Керемиди

Ох, сам се вързах да отговарям . Щях да ти го кажа този вариант (подложки), но на практика ламперията в 90% от случаите е калпава (гвоздеите не държат) и като повдигнеш дори и с 1-2 см цялата скара на керемидите става много паянтова.
"`За" битумните керемиди съм, отвсякъде!

А битумът не се ли распрашава от UV спектъра на слънчевата светлина. В България лятото е доста горещо.Според мен след 8-10 сезона ще се напукат, втвърдят и побелят. С битумни керемиди обикновенно покриват в по-северните страни. Не съм виждал такива в Испания, Кипър и други южни страни каквато е България

То нищо вечно няма.

Да не говорим, че общата постановка сега е такава : Защо да се произвежда нещо , което може да се ползва дълго време и да се реализират само едни пари прим, след като може този процес да се повтори неколкокротно и оттам да дайдат няколко пъти по пари прим.

Май съм ви казвал, че познавам човек, който на острова са го водили да види някаква къща на 700-800 години.

Е 700-800 години наистина е фантазия, но като гледам какви са хубави гредите и керемидите на някои стари къщи които ги разрушават сега а са строени в началото на миналият век и при ситуация, че повтарям в БГ цената на керемиден и битумен покрив е сравнима :crazy: а според мен трябва да има разлика поне 2 пъти аз съм за керемидите колкото и тежки да а и трошливи, затова пък каква красота като им пилнеш един сачак отдолу и една бяла мазилка и си заприличва на българска къща а не на някъкъв павилион тип немсак гара. В Русия още много исполазуват едни металически с пласмасово покритие които имитират "натуталната черепица", нали не звучи много смешно това за цигла, с идеална геометрия (обемни за разлика от битумните) са и отдалече изглеждат просто перфектно подредени, но не знам колко струват, вероятно са също доста по евтинин от "натуталната черепица". Иначе такива битумни тук има свърх предлагане като произхода обикновенно е от Скандинавия.

Не мога да разбера защо искаш цената на керамичните керемиди да се вдигне драстично Спомням си как ламинатите бяха по-скъпи от естествения паркет , нещо, което е парадоксално. Е сега вече не е и то от доста време. Че цената на ламинатите намаля е вярно, но естествените паркети хвръкнаха нагоре много повече.

Не аз искам нещата да се подредят правилно защото в някъква степен съм перфекционалист, но не по този начин който ти подсказваш по скоро обратното въпреки , че най вероятно ще стане точно както ти го каза.

StefanB,

с тези познания в областта на строителните детайли доста архитекти ще ти завидят.
Тя и Калинка е много напред с материала, ама тя май е от бранша, пък ти по неволя специалист си станал.
Що се отнася до покрива бих ти препоръчал да не се отказваш от филиото на Брамак. Ако все пак решиш да минеш на битумния вариант остави поне 2 см между изолацията и ватата за проветряване. При варианта паропропускливо фолио не е необходимо това разстояние и съответно покривните греди може да са ти с по-малка височина. Найлонът не е пароизолация, недей да спестяваш точно тук, където евентуални бъдещи дефекти ще са трудни за откриване и за отстраняване, а и ще са доста скъпи. 80% от проблемите в строителството идват от лошо изпълнение на изолациите. Любо е прав за дебелината на изолацията, по-малко от 14см недей слага, пък питай Светла използвала ли е някога термокамера при покривна изолация 8 см и какви са били резултатите или ти говори наизуст.

Любо, това което пишеш за херметичност 90% на пароизолацията е ново за мен. От къде черпиш тази информация. В сайтовете на Isover и Rockwool се твърди обратното, дори имат специално развити снаждащи лепенки, ленти и мазила за тази работа. Пиши ако може по-подробно.

Don Написал:
-------------------------------------------------------
Найлонът не е
> пароизолация,
>
> Любо, това което пишеш за херметичност 90% на
> пароизолацията е ново за мен. От къде черпиш тази
> информация. В сайтовете на Isover и Rockwool се
> твърди обратното, дори имат специално развити
> снаждащи лепенки, ленти и мазила за тази работа.
> Пиши ако може по-подробно.

Don,
Възможно е да не говорим за едно и също, като анализирам извадките от поста ти.
Ще се опитам да внеса яснота, въпреки че понякога и авторитетите (аз не съм) пишат двусмислено. В частност първия цитиран от Стефан руски сайт обяснява как се прави ХЕРМЕТЕЧНА ПАРОИЗОЛАЦИЯ.
Тепло....

За какво иде реч - говоря за топлоизолация с вата. За EPS/XPS ситеми има варианти:
1. Рулонните слоеве (фолия) в една стена (покрив) са минимум ДВА.

1а. Този, който е отвътре - ПАРОИЗОЛАЦИЯТА пази ватата и конструкцията от ДИФУЗНАТА ВЛАГА - влагата, която се генерира в помещението и обикновено се стреми да излезе навън чрез ДИФУЗИЯ.
ИЗИСКВАНИЯ - ДА НЕ ПРОПУСКА ВЛАГА ЧРЕЗ ДИФУЗИЯ.
Тук коментираният найлон би могъл да свърши работа.

