Проектирането на жилищна сграда - къща, макар и на пръв поглед просто изглеждаща задача, често пъти се оказва проблем. Не случайно в препоръчителните средни цени на проектантския труд (архитектура) в напредналите страни , този тип проекти са с по-висок коефицент за оценяване на труда.
Това се дължи на факта , че често пъти клиентите нямат ясна представа какво точно желаят. Архитектът не само проектира но и се налага той да формулира самото задание - the brief. Случвало ми се е да работя с клиенти които през 1-2 седмици идват с нови и нови идеи и промени, без да се съобразяват с процеса на проектиране , както и с факта че за това се ангажират специалисти от различни сфери. Накрая се оказва че си направил не 1 проект ами 10-15 полузавършени такива.
За разлика от други задачи с ясно формулирани условия тук проектанта е изцяло ангажиран с балансирането между това да угоди на желанията, суеверията ако щете и комплексите на клиента от една страна и законите, логиката, функционалността на пространството от друга.
Все още в БГ хората имат нагласата че всичко е в един кюп и разлика в проектите и цените не би трябвало да има - дали ще е еднофамилна къща, кооперация, ресторант, хотел и т.н. Това е и причината архитектите да предпочитат да работят върху проекти в които външната намеса е ограничена до минимум с което пък си гарантират сроковете.
Колкото по нисък е хонорара на архитекта при договарянето, толкова схемите са по класически и стандартни , защото и тук времето е пари. Малко пари - малко време - стандартни решения, много пари - много време/хора - оригинални решения и детайли.
