[
www.standartnews.com]
Един зид дели мизерията и разкоша в селото до Слънчев бряг
Кошарица смени лева с еврото
В британската махала са палатите с басейни, а отсреща - нивите с пипер
Кошарица е малко селце, сгушено в най-източните склонове на Стара планина, току до самия морски бряг. В него са си дали среща плачевна мизерия и впечатляващ разкош. Често ги разделят само един плет и зид, долепени един до друг. Между двата свята няма война, но проблясва завист. Отрудените селяни се опитват да се спогаждат по комшийски с богатите съседи от чужбина и дори ги канят понякога на гости. Стига да има с какво да ги почерпят.
Луксозни вили с басейни красят "Британска Кошарица"
ФОТО "СТАНДАРТ"
Едва 3-4 километра делят Кошарица от световноизвестния курорт Слънчев бряг. За нещастие точно това разстояние се оказа фатално за малкото селце. Верни на принципа "Щом няма море, няма и туристи", маститите инвеститори дълги години прескачаха селището, оставяйки го в тъча на туристическия бизнес. Положението се промени коренно през последните 2-3 години, когато в Кошарица започнаха да се заселват британци. Последваха ги няколко германски семейства, а по-късно тук се настаниха и ирландци. Акулите в строителния бранш бързо се ориентираха в обстановката и отговориха адекватно на търсенето. За по-малко от година емблематичните за това място бадемови гори изчезнаха и на тяхно място се появиха суперлуксозни вилни селища с басейни и огромни градини с райграс. Типично по английски. Заради месторазположението им местните хора ги кръстиха "вилите на бадемовия хълм", макар че там отдавна вече няма бадеми. Четиризвездни хотели, барове и еднофамилни къщи никнат като гъби след дъжд. Най-усилено се строи от източната страна на селото, в посока към Слънчев бряг. Най-крайните сгради се намират вече само на километър от курорта и дори имат изглед към морето. Строителният бум в района определено подсказва, че в близките две-три години Кошарица ще се слее със Слънчев бряг. За броени месеци земеделските земи край Кошарица скочиха над 10 пъти и достигнаха внушителните 70 евро за квадратен метър. Точно на срещуположния край на селото земеделските земи пустеят. Там цените от години са заковани на евро за квадрат и няма изгледи да се повишат. За жалост
--------------------------------------------------------------------------------
няма и кой да ги купи
--------------------------------------------------------------------------------
Поне засега. Кошаренците, които не са имали късмета да наследят парцели откъм Слънчев бряг, са принудени и до днес да се занимават със земеделие. Докато чакат някой чужденец да хареса по-отдалечените терени, те обработват нивите си на ръка. Садят предимно дини, пъпеши и зарзават. Реколтата в планината не е много богата. Стига, колкото стопаните да приготвят зимнина, и рядко им остава нещо за продан. А иначе пазар има. Преселниците от Западна Европа не пестят пари за сочни градински домати. И плащат в евро. Всъщност в Кошарица еврото вече е станало официална валута и не отстъпва по нищо на родния лев. Местните хора отдавна са свикнали с европейските пари и дори ги предпочитат като разплащателно средство. Особено в източната половина на Кошарица, която напоследък логично се сдоби с името "британската колония". Над 150 нови еднофамилни къщи там са собственост на чужденци, предимно англичани. В "британска" Кошарица имоти притежават също неколцина руснаци, ирландци и немци. Луксът на техните вили ярко контрастира с бедните къщи в западната половина откъм планината. Разликата
--------------------------------------------------------------------------------
се усеща дори и в услугите
--------------------------------------------------------------------------------
В "морската" половина собствениците имат на разположение рентакар, валутни бюра, фитнес зали и луксозни барове. Само 500 метра по навътре всичко е събрано в два-три смесени магазина. В дворовете вместо кристалносини басейни са подредени лехите с пипера, а зад къщите са скрити фамилни миниферми с по 2-3 овце и няколко кокошки. Въпреки беднотията и пасторалния селски бит има и такива чужденци, които са се преселили в западната половина.
А щом настане време да се вари ракията, за двата стандарта никой и не мисли. Защото край ракиения казан всички стават равни. Англичаните определено вече са се побългарили и като истински българи са се научили да си приготвят сами и ракийката, и винцето. Кошаренските баби пък, зададе ли се празник, вече знаят, че трябва да сложат на масата празнична пуйка и ябълков пай.
Елена Димитрова
Автоматичен подпис: [
www.investor.bg] [
forum.imoti.net] [
forum.imoti.net] [
forum.imoti.net] [
forum.imoti.net]
"До 2060 г. българското население ще се стопи с 27%, но в София ще нарасне с 45% до 1, 87 милиона души..." Кога се купува недвижим имот - когато цениТЕ падат или когато вървят на горе?
