И отново за перспективите и мненията на публиката .....
Излезе една интересна статия в Дневник, която е провокирала и интересни мнения.
"ЕЦБ: Ръстът на кредитите може да доведе до криза
Институцията предупреждава и за прането на пари
• Чавдар ПЪРВАНОВ | 05 юли, 19:44
Бумът на кредитите за частния сектор в България, Румъния, Турция и Хърватия заплашва Стария континент с банкова криза и финансова дестабилизация, предупреждава Европейската централна банка (ЕЦБ) в доклад за региона . Рискът, който съпътства заемите в чужда валута, отпускани на домакинства и фирми в тези страни, и евентуална обезценка на валутите им може да предизвика вълна от банкови фалити и в крайна сметка да доведе до финансова криза, подобна на азиатската от края на 90-те години, опасяват се от банката. Според в. "Файненшъл таймс" документът не дава оценка на вероятността този лош сценарий да се случи, но тонът в текста сочи, че тя не е пренебрежимо малка. Нещо повече - в коментар в понеделник по повод проблемите на бившите комунистически икономики авторитетното издание намекна, че макар още никой да не говори за "централноевропейска финансова криза", не е изключено тя да избухне в следващите 12 месеца, а ЕС изобщо не е подготвен да я посрещне. Потърсени от "Дневник" за коментар, в сряда представители на банковия сектор в България успокоиха, че на този етап няма повод за опасения.
Основно притеснение в доклада, сред съставителите на който е и Калин Христов, съветник на управителя на БНБ Иван Искров, е и повишената експозиция в чужда валута (включително евро) на българските компании и домакинства (за данни за съотношението между кредити в чужда валута и общо отпуснати заеми. По тази причина евентуални сериозни колебания във валутните курсове ще увеличат плащанията по кредитите на фирмите и гражданите, ще стопят печалбите на търговските банки и могат да задълбочат евентуална криза в бранша, се констатира в анализа на ЕЦБ.
От банката обръщат внимание и на вероятността надпреварата при отпускане на заеми да е довела до намаляване на критериите за кредитоспособност от страна на банките, което от своя страна увеличава обема на лошите кредити.
В предположенията си анализаторите на ЕЦБ изхождат от практиката при предишни случаи на кредитен бум, които често са приключвали с банкови кризи. За опасността от подобна развръзка допълнително говори и фактът, че опитите на централните банки в четирите страни да овладеят ръста на кредитите в чужда валута не са дали резултат, тъй като са били заобиколени. В Румъния това дори е било съпроводено с присмех от търговските банки, продължава "Файненшъл таймс". Като фактор, който заплашва да доведе до банкова криза, от европейската банка посочват и факта, че банковите активи в страните от региона се контролират изключително от чужди кредитни институции - в българския случай делът на активите на такива банки е над 80%. Не е изключен и ефект на доминото - дестабилизация на банковия сектор в някоя от страните може да ги накара бързо да оттеглят капиталите си и от останалите, се казва в доклада.
Рискът от финансовата дестабилизация в България и други кандидатки за членство в Евросъюза допълнително се засилва от влошаването на някои макропоказатели - ръст на инфлацията, повишаване на дефицита по текущата сметка и слабото противодействие на прането на пари.
Мнозина български експерти не са съгласни с тревожния тон на ЕЦБ (виж мненията). Георги Стоев от анализаторската и консултантска група Industry Watch не вижда системна заплаха за криза в банковия сектор. Според него проблеми при отделни банки може да има, но като цяло секторът остава стабилен. Възможността финансова криза да се случи в някоя от съседните на България страни е незначителна, добави Стоев. Концентрацията на банковите активи в ръцете на чужди компании е по-скоро положителен фактор, смята той.
Статистиката за банките и кредитите в страната засега подкрепя становището за стабилност. Към края на миналата година делът на финансовото посредничество в страната все още е нисък в сравнение с международните стандарти, което се подсказва от съотношението на кредитите за частния сектор към БВП на страната - 45%. Кредитите за домакинствата (потребителски и ипотечни) наистина растат бързо - 16% от БВП към 2005 г., но предвид ниската база не представляват особена тежест и това се признава и от експертите на ЕЦБ. Същото се отнася и за съотношението на плащанията по лихви към разполагаемия доход. За България този показател остава 1% при 4.5% в еврозоната за 2004 г.
