозоната?
- Предложението е за бъдещето, а не за тази криза.Тази криза помогна да се замислим над това дали можем да подобрим системата, така че при кризи да има поне малко омекотяване на удара. Предимствата на модифицирания борд (ако работи така, се предполага) ще бъдат видени първо по време на ERM II. Един от основните критерии за влизане в еврозоната е инфлацията да не надвишава определено ниво (приблизително 3-4% годишно). През последните 4 години инфлацията в България е била в рамките на 6-8%, а в някои години и над 10%. Когато кризата отмине, инфлацията вероятно ще достигне пак такива размери. Така ние можем да влезем в ERM ІІ и да си чакаме там доста дълго време. Ако модифицираният борд започне работа при условия на растеж, при нова криза в бъдеще ще можем да използваме и втората положителна черта на тази система - издадените облигации могат да се изкупуват от борда, с което ликвидността ще се увеличи.
Доколко стратегиите за развитието на българската икономика зависят от външна подкрепа и доколко от реформи в институционалната среда и законови промени? Какви трябва да са тези реформи?
- Външната подкрепа, разбира се, е полезна, но тя не е решаваща. Ние сами трябва да си изметем двора. И мисля, че е по-здравословно реформите да идват от страната, а не отвън. Сингапур например стана една от най-богатите страни в света без грам външна подкрепа.
За да стане икономическо чудо в България, най-важното е да се подобри бизнес средата - затова антикризисните мерки на правителството и на работодателите са в правилна посока. В крайна сметка това е, което създава богатство. Хората, които имат идеи и ентусиазъм, да могат да ги реализират при минимални пречки от страна на държавата. Разбира се, доброто функциониране на съдебната система и на органите на властта са също ключови за постигането на висок икономически растеж.
Възможно ли е мащабно преструктуриране и преход от ориентирана към имотите и финансовия сектор икономика в нова посока - индустрия и експортна ориентация?
- Възможно е такова преструктуриране - т.нар. сравнителни предимства на страните не са зададени веднъж завинаги. През 1978 г. Южна Корея е вносител на продукти от машиностроенето, а САЩ е износител. През 1999 г. САЩ е нетен вносител на такива продукти, а Корея е един от най-големите износители. Ако се създадат условия за развитие на определени отрасли, ако се създаде система със стимули, тези отрасли могат да се развият. По-трудният въпрос е дали искаме държавата да се намесва и ако искаме, кои са икономическите дейности, които трябва да се стимулират.
Историята поне до момента заклеймява фискалните стимули за приоритетните сектори, има ли граница, до която това е полезен инструмент, без да надува балони?
- Всъщност не историята, а някои икономисти отричат т.нар. индустриална политика. Други (например Дани Родрик от Харвардския университет) защитават използването на стимули за развитието на определени отрасли. На практика има и успехи, и провали. Сингапур има много успешни компании, които са стартирани от правителството. Като че ли важният урок е, че тези предприятия трябва да се оставят да функционират при пазарни условия, а не да бъдат защитени от конкуренция чрез мита или дългосрочни данъчни облекчения.
Трябва ли частният сектор да се притеснява от харченето на фискалния резерв и какво е оптималното ниво, под което не трябва да пада, за да не застраши валутният борд?
- Резервът е натрупан именно да се използва при трудни времена. За мен въпросът е не дали се използва, а как се използва. Валутният борд може да бъде застрашен, ако правителството изчерпи резерва и започне да трупа дълг. Фиксираните валутни курсове колабират, защото инфлацията става прекалено висока или пък защото е натрупан прекалено висок дълг (от държавата, потребителите или фирмите), който не може да бъде обслужван. В момента България е далеч от този сценарий.
Кои са сигналите, че една държава трябва да сключи заемно споразумение с МВФ, вместо да търси сама решенията за справяне с кризите?
- Ако правителството не е водило добра макроикономическа политика (висок бюджетен дефицит, продължителна и висока инфлация), много често е по-добре да се изостави фиксираният валутен курс и да се сключи споразумение за ограничаване на ефектите от девалвация. Ако политиката е била добра, споразумение е нужно според мен само ако започне спекулация срещу лева. Дори в този случай по-добрият вариант е, ако ЕЦБ организира двустранно споразумение за суап (currency swap) с БНБ при наличие на спекулативна или ликвидна криза. Подобни стъпки направи Федералният резерв на САЩ, когато паричните пазари по света се смразиха. За съжаление не съм убеден дали ЕЦБ може да мисли в такива параметри.
Развиващите се пазари като България ще съумеят ли да възстановят икономическия си растеж отпреди кризата? И на какво могат да се опрат?
- Би трябвало икономическият растеж в България пак да се върне на 5-7% годишно поне за следващите десетина години. България има още доста да догонва развитите страни. Ако правителството води добра политика, т.е. осигурява стабилност, дава възможност на частния сектор да се развива, няма причина растежът да е под 5%. Това важи и за другите развиващи се страни с добра макроикономическа среда.
