Дискусия относно предложението за евроизацията

Quote

Евроизацията - гарант за финансова стабилност

от Чавдар Първанов І chavdarp@dnevnik.bg [622 прочитания]
04 декември, 18:01

Подновяването дискусиите около евроизацията на българската икономика през последните години не са случайни. Тръгналата от Уолстрийт световна финансова и икономическа криза дори не почука на вратата, а направо влетя. Опасността в тази ситуация за България идва от възможността преките чужди инвестиции и кредити в страната да намалеят драстично, от което валутните резерви на страната да бъдат поставени под натиск и да започнат да се топят. В своята същност валутният борд изисква тези резерви да покриват левовете в обращение, всичко останало е функция от това правило. Намаляването им ще свие паричното предлагане, което от своя страна ще удари потреблението и индустриалното производство, лихвите и безработицата ще скочат или, с други думи, ще се предизвика рецесия.

Засега този мрачен сценарий изглежда далечен и хипотетичен. Валутните резерви в момента - близо 28 млрд. лв. към края на ноември, покриват повече от три пъти парите в обращение (8.5 млрд. лв.). Дългът, който България генерира, е дългосрочен, а и солидна част от него са вътрешнофирмени кредити от компании майки към българските им разделения, което прави условно определянето им като задължение. Отговорното управление обаче изисква да се помисли и за най-малко вероятните рискове.

При сбъдване на лошия сценарий правителството ще има два варианта за действие - спешен външен заем (най-вероятно от МВФ) или "отвързване" на лева. Първият на практика не би решил проблемите, а най-много да ги отложи. Вторият вариант е още по-опасен, защото би донесъл финансовата криза от 1996-1997 г. и колапс на икономиката ни.

Аржентинският валутен борд се провали през 2001 г. именно заради замислената обезценка на националната валута. В стремежа си да стимулира износа, за да генерира валута за погасяване на огромния си краткосрочен дълг, правителството пристъпи към девалвация на песото, чийто курс беше фиксиран към щатския долар. Надушили това, чуждите инвеститори панически започнаха да се оттеглят, обменяйки масово песо за долари. За да посрещне търсенето на щатската валута, Аржентина посегна на валутния си резерв, което заради свиването на паричната маса нанесе икономически шок на страната. Последва излизане от борда и разсрочване на външния дълг. Аржентина и сега носи бремето от тези години, а е изправена и пред нови изпитания.

Най-добрият вариант за предотвратяване на подобен сценарий у нас е евроизацията на икономиката ни. Нещо повече, в условия на криза, драстичен спад на чуждите инвестиции и заемни средства подобен ход ще отключи и вътрешните резерви на страната.

Едва ли някой може да ни попречи паралелно с лева да въведем като официално разплащателно средство и еврото - като алтернатива, без използването му да е задължително. И сега немалка част от търговския стокообмен се реализира чрез разплащания в единната европейска валута, недвижими имоти също се котират в нея. Депозитите и кредитите в евро изпреварват левовите, което говори за предпочитанията на домакинствата и бизнеса. С премахването на законовите пречки гражданите, фирмите и институциите да се разплащат с евро би се регламентирала една съществуваща така или иначе практика.

Редица са позитивите от такъв ход. Левовете в обращение ще започнат да намаляват, което пропорционално ще освободи част от валутните резерви. Освободените резерви ще са на разположение на БНБ и правителството за кредитиране на финансовия сектор и реалната икономика, финансиране на сребърния фонд и други ключови проекти за страната.

Аргументите против - и отвън, и отвътре, няма да закъснеят. Европейската централна банка вече нееднократно предупреди, че не приема подобен ход. Това може да се очаква и от финансовите министри на ЕС, както и от големите международни финансови институции. Доводите им обаче ще бледнеят пред това да се осигури стабилност на българската финансова система.

Евроизацията не би позволила повторението на финансовата криза от 96-97 г. Тя ще блокира евентуални опити на големите спекуланти да атакуват финансовата ни система, така както направиха с азиатските тигри преди малко повече от 10 години, а след това и с Русия. Исландия е най-пресният пример за несръчно справяне с кризата. Ако беше евроизирала икономиката си в началото на годината, сега нямаше да се тресе от финансовите катаклизми. Същото се отнася и за Аржентина - ако тя беше доларализирала финансите си през 2000 г., навярно щеше да избегне катастрофата след това.

Quote

Валутните резерви на БНБ към 28.11.2008, са 14 316 628 000 евро,
като 5 487 671 000 евро от тях са фискален резерв на правителството. (Като част от него 1-2млрд?, предстои да бъде похарчен до края на годината)
Една част от този фискален резерв, но каква не се обявява, се води едновременно на депозит в БНБ, и на депозит в търговските банки, статия “ Депозити на други институции различни от кредитни”.
От резервите на БНБ, 2 837 740 000 евро са Минимални Задължителни Резерви на Търговските Банки, което означава, че трябва да бъдат извадени от резерва на БНБ, тъй като не са нейна собственост.
Или налични резерви плюс Фискален резерв в размер на 11 478 888 000 евро.

Ако приемем най-благоприятния вариант или, че целия фискален резерв е само и единствено в БНБ, и, че няма да има правителствени разходи до края на годината, БНБ трябва да обмени левове срещу следните суми в евро:
11 948 193 000 евро - левови депозити в банките
3 885 133 000 евро капитал на търговските банки
1 500 000 000 евро емитирани в лева ДЦК
4 279 659 000 евро банкноти и монети в обращение
Или за да въведем едностранно еврото имаме нужда от:
21 612 792 000 евро, при разполагаеми 11 478 888 000 евро, или недостиг от
10 133 904 000 евро, и то само при положение, че правителството не води депозитите си едновременно в търговските банки и в БНБ, и не дължи суми за възстановяване на ДДС, за заплащане на лекарства на фирми доставчици към НЗОК, обезщетения за безработица, пенсии, плащания по договори по изпълнени обществени поръчки.
Като краен резултат, дори и въпросните 10 133 904 000 евро да бъдат осигурени отнякъде(?), сумата която ще остане в хазната и БНБ ще бъде 0(нула) евро.

Ако горното финансиране не бъде осигурено, при най благоприятен вариант 11 478 888 000 евро трябва да бъдат обменени срещу 42 270 946 976 лв. Или при курс ?,?? лв за евро.
Ако премем обаче, че държавата държи всичките 10 732 952 000 лв. На депозит в търговските банки, то тогава валутните резерви се намаляват с 5 487 671 000 евро, и се свиват до 5 991 216 000 евро.
Ако правителството изплати задълженията си към доставчици и си остави валутен резерв общо в размер например 2 000 000 000 евро (сумите дължими за пенсии са 300 000 000 евро месечно, веднъж годишно са плащанията по външния дълг в размер на 320 000 000 евро и т.н.), то ще остане с около 4 000 000 000 евро които трябва да обмени срещу 42 270 946 976 лв или по курс ??,?? лв.за евро.

Не трябва да се забравя, че при неодобрено от ЕС въвеждане на еврото, министерство на финансите няма да може да се финансира, чрез емитиране на деноминирани в евро ДЦК от БНБ, а ще трябва да емитира на международния пазар, където българския дълг в момента се търгува при 10% годишна доходност, и не се приема за обезпечение от ЕЦБ.
Което означава, че правителството ще може да се финансира единствено от данъци.

Горното представлява съпоставяне на данни с източник БНБ, и не е препоръка за предприемане на каквито и да е действия!
Авторът искрено се надява, да не е прав!