По информация на агенция Ройтерс инвеститорите в развиващите се страни в Източна Европа вече са преоценили рисковете от покупка на активи в тях и това е довело до спад на курсовете на местните валути. В Турция например лирата се е обезценила с 25 на сто за периода от април до юни. Подобно е развитието и курсът на румънската лея спрямо еврото.
Димитър Костов, подуправител на БНБ:
Огромна е разликата между българската и азиатската криза. При нас кредитирането тръгна от нулата и дори при този ръст е далеч от нивата в икономически развитите държави. Трудно може да се каже, че кредитирането има отношение към външната задлъжнялост. Инвестициите са много по голям фактор за развитие, отколкото крайното потребление.
Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на търговските банки и главен изпълнителен директор на Булбанк:
В България кредитите се отпускат в евро и левове, заради което няма валутен риск. Това е вярно дотолкова, доколкото валутният борд в страната е стабилен, а аз смятам, че той е такъв.
#1
• Lele Male (анонимен) | 05 юли, 21:58
Da, iurnali sa se i Raiffaisen i Unicredito i OTP da si teglqt aktivite ot strategicheski i zhiznenovazhni pazari kato Iztochna Evropa. Shtoto shte im e po-lesno da preborqt JP Morgan v Amerika ili Deutsche Bank v Germaniq ili HSBC i Barclays v UK :-)
I kak taka shte gi izteglqt tiq "aktivi"? Shte hvanat grazhdanite da gi biqt na ploshtadite da si vrushtat kreditite navednuzh,che da mozhe bankite da gi izteglqt? Ili shte burzat da izsipqt vsichki obezpechiq na pazara, za da padnat cenite s po 50% :-)
I te Bulgariq i Rumaniq edni pregreli ikonomiki...:-)
Ako bulgarskata ikonomika raste s 6% na godina tova oznachava 80% rastezh sa 10 godini!!!
(gore dolu dva puti shte narastnat dohodite).
Daaa, BG shte se nazhezhi do cherveno napravo :-))))))))
S 400 lv sreden dohod potreblenieto hvurchi ta leti :-)
Dve sa prichinite za podobni "izsledvaniq":
1. Totalnata otkusnatost ot sveta na "akademichnite kadri", koito pishat tezi danni, koito religiozno vqrvat, poradi lipsata si na dopir s realniq zhivot, na naludnichavite ikonomicheski "modeli" razviti ot drugi podobni na tqh po vreme na godinite na "ikonomicheskata misul".
2. Chista proba choveshka ZAVIST, che BG, RO, CH, PL i t.n. rastat s po 5-6% na godina, dokato (bivshite) veliki sili Germaniq i Franciq edva subirat 1% rastezh
Pri Turciq e po-drug problema: golqma ikonomika v koqto mnogo ot horata sa s v puti po-visoki dohodi ot bulgarskite i rumanskite, nqmat valuten bord, a vseki iska da investira tam poradi 80 milionnoto naselenie ot mladi i platezhosposobni turci. Naistina malko Turkey prilicha na aziatskite durzhavi predi krizata, no malko.
• #kamen_k | днес, 09:06
Колегата Леле Мале е много прав... Цитат:
Given the rapid rise in loans, in particular to
households and for housing, Bulgaria’s banking
sector is primarily exposed to credit risk.
Не може да бъде - банките да носят кредитен риск, къде се чуло е видяло такова нещо ;-)))))
#4
• банк (анонимен) | днес, 09:42
Банките носят много повече от кредитен риск в развитите страни (пазарен, оперативен...). Авторите правилно отбелязват, че в БГ банките са изложени ОСНОВНО на кредитен риск.
#5
• conservator (анонимен) | днес, 12:19
polojenieto e iasno svruh o4akvaniata ot EU shte ohladneiat i vsi4ki nie shte razberem 4e prakaleno mnogo har4im i shte sprem da har4im.Cenite shte padnat nadolu a bankovite kredite shte poeftineiat i taka banhkite shte sprat da pe4eliat tolkova mnogo i taka niama da investirat kapitalite si tuk .Prost primer panelite do 2 godini shte poeftineiat s 30-40 % , letnite po4ivki a i zimnite syshto .I togava za kvo sa ni krediti
#8
• peci myglata (анонимен) | днес, 12:48
Riskyt e, 4e teglqt v Evro, a polu4avat v leva. Kato se obezceni leva i 6e zapo4nat masovi faliti. I tova 6te stane. Valutniqt bord ne e panaceq!!!
Riskyt za tezi banki e golqm, 6toto te ne rabotqt samo v BG. I ako OTP ima problemi v HU, 6te se po4uvstvat i v BG i t.n.
#9
• whizzkid (анонимен) | днес, 13:11
Абе ясно тия от Европейската банка нищо не разбират а нашите родни "експерти" както винаги са наясно със ситуацията и ще ни спасят.
#10
• az (анонимен) | днес, 13:22
mnogo gluposti ste napisali.
1/ riskat na edna targovska banka trudno moje da bade drug osven krediten, zashtoto osnovnata i deinost i osnovnata i prihodi i pechalba idva ot davaneto na krediti, makar che malka chast ot prihodite na nyakoi banki idvat ot taksi i komisionni
2/ ot ECB moje bi imat predvid che riskat za bankite e ot neizplashtaneto na tezi krediti (na angliiski default risk)
3/ drugite riskove biha mogli da badat valuten risk, naprimer pri obescenka na leva spryamo evroto, zaemopoluchatelite, chiito krediti sa v evro, a prihodi v leva, shte imat problemi s obslujvaneto na kreditite, i ot druga strana, bankite shte zagubyat ot kreditite koito sa dali v levove. obezcenka na leva spryamo evroto obache e malko veroyatno pri valuten bord. a otnosno kursa na evroto kam drugite valuti kato dolara, firmite veche sa se nagodili kam nego i ne se ochakvat nyakakvi rezki promeni na mejdinarodnite valutni pazari
3/ riskove proitzichashti ot mejdunarodnite finansovi pazari - naposledak se nablyudava iztichane na kapitali ot nyakoi razviavashti se strani (emerging markets) kato turziya, no v po-malak mashtab i tova edva li shte dovede do neshto kato aziatskata kriza prez 1997.
4/ otnosno default risk, toi spored men e sonovniyat risk za BG banki - dyalat na loshite krediti v BG se pokachva i shte prodalji da se pokachva prez sledvashtite godini. argumenta che delat na krediti ot BVP e po-malak otkolkoto v zapadna evropa e smeshen, zashtoto i ikonomikata ne e zryala kakto tehnita. dobre che % na krediti kam BVP v BG ne e 150 %, che togava krahat shteshe da bade ujasen i shteshe da ima zima kato prez 1990 ili 1997. nesluchaino, rastat na kreditite spada ot izvestno vreme, vapreki che BNB otmeni vsichki dopalnitelni ogranicheniya za kreditite, koito beshe nalojila prez mart 2005. spored men shte ima dosta loshi krediti - osobeno ppotrebitelski, kakto i po-malko ipotechni - pazarat na nedvijimi imoti v BG e edin golyam balon, koito ako ne se spuka, pone shte spadne. kreditite za hoteli sashto se garmyat.
izobshto moje da se napravi izvod, che ludosta koyato beshe obhvanala bankite i nyakoi sektori kato turizma veche e kam kraya si (nablyudavaite dannite za turisticheskiya sezon prez tazi i sledvashtiya sezon). otsega natatak bankite shte vnimavat poveche na koi i kolko krediti davat.
kato tzyalo obache bankovata sistema e stabilna, pechalbite im sa dobri, taka che nyama da ima apokaliptichni sabitiya, prosto shte imame normalizaciya i poveche konkurentziya.
Ясно, че всъщност това е повод за радост, а не за мъка, ама как така изпаднали, все пак 
