ПАРАНОЯТА НА БЪЛГАРИТЕ
ПАТОЛОГИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ И ДЕФОРМАЦИИ В ОБЩЕСТВЕНАТА ПСИХИКА НА НАШИЯ НАРОД ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ
доц. д-р Петър Иванов
Едва ли има свестен човек в държавата, който съвсем ясно да не вижда зациклеността на прехода към светлия и охолен капитализъм, да не е ужасен от всичко, което стана и продължава да става у нас: престъпност, бедност, икономическа разруха, корупция, безработица, нравствена катастрофа.
Едва ли има и политик без своя собствена версия и без своя съобразена с личните му интереси рецепта за успешен ход напред. Само че махалото на властта вече 12 години щрака наляво – надясно и освен обогатяването и затлъстяването на едни и същи хора не води до никакви други социални ценности, до никакви перспективи. Напротив, блокирането на прехода е факт и ще бъде факт по волята на управляващите, докато българският пейзаж не стане съвсем пустинен: нито фабрика, нито природа, нито хотел, нито лев, нито българи.
Дотук – нищо ново.
Но в цялостния контекст прави впечатление изключителният обществен интерес към психологията и психотерапията в частност, изразяващ се в кандидатстудентския бум за специалността “Психология”, в огромното количество действащи курсове по най-различни психотерапии, в навлизането на психологически дисциплини в почти всички модерни специалности от педагогиката до стопанското управление и правото, в обществените очаквания към психологията от страна на образователната система, криминалните органи, социалните институции, борбата с наркоманиите и зависимостите.
Защо е така?
А дали няма някаква връзка между първата печална тенденция към погибел на нацията и този яркосвеж социален факт? Не е ли той проява на хомеостазис от загрижената сама за себе си обществена система, установила, че други надежди да оцелее за нея няма?
Очевидно е, че проблемите на обществото ни са в сбърканата и алчна политика, в безхаберната и безотговорна икономика, във фалшивата и натрапена преди 55 години държавна уредба, в корумпираната и престъпна власт, осъществявана от статисти, масажисти, крупиета, келнери и нехетеросексуално ориентирани субекти. Но в крайна сметка всичките тези проблеми са проблеми на човека в нашето общество, проблеми на психиката и нравствеността му, определящи неговото поведение и постъпки.
Защо да не приемем, че всичко лошо, което се случва в България, в крайна сметка се дължи на отклонения от нормалната личностна и обществена психика при вече доста голям процент от населението. В някои изследвания се говори, че броят на хората с психични проблеми у нас през последните няколко години се е увеличил с повече от 2,5 пъти. Тук не става въпрос за официално регистрираните в психиатричните заведения 250 хиляди души, които всъщност са малката част на айсберга на психоболните. Става въпрос за многократно по-голям брой хора с неврози, психози, психопатии, психогении, депресии и фобии. Нима това не резултира върху обществената практика?
Тогава да кажем в прав текст: налице са сериозни пандемични психопатологични процеси: масова фрустрация, депресии, периодични масови истерии, шизоидност на обществения разум, обществена параноя, а освен това и изключително дълбоки и мащабни изкривявания на обществената нравствености и общественото поведение.
Какви реални факти могат да се посочат като прояви на тази социална истина?
Нестихващата вътрешновидова борба в българското общество, съпроводена от неистова и растяща (!) омраза между политически, етнически или социално разделени и конфронтирани българи. Според покойния Тончо Жечев тази война между братя се дължи на незрелостта на българската нация и постоянно ражда отрицателни емоции, болка, гняв. Те от своя страна замъгляват очите и съзнанието на много българи и се проявяват в тяхно нелепо социално поведение.
Не случайно странната възрожденска традиция за почитане на разбойника, хайдутина сега се проявява в модерен вариант – възхищение и преклонение пред престъпника, който е преуспял.
Според Мозъчния тръст “Демос” (доста сериозна международна институция, в чиято добросъвестност при изследванията, за разлика от нашите социологически агенции – слуги, не бихме могли да се съмняваме) българите са крайно неудовлетворени и нещастни като нация. По тези показатели от две години заемаме последното 54-то място от 54 народа; пред нас не чак толкова нещастни са молдовци и белоруси. Главното недоволство е от много ниската покупателна способност на хората в България и твърде ниският жизнен стандарт в контекста на Европа.
В същото време според изследване на Чикагския университет ние сме народ с трогателно висока национална гордост (на трето място в света след Австрия и САЩ).
Съпоставката на тези социологически факти – неудовлетвореност и нещастност с високите стойности на националната гордост – показва обстоятелства, които не могат да не водят обществени психични състояния на силна разочарованост, мъка, отчаяние, раздразнение.
