Гипсокартон или циментова замаска за банята?

Абу, с този пример ще покажа какъв е най-големия проблем на строителния бранш.
НЕ се тръгва от бюджета, а се тръгва все едно парите идват от бездънна яма.
Реално погледнато въпросът трябва да стои така - какви варианти може да се предложат и колко струват те, какви са плюсовете и минусите. Тогава вече ще се направи по-реална оценка на различните предложения. И ще се види кой наистина е добър и кой не.
Няма нищо по-лесно от това да не поемеш отговоронст за крайната цена и срок и да го направиш хубаво. Ако трябва с години ще си лепиш и разлепваш плочи, пък накрая ще стане
Интересно ми е кога ще дойде денят в който ще влезе клиент в офиса и ще пита - "Каква къща можеш да ми предложиш за ...... лева" , а не колко взимаш на квадрат

Разбирам те, 4овек, ама не съм много съгласен. То и при чужденците е така - най-напред те питат каква сума си готов да похарчиш, после ти предлагат. Обаче тук работим с нашенци, съответно като им кажеш какво да очакват срещу парите си, сещаш се при кого отиват - при този, който обещава повече от теб. Е, пак ми се обаждат после (не всички, някои се срамуват) "ела оправяй" и се съгласявам, ама лошото чувство към мен остава, сякаш аз съм ги набутал.
"Реално погледнато въпросът трябва да стои така - какви варианти може да се предложат и колко струват те, какви са плюсовете и минусите. Тогава вече ще се направи по-реална оценка на различните предложения. И ще се види кой наистина е добър и кой не. " - туй трябва ли да го коментирам? Ясно е като бял ден...

Е точно това е основното, което е ясно като бял ден, пък никой не го практикува. Мен ме питат за колко пари и в какъв срок, каква гаранция давам за да построя обект, друг го питат колко взима един кофражист на ден
Ами що не ме питат при какви условия бих отстъпил мои работници за друг обект? Ако няма срок за мен е изгодно да имам обект, на който да обирам дупките - и ще работя пир минимална печалба. Ама не се навиват - като е фирма , срок, гарнция и на цената на строителство по стопански начин

За лошото чувство - то е от един виц, ако имаш познат арменец, да му го пуснеш:
Един бил на гости при приятел арменец - яли, пили, накрая се прибрал... На другия ден звъни на арменеца:
- Ало, абе снощи у вас май съм си загубил едни сто долара.
- Ама как, аз нищо... не съм аз!!!
- Не, бе! Аз после ги намерих, ама се обаждам да ти кажа, че лошото чувство остава.

Та и ние така - обясняваш, показваш мостри, цени, варианти, а накрая гледаш на обекта, за който сме се приготвили, почнали мангалите. После ме приравняват с тях, само дето съм вземал по-скъпо. А който взема още по-скъпо - значи работи качествено!?! Както казваш, много от свестните я удариха през просото, щото иначе не става. Жалко, но това са условията.

Е аз съм намерил начин - намираш парцел, строиш продаваш. И ти и конкуренцията обявявате твърди цени, пазарът не търпи договори с доплащане, каквато и да е конкуренцията все пак е от хора дето трябва доста голяма отговорност и риск да поемат.

Май съм изтървал момента. Пък и има един парадокс - като знам що некадърни работници станаха добри предприемачи, сигурно аз като добър работник ще бъда лош бизнесмен.

Никога не е късно А и човек не знае преди да пробва.