[
www.monitor.bg]
Различни могат да бъдат отношенията между съпрузите, но от гледна точка на имуществените им интереси по повод придобито от тях в режим на семейна имуществена общност недвижими имоти, в крайна сметка са възможни няколко случая:
- прекратяване на брака и на тази основа прекратяване на съсобствеността в рамките на бракоразводното дело или в отделно исково производство за делба /съвместното разпореждане с общите имоти или доброволната делба с договор ще са голямо изключение/;
- иск по чл. 26 от Семейния кодекс за прекратяване на съпружеската имуществена общност, предявен от единия срещу другия съпруг тогава, когато бракът не е прекратен, стига да са налице важни предпоставки за това.
Интерес обаче представлява и съдебният иск по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността. Въпреки че семейната общност има различен характер и не може да бъде приравнена към обикновената /дялова/ съсобственост, приложим към нея се оказва в това отношение общият режим на управление на съсобствените вещи. Тази бездялова съпружеска общност, макар и по-особена, обаче не изключва възможността на заинтересования съпруг да защити правата си на ползване на вещ от нея и чрез иск по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността. Докато при съсобствеността се формира общо събрание и решенията се вземат от съсобствениците, притежаващи повече от половината от съсобствената вещ, такова разрешение е невъзможно при съпрузите, които в много изключителни случаи след развода могат да доказват, че нямат равни дялове. При това положение очевидно единствено съдът, след като формира своето становище с оглед конкретните обстоятелства, може да се произнесе с решение, което да замести общата воля на съпрузите и по задължителен за тях начин да уреди всички въпроси по използването на общото имущество, в това число - и на недвижимите имоти.
Какво е практическото значение на въпроса? Всеки имот има необходими и присъщи разноски - по заплащане на данъци и такси, свързани със собствеността, по заплащане на текущи разходи за потребление и текущ ремонт, някои от които не зависят от реалното фактическо ползване /например за топлофикация /. Особено големи могат да са разходите, свързани с наложил се основен ремонт и осуетяването на разрушаването на имота.
От другата страна стоят ползите от недвижимото имущество - възможността то да се обитава физически /неговата потребителна стойност/ и да се получават доходи от отдаването му под наем.
При липса на съгласие между съпрузите и при фактическа раздяла между тях се налага защита на интересите и на двамата участници в имуществената общност, които могат да бъдат доста противоречиви.
Житейски се срещат дори случаи, при които съпругата е на почивка и при завръщането си намира наематели в апартамента, който обитава, сключен от другия съпруг в качеството му на собственик, посочен в документ за покупка.
В крайна сметка законодателят е оставил правни възможности дори тогава, когато не е настъпил психологическият момент за формално разтрогване на брака или докато все още текат съдебните процедури за това да се реши отделно въпросът за ползването и управлението на имуществото, придобито по време на брака и в режим на семейна общност.
Адвокат Бисерка Маринова
Автоматичен подпис: [
www.investor.bg] [
forum.imoti.net] [
forum.imoti.net] [
forum.imoti.net] [
forum.imoti.net]
"До 2060 г. българското население ще се стопи с 27%, но в София ще нарасне с 45% до 1, 87 милиона души..." Кога се купува недвижим имот - когато цениТЕ падат или когато вървят на горе?