От една страна има допълнително стимулирани потребности, включително и за превъзходство над други етноси на Балканите, а от друга – невъзможност за успехи в личното и обществено битие. Психолозите виждат тук жестоката ножица на социалната фрустрация, която напоследък отрязва от живата плът на българското общество значими маси хора. Те реагират на фрустрацията и търсят спасение с най-различни защитни механизми: пасивност, снижаване на претенциите (до оскотяване), отказ от цели, обезкуражаване и изолация, агресия и автоагресия.
Специално внимание следва да се обърне на рационализирането, което можем да видим на всички нива, особено при властващите. Представлява любимото търсене на “рационалното“ обяснение на причините за неуспех. Близо до него стои фройдисткият механизъм на проекцията, според който виновни са външните реалии; и те се упрекват за неуспехите.
Подчертавам, че всички тези психични защитни механизми на реагиране спрямо обществената фрустрация в същността си са неестествени, абнормни, патологични.
Общо погледнато, според мен в националната ни психика има отклонения и от шизоиден порядък. Това са: типичната за по-възрастните членове на обществото затвореност и капсулованост, нежеланието за контакти и компромиси, липса на потребности за реално комуникиране при всички възрасти, остра недостатъчност от социални чувства и социална интуиция. Всички те определят и предизвикват особени шизоидни реакции и странни форми на поведение и гротескни увлечения, като например масовата чалга мания, почти всенародната увлеченост от хазарта (тото, бинго и др.), зависимостите, наркоманиите, страстта към празно бръщолевене, глуповатото мъдруване, резоньорството. По чисто шизоиден начин доста българи от Той до последния клошар претендират за изключителност, някои пишат купища тъпи книги, някои имат и демонстрират странни възгледи, очаквания и желания, други стават автори на нелепи инициативи, трети получават свише фантазни мисии. Без колебание много хора се вземат съвсем на сериозно, адекватната им самооценка отпада, маниерничат и гримасничат по съвсем налуден начин. Без колебание вземат желаното за действително и се борят упорито за него. Между другото според мен точно тези факти обясняват съпротивата на управляващите към психологическите тестове, които, както всички знаем, се допускат само за най-ниските равнища на социалната йерархия – шофьори, полицаи, келнери и др. Представете си теста на Айзенк за интелигентност в народното събрание. Дали няма да има доста хора с коефициент под границите на дебилитета? Какви ли резултати ще дадат тестовете за склонност към лъжа, за лоялност, за агресивност?
Известно е, че чрез средствата на социалната психопатология могат да се диагностицират и по-общи проблеми (заболявания ?) на обществената психика. И наистина, изброените дотук симптоми на абнормни отклонения представляват относително самостойни сфери на деформация, всяка от които си има своите причини, особености и развитие.
Но ако си вгледаме по-внимателно към българското обществено психично здраве сега, според мен може да установим очевидни факти и за нещо по-общо като психична реалност и като тенденция: обществена параноя (пара нойа – покрай разума, сериозна психична болест с характерна систематично подредена налудност, грешна логика и грешни съждения, неприспособимост, нарцисизъм, мания за преследване и др.) Тя като обществен психичен процес на деформация и като обществено психично страдание има много и най-различни форми на проява.
Описаните симптоми на обществени психични отклонения и обществената параноя изискват лечение, изискват сериозни грижи и мерки. Ражда се необходимост от психотерапия. И тъкмо заради това обществото по своеобразен начин настоява за създаването на съответните кадри – психодиагностици, психоаналитици, психоконсултанти, психотерапевти, каквито има във всички развити страни в достатъчен брой и с достатъчно висока квалификация.
Може би пътят ни минава оттук, през психологията. Първо трябва да създадем действуваща система за неутрализиране и противодействие на личностните и социалните психични деформации в българското общество. Да се погрижим за психичното здраве на нацията, което в настоящия момент никак не е добро. Да призовем на помощ научните, образователните и педагогическите институции, Българската православна църква, културата, българското семейство. Нужна е и Програма за нравствено възпитание и нравствено развитие на нацията, каквито имат редица страни. България от времето на Стамболов е имала такава програма.
С една дума крайно време е да се погрижим за нормалния разсъдък, нормалните емоции и чувства, нормалната воля, активността и позитивната нагласа на българската нация. Ясно е, че само такива хора могат да се потрудят за бъдещето на България и наистина да постигнат добри резултати.
ПРОЯВИ НА ОБЩЕСТВЕНА ПАРАНОЯ В БЪЛГАРИЯ
1. Отцеубийственото отношение на обществото към своите възрастни хора, осъдени от него на глад, бедност, болести и унижения
2. Двата църковни синода
3. Предизборните агитационни кампании на париите
4. Общественото малодушие, търпение и респект спрямо крадци, престъпници, изнудвачи, педофили, изнасилвачи и убийци
5. Рожен
6. Турската екскурзия непосредствено преди демокрацията
7. Изтласкване към върховете на властта на абсурдни и комични личности като: Нубиеца, Ментата, ГошоТъпото, Мими, Фернандел, Лупи, Мистър Десет процента, Гордостта на Тара, събирачът на бутилки Куртев, Старата Берта и др.
