Проектира се онова, което възложителят иска, в това число и формата на дръжките за вратите, ако е необходимо. Друг е въпросът, че повечето възложители се ограничават до т. нар. фаза "технически проект", която е напълно достатъчна за приемане от общината и за издаване на разрешение за строеж, но не стига за безпроблемно реализиране на строежа. Детайлите, спесификациите на материали и изделия, които са доста съществени за успешен краен продукт, се оставят на въображението на строителя и доставчиците. Същото се отнася и до управлението на паричните потоци по време на строителството - просто възложителите не плащат за такива неща. Оттам и онова покъртително качество, което наблюдаваме в масовите комерсиални строежи. За авторския надзор да не говорим - на строежа се вика само конструкторът, щото иначе не ще да подпише акта за приемане на конструкцията. За останалите проектанти се сещат чак когато стане въпрос за Акт 15, но тогава обикновено е късно за забележки и подобрения.