1.б. Този който е отвън (примерно под керемидите/сайдинга) пази ватата и конструкцията от ВЪНШНАТА влага (вода), евентуално проникнала през керемиди/сайдинга (теч, "навят" дъжд и т.н.) и от ПРЕМИНАВАНЕ НА ВЪЗДУХ (ексфилтрация, инфилтрация - течение). Поради относ. ниската плътност на ватите, преминаващ около (през) тях въздух може да "отнесе" и значително количество топлина. Има влияние и върху преразпределението на вътрешната влага.
За съжаление, доста често този ВЪНШЕН СЛОЙ някои също наричат ПАРОИЗОЛАЦИЯ, което е крайно неправилно. Бих се съгласил частично с пародренаж.
ИЗИСКВАНИЯ - ДА Е ХЕРМЕТИЧНО ПОЛОЖЕН И ДА НЕ ПРОПУСКА ВОДА И ВЪЗДУХ, НО ДА ПРОПУСКА ВОДНИ ПАРИ (т.е. ДА ДИША).

1.в. Понеже на този свят няма идеални неща, в някои източници се твърди, че би се получила читава конструкция ако ВЪНШНИЯТ СЛОЙ Е 5-10х ПО-ПАРОПРОПУСКЛИВ ОТ ВЪТРЕШНИЯ.

2. Като говорим за ПАРОДИФУЗИЯ. Най - лесно (не твърдя, че е правилно) е да приемем, че това е свойство на материала да пропуска в някаква степен водните пари през себе си. Също както материалите пропускат (провеждат) топлината. БЕЗ при това да има преминаване на носител (примерно въдух). Добри пароизолатори са Алуминиевото (и др. метали) фолио, плътни пластмаси (полиетилен, XPS), гума, в някакво степен латекс и др. Тук не е толкова сложно - като правило, тези които не пропускат течна вода.

2.а. ПАРОДИФУЗИЯТА е свойство на повърхностите - 1 кв.м. от дадена повърхност пропуска някакво количество пара. Ако пароизолираме 98% от тази повърхност, ще имаме ПАРОИЗОЛИРАНИ 98% и 2% неизолирани (примерно фуги).

3. ПРЕМИНАВАНЕ НА ВЪЗДУХ (екс- инфилтрация). Както споменах допускането на движение на въздуха през конструкцията е неприятно както заради топлината, така и заради влагата. Преминаващият през конструкцията въздух може да "набие" огромно количество от вътрешната влага във ватата и да я компрометира.
Тук ми се ще да дам още една аналогия - един детски балон. За дни или седмици балонът постепенно спада чрез ДИФУЗИЯ и е достатъчна малка дупчица за да спадне от въздухопреминаването за сегунди. Вярно че играят и наляганията, но те играят и при стените.
Хубавата новина е, че ВЪЗДУХЪТ НЕ НАВЛИЗА В СТЕНАТА (дори през фугите във вътрешната пароизолация), ако няма накъде ДА ИЗЛЕЗЕ. Сиреч: проблемът се решава с ХЕРМЕТИЗАЦИЯ НА ВЪНШНИЯ СЛОЙ.

4. Другата хубава новина е, че на пазара вече има няколко фолия, отговарящи на "странните" изисквания по т. 1.б. В цитирания линк също ги има с характеристиките им в таблицата "Ветроизоляционные материалы".

Направено разделение на изолационните слоеве следва традиционния подход към проблема. Възможни са и др. решения.
В заключение: Пароизолацията може да бъде нехерметична, ако в конструкцията има отделен, херметичен въздухоизолационен слой. Ако в пароизолацията се съвместява и въздухобариерата, ТРЯБВА да е ХЕРМЕТИЧНА. Последното обаче е доста трудно, защото по вътрешния слой обикновено има множество отвори (контакти, тръби и пр.) и всеки един трябва да се обработва грижливо и внимателно. За тавани и мансардни покриви вниманието трябва да се удвои!

Извинявам се, ако съм обидил някого с "прекалено достъпното" си пояснение, споделено в тема "Керемиди".
Твърденията не са мои, а също и не се намират лесно в "достъпен вид" - обикновено започват с някой закон на термодинамиката.

Любо,

мерси за уточнението. Сега разбирам, че действително говорим за различни неща.
Защото аз под пароизолация наистина имам предвид само този вътрешен слой, за който ти говориш и който трябва да е максимално "херметичен".

Външният слой Брамак го наричат ПОДПОКРИВНО ДИФУЗИОННО ФОЛИО, но аз ще приема твоята дефиниция "пародренаж", макар че това фолио има и защитна функция отвън навътре - нещо като подметките на обувките Geox .

Това отношение, което ти даваш между степените на паропропускливост между вътрешната пароизолация и външния пародренаж действително е 10 (Фолиото на Isover - Vario - има Sd>0,3, докато външния пародренаж например има Sd=0,03).

Това, което исках да кажа, е че тези материали са специално разработени за тази цел и ако се заменят с други се рискува поява на конденз в топлоизолацията и от там труднорешими проблеми.