8. Фактическото изпъждане на младите хора от България
9. Рекламата на вафлата – трепач “Морени”
10. Реформата в здравеопазването, особено стоматологичният принцип “Едно зъбоизваждане и две пломби годишно”
11. 18-те правни факултета в държавата, най-редовният от които е в гр. Монтана, където няма ВУЗ
12. Той
13. Девизът на ранната демокрация “Времето е наше”
14. Агнешкото мълчание на интелигенцията (без Веждито Рашидов)
15. Всенародната демонстрирана любов към всички правителства, когато са на власт
16. Източването на банките без виновен досега
17. Кръстникът и Прокурорът пеят “Брала мома къпини”, Клара М. слуша
18. Среднощните бдения със свещи на атомния инженер Дядо Фори Светулката, епископ и кандидат патриарх, сега келнер в Америка
19. Предаването “Панорама”
20. Невероятните и абсурдни размери на корупцията във всички сфери на живота и на всички равнища
21. Физиономиите и мимансът на големите шефове
22. Обществената толерантност към държавните монополисти в енергетиката въпреки абсурдността на принципа “Получаваш 70 лв. пенсия, плащаш 120 лв. парно”
23. Сриването на селското стопанство
24. Партийните рупори Яворчо и Виза
25. Лечебните парапсихологически сеанси на Кашпировски по телевизията
26. Държавният глава Желю лови риба с ръце незаконно
27. Националният герб на Република България, съставен от: 1 щит, 2 клона с листа, 3 лъва, 4 корони, 48 лъвски нокти
28. Приватизационните цени на всички без изключение значими стопански обекти
29. Кървавото хоро на Жан В.
30. Някои фондации
31. Ентусиазираното всенародно участие в приватизацията чрез инвестиционни бонове
32. Фразата “Айн, цвай, драй, дрън”, голът на Лечков и футболния бронз в САЩ
33. Кръговете “Орион” и “Олимп”
34. Ролята и значението за демокрацията на бабата на Петьо Блъсков (Бог да я прости.)
35. Лазерните застрахователни стикери на ВИС и СИК
36. РМД-тата като собственици и стопани на приватизирани обекти
37. Констатацията, че Петър Стоянов е най-великият българин на ХХ –тия век
38. Връзката между голф игрището на мадам Масако Оя край Нови хан и следването на кметския син Йовчо в Ню Йорк (Нови Амстердам)
39. Всеобщата най-искрена обич към консерваторно образован чалгаджия с обръсната алопеция и с шоу
40. Едвин в Монголия
41. Мащабността на циганските кражби на ток, цветни метали и кабели
42. Служебните командировки на управляващите и на Парламента
43. Френетичното очакване на марсианци от огромна маса посрещачи на летището Щръклево край Русе
44. Асамблеята “Знаме на мира” и етапите за естетическо възпитание на българското народонаселение “Рьорих” и “Леонардо” на Людмила Ж.
45. Съотношението на броя свръхлуксозни западни автомобили по улиците на България спрямо националния доход
46. Илиенци
47. Муравейовата данъчна политика
48. Колекцията класическа живопис на бореца класически стил
49. Смъртоносните изкачвания на Тибет
50. Батето като образ, интелект и ръководител и неговите функции за просперитета на българското общество, на човечеството и на Космоса
51. Спането в палатков лагер срещу Конституцията на Република България
52. Баба Ванга и Рупите
53. Митничарските доходи, митничарските имоти, митничарският лукс, митничарският стил на живот, митничарят – идеал и кумир за всички българи навеки
54. Подпалването на Партийния дом
55. Масовите молитвени сеанси на пастор Улф Екман на пл. “Александър Батемберг” в София
56. “Дамата с кученцето” на гениалния Мариус К.
57. Мащабната тайна операция на Генералния щаб на БНА за търсене на полтъргайст в дупката край с. Царичино
58. ДПС и циганите управляват България
59. Идеята на Командира за влак-стрела между София и Бургас
60. ВМРО
61. Изнасянето на житото при управлението и със съдействието на БСП
62. Стоянчо Ганев съди Съветския съюз
63. Маниакалните обсесии за влизане в НАТО и Европейския съюз на всяка цена и веднага
64. Мавзолеят на алкохолика Георги Д. и събарянето му
65. Обезценяването на лева над 3000 (!!) пъти в резултат на пазарната икономика и демократическите реформи
66. Мегасистемