Как се познава плача или гредоред?

Ако някой може да ми помогне, ще съм му много благодарен!!
Става въпрос за блок на 4 жил. етажа + таваснски стаи който първоначално е бил на 3 етажа (строен около 1960), и в последствие е надстроен още един етаж. В апартамента на 3ти етаж коридора, банята, и терасата (лоджия) са на плоча, а другите две стаи са сдюшаме което е дебело около 10-15 см. Мисълта ми е може ли да е било всичко гредоред и в последствие да излята плоча, но не на целия етаж?

Oколо 1960 е малко вероятно да са строили блок на три етажа с гредоред. Но е вероятно все пак. Къде се намира блока? А сигурен ли си, че е строен 1960? Също е малко вероятно да са им разрешили да го надстрояват (кога е станало това?), ако е гредоред.

Как видя коридора, банята и терасата, че са плоча? Може би си видял мозайка? Как видя колко е дебело дюшемето? Опитай се да видиш колко е дебела цялата подова конструкция. Това в последствие да е излята плоча е напълно неправилно и малко вероятно, защото не се практикува, но всичко е възможно за българския строителен гений! Кой ти каза това за изливането впоследствие?

Виж в мазето има ли бетонни колони или е само каменна зидария. Има ли бетонни пояси и плоча? Виж в друго неизмазано помещение. Виж отвън дали някъде е опаднала мазилката и какво се подава под нея. Виж дали има пукнатини по фасадата, особено наклонени. Стълбите бетонни ли са, каменни или дървени? Вити или на рамо? Виж таваните гладки ли са или неравни с прозиращи летви от измазан сачак.

Пешо, благодаря ти!
Фасадата на сградата няма никакви пукнатини и вътре стените и таваните не са напукани. Блока е строен някъде около 55 - 1960 година незнам точно и около 1970 е надстроен един етаж. В хола на апартамента на тавана се вижда че има трегер и се чудя да не би да е отлята плоча само на последния етаж, а на долу да е гредоред. Стълбите на блока са бетонни, коридора и банята също, просто като влезеш в хола на 10-ина см. от прага е бетон същото като коридора на апартамента и след това има дюшаме под него има сгирия. Дебелината на дюшамето съм я измерил с нож между дъските (тва дюшаме така е направено,че няма къртене или пробиване поне с подръчни средства) ножа опира на бетон, но се притеснявам с моя късмет да не съм уцелил точно някои трегер а другото да е гредоред. От строителство нищо не разбирам, може би някой вещ само един поглед му стига да прецени

Подът/таваните най-вероятно са П-образни панели през метър - коментирали сме го преди време този вид строителство. Годините точно отговарят на масовото му използване. Получава се нещо подобно - ППППППППП и това е плочата, в кухините е сгурията. Ако трябва да дупчиш за нещо тавана (примерно за гипсокартон), търси основата на П-то иначе ще улучваш само сгурия. Чувал съм, че понякога П-то е обърнато, тогава няма проблем с окачените тавани, но пък май товароносимостта е друга... Останалата част от сградата би трябвало да е стандартна - тухли единички с бетонови колони.

За да мога да ти дам некъв акъл (дори ограничен от разстояние) трябва да ми отговориш на въпросите от първия постинг. За таваните на долните етажи (които те съмняват) питах не дали са напукани, а дали са гладки? Тва че коридора и банята са бетон го разбрах, питам ти как го видя? Щото може и да не са, а отгоре да има някаква замазка само.

Тва пък за П-образните откъде го измисли?

Abu Написал:
-------------------------------------------------------
> Подът/таваните най-вероятно са П-образни панели
> през метър - коментирали сме го преди време този
> вид строителство. Годините точно отговарят на
> масовото му използване. Получава се нещо подобно -
> ППППППППП и това е плочата, в кухините е сгурията.
> Ако трябва да дупчиш за нещо тавана (примерно за
> гипсокартон), търси основата на П-то иначе ще
> улучваш само сгурия. Чувал съм, че понякога П-то е
> обърнато, тогава няма проблем с окачените тавани,
> но пък май товароносимостта е друга... Останалата
> част от сградата би трябвало да е стандартна -
> тухли единички с бетонови колони.

