Привет на старите приятели
По темата: философите отдавна са го казали - всички беди на човека идват от желанията му
Проблемът е, че сме толкова много хора, че желанията на един немуниемо са противоположни или поне пречат на желанията на друг. И затова се делим - на останали тук и емигранти, на етнически българи и не-българи, на образовани и необразовани.... В крайна сметка, всички наши решения и действия/бездействия (да заминем или да останем, да учим или да не учим и т.н.) са следствие от стремеж към осъществяване на желания - не винаги и не непременно материални, но все пак няма никакъв начин да отделим материалното от духовното. Трудно е за обикновен човек (не тибетски монах
) да е щастлив, когато коремът му стърже от глад. Това е само елементарен пример за желание, разбира се, от там нататък следват милион други, чак до това да имаш самолет.
Така, и като желаем и не можем да си осъществим желанията, почваме да страдаме. И като страдаме, търсим виновни - обикновено извън нас
И така се стига до нетърпимостта към тези, които считаме за виновни за нашето страдание (може и изобщо да не са, не е важно това). И не само това, нетърпимост и към тези, които ни се струва, че споделят мнението на тези виновни или пък че ги оправдават (дори и изобщо да не е така). Така се стига до нетърпимостта към инакомислещите.
В този смисъл е трудно да приемем инакомислещите - това противоречи на природата ни и трябват усилия на волята, за да стане.
Относно това, с кого е по-хубаво да се общува- с еднакви или с различни. Аз мисля, че и с двете групи
Едните дават едно, другите - друго, при общуването. Но това е валидно само при общуване без грубости и обиди, и при зачитане мнението на другия. Та в този смисъл - хубаво е да имаш опонент, защото "в спора се ражда истината", но пък е важно и този опонент какви знания и опит притежава, за да спори с теб и да те убеждава, и как го прави. Същестува и проблемът с емоциите, които неминуемо при спора влияят на преценки и аргументи, и е много трудно да се отдели обективната истина (доколкото изобщо нещо такова същестува на света).
Та с няколко думи - не е чак такава утопия тази тема, след като веднага след пускането й виждам Nacheff и Global да пишат тука
Има надежда
Barbarone, теб не те споменавам, нищо че те уважавам. Ще ти призная защо - твърде наранен и изкривен от соц. режима ми се струваш, това те прави фанатизиран антикомунист, а фанатиците (всякакви - комунисти, фашисти, йезути, францисканци, мюсюлмани...), според мен, не са подходящи за разумен спор. Има и доста други, напуснали България или останали, така психически осакатени. Не съдя никого и вина не търся, просто отбелязвам обстоятелства.
