Покривите са два вида:
1) Студен покрив, където над жилищното отопляемо помещение има топлоизолация, а над нея подпокривно неотопляемо помещение (пространство), което на свой ред е покрито с покрив с хидроизолация. В този случай вентилирането е просто проветряване на подпокривното пространство чрез прозорец или решетка, през които да не навлиза дъжд/сняг. Също е важно топлоизолацията да не бъде запечатана отгоре с пароплътни слоеве. Пароизолация под топлоизолацията не е наложителна освен ако помещението отдолу не е постоянно мокро, топло и непроветряемо. Този покрив е в пъти по-малко проблемен от топло-влажностна гледна точка. Проблемни могат да бъдат детайли на термомостове или лошо водоотвеждане.
2) Топъл покрив, където жилищното отопляемо помещение контактува чрез покрива директно с външната среда. Този покрив е много по-проблемен, защото в покрива и особено в неговия топлоизолационен слой се натрупва влага и най-вече защото през летния сезон помещението се нагрява въпреки надлежната топлоизолация (парников ефект). В този случай вентилирането е наложително за вътрешността на затворения топлоизолационен слой за да се изведат попадналите в него водни пари. Това става чрез оставяне на каналчета в самия стиродур, оформяне на въздушен слой над топлоизолацията чрез дървени елементи и други. Вентилирането трябва да се извежда на повърхността чрез специални елементи на определена квадратура, чрез образуване на канали започващи на стрехата и завършващи на билото и други. Не е задължително, но е препоръчително поставянето на пароизолация под топлоизолацията особено над бани и кухни или поне вътрешна пароплътна мазилка/шпакловка.