Дали са "П" не знам, мога да потвърдя че блока на баба ми (от 1959) е точно с такива панели, още помня хоризонталните пукнатини по тавана като дете.
Блока не е мръднал... както и баба, да е жива и здрава!

Да, точно заради пукнатините познати опитваха да сложат окачен таван и отначало пробиваха далеч от пукнатините, т.е. в празното. Ако наистина блокът на toci е такъв, няма причина да мръдне - тези панели са около 30% по-леки от плоча със същата носимост, а и са правени в заводски условия с обтегната армировка. По същата технология са строени повечето промишлени сгради. Причината да ги изоставят, доколкото знам, е икономическа - по-скъпи са от стандартна плоча.

Човекът казва, че няма пукнатини по тавана, следователно не са такива панели. Той се съмнява, че е гредоред затова да гледа не пукнатини, а неравности, което би означавало че под гредореда има сачак от раздалечени летви измазан с чоп.

Тези греди, ако не са обединени с плоча отгоре нямат никаква носимоспособност срещу земетръс и никаква обща устойчивост, затова са ги изоставили.

pe6o,
аз не твърдя, че са такива, а че има голяма вероятност. Виждал съм под П-то опъната рабица и шпакловка - тогава е равно и няма пукнатини. Нищо не пречи да са го направили и със "сачак и чоп", каквото и да значи това. Как са замонолитени панелите в стените не зная, но знам, че за 50 години са преживели какво ли не и няма проблеми. Може напълно да греша, но мисля промишленото строителство винаги да е било много по-качествено от жилищното. Едва ли нещо, което става за завод, не става за жилищен блок от гледна точка на устойчивост и якост. А съм сигурен, че въпреки икономията на бетон и армировка, излизат по-скъпо от плоча, лята на място.

ПП Разбирам, че само предполагаме и се отклонихме от въпроса, но признай, че е по-добре П с дебелина 6 см и оребряване 10-15 см през метър, отколкото равна плоча 10 см. Панелите не се заливат, а се заваряват или са на болтове един към друг. Не мога да кажа с колко процента опънатите арматури повишават якостта, но не съм виждал увиснал в средата на тавана панел, а неувиснала плоча е изключителна рядкост.

Промишлено произведеният стоманобетонен елемент е по-качествен от излятия на място. Също е по-евтин = във сяко производство конвейрът е по рентабилен от ръчната изработка. Проблемът на сглобяемите конструкции обаче е в съединенията. Сглобяемите елементи са предпочитани за промишлени сгради, защото при халетата разстоянията и височините на помещенията са в пъти по-големи и монолитното строителство с толкова много кофраж и бетон качван на такова разстояние биха били невъзможни и/или прекалено скъпи и икономически неефективни. Разсъждението, че едва ли нещо, което става за завод, не става за жилищен блок от гледна точка на устойчивост и якост е социалистическа глупост = тогава наистина най-качествените материали отиваха за строежа на мастодонти, а за жилищата на населението се пускаше ширпотреба. Сега за всяко нещо си има изисквания = нормативни + тези на клиента.

За жилищни сгради най-подоходящата подова конструкция е монолитната гредова стоманобетонна на едно ниво. Тя най-добре преразпределя усилията, обединява работата на вертикалните носещи елементи и не на последно място спира евентуални течове. На второ място е безгредовата монолитна плоча. Също става и едропанелното строителство, но проблемът при него е, че заварките може да са некачествени и/или впоследствие да са корозирали. Всякакви П-панели, хурди, пруски сводове, гредореди и прочее не отговарят на съвременните изисквания за противоземетръсно строителство. Скептик съм дори за канадската система от предварително напрегнати кухи подови панели в редица "спирол", които уж отговарят на нормите. А дървения гердоред може и да може, ако не е много натоварен.

Ако под опънати арматури имаш предвид предварително напрегната армировка, то тя наистина има по-голяма якост, което позволява по-малка дебелина на елемента. По-малката дебелина = по-малка шумоизолация. За размерите на жилищните помещения обикновената мека армировка е достатъчна. Тя има и друго предимство = при тежка авария (силно земетресение) се разрушава пластично (постепенно) и позволява на хората да избягат, докато предварително напрегнатата се разрушава крехко (отведнъж) и помита всичко.