Ще започна с това, че е добре на строежа да има технически ръководител. Той трябва да се грижи за документацията (протоколи от етапи, заповедна книга и др.), която е необходима по закон и накрая за получаване разрешението за ползване. От друга страна той трябва да надзирава майсторите и да им дава указания. Те не винаги се справят успешно с техническата документация, особено, когато възникнат проблеми или неясноти. А и най-добрите нашенски майстори (аз не мога да се оплача от моите перничани) все имат моменти, когато я карат „през пръсти”.
Аз имах възможност да стоя 1,5 месеца на строежа и хванах някои от основните опрации, но не всички. Разчитам и на коректността и съзнателността на строителя, както и на приятел, който от време на време наблюдава резултатите от междинните етапи и работи. Но няма как да си 100% през цялото време там.
И така – вече строим.
Изляти са ивични основи. Между тях е са положени върху баластра фибран и полиетилен, и отгоре – арматурата за плочата. Целият бетон отгоре и отстрани е намазан с битумен грунд, върхо който е залепена битумната мушама (воалит). За съжаление залепването не беше много качествено, а освен това и при следващите операции отгоре воалитът на места се протърка. Та ще се наложи ново подлепване на разлепеното и изтърканото.
Отстрани на ивичните основи е изкопан дренажният ров. На самите ивични основи отстрани, върху воалита, е закрепен фундалин. Това са профилни пластмасови листове, чиято роля е да пазят основите и воалита от камъните на дренажа и най-вече – да позволяват влагата по основите да може да се проветрява нагоре. Затова и не бива да се покрива в края си отгоре.
В рова е сложена дренажна тръба, която обикаля цялата къща и с У-тник се извежда през ПВЦ тръба към улицата. Отгоре тръбата е засипана с дренаж – първо едра фракция, после по-дребна. Най-отгоре се засипва пръстта (то е повече глина), върху която ще се сложи плочника.
Важно при отливането на плочата е тя да бъде абсолютно хоризонтална, за да се намали до минимум по-късната корекция в гредите и пода.
Изкопана бе септична изгребна яма (сега само такива са разрешени). Обикновено бетонно корито 2х2х2 м., с бетонен плоча отгоре, на която има шахта за изгребване, с капак. По закон тази яма трябва да е поне на 3 м. от всички външни граници на имота. Отгоре плочата е засипана с пръст, над която се подава само капакът на шахтата.
Дървеният материал (гредите), който ми докараха, беше прекаран през импрегнация в автоклав – нормален за вътрешните греди, и 4-та степен – за гредите, изложени на външни влияния (дават 30 г. гаранция срещу изгниване, ако са заровени в земята). Доколко импрегнатът е проникнал в дълбочина - не знам, тъй като дървото беше още доста сурово. Като последното по-късно доведе до напукване на много греди и измятане на някои от тях (сравнително малко). За всеки случай всички дървени части, които останат отвън, ще бъдат лакирани с един лазурен гел (немски – с 7 г. гаранция – 42 лв./5 л.).
Принципът на изграждане на тази къща не е с готови панели, а изграждане на дървена гредова конструкция, която после се запълва с вата и затваря като сандвич с ОСБ плоскости. Затова се започва най-напред с конструкцията. Върху основата с анкерни болтове се закрепват основните (мастарни) греди. Върху тях се изправят колонните греди. Отгоре лягат затварящи греди. Върху затварящите лягат таванните греди на междуетажната конструкция. Отгоре се нареждат ОСБ-плоскости 22 мм. А върху тях се монтират мастарните греди за следващия етаж. И отгоре лягат или колонните греди на горния полуетаж (една стая в средата – без скосявания за покрива), или покривните греди под наклон в подпокривните пространства. Гредата на билото се носи от „попове”, стегнати на 2-3 места с „клещи” – стандартна покривна конструкция. Върху покривните греди се монтират ОСБ-плоскости 12 мм. като основа за битумното покритие.
Разстоянията между гредите са така проектирани, че максимално да отговарят на размера на ОСБ-плоскостите, за да се намали до минимум кроенето на плоскости, както и са съобразени с вратите и прозорците. В междуетажната конструкция са предвидени свързавщи гредички между основните, там където ОСБ-плоскостите не опират на основните греди.
На местата за врати и прозорци се монтират хоризонтални греди. На местата, където на стените ще се монтират по-тежки неща. прим. бойлери, се слагат допълнителни греди.
Аз имам и голяма тераса – 3 м. дълбочина и един свободен ъгъл (не стъпил върху стените), стъпил на 20х20 см. верикална греда. При ширина от над 6м. на терасата се наложи да сложа и още една подпорна греда, макар че не беше предвидена по проект.
Съществено при монтажа на гредите, освен съблюдаването на вертикалите и хоризонталите, е доброто лягане на хоризонталните греди върху вертикалните. Ако се получат луфтове, тежестта ще се носи от винтовете на планките, а не от самите верт.греди. Ако се случи, трябва да се набият клинове в луфтовете.
Покривът е съвсем прост, двускатен, без всякакви чупки, продължаващ и над терасата. Но стана много дълъг – 8 м. на скат от билото до долу, и стръмен – близо 45°. Това наложи снаждане на гредите, което беше изпълнено двуосно, т.е. двете греди се хващат една за друга странично. При такова снаждане трябва да се внимава двете греди да са в една линия и двете да лежат в общата плоскост на всички останали греди на този скат. При такъв стръмен покрив е затруднено закрепването на ОСБ-то, а и на следващите покрития. Трябва да се вдига специално скеле или да се ползват алпинисти. (а как ще правя после малки ремонти – не ми се мисли!)
Гредите се хващат помежду си с планки и винтове, а на някои по-отговорни места – със шпилки и болтове. ОСБ-плоскостите се хващат за гредите с винтове. За рязането на гредите се ползваше електрическа резачка, а за ОСБ-плоскостите – и циркуляр. Добре е да се има предвид, че ОСБ-то бързо износва режещите инструменти. За завинтването на планките, плоскостите и пр. се използваха „винтоверти” - като бор-машина, специализирана за завинтване и развинтване на винтове. При тях бързо се износват накрайниците.
Лошото при тази технология на изграждане с конструкция на място, е зависимостта от времето. При мен, за съжаление, на няколко пъти валя дъжд и намокри дървения материал. Особено неприятно е това за ОСБ-то. Затова е добре да се ползва импрегнирано ОСБ, макар че е малко по-скъпо.
следва продължение ...
Етови и линк към писаното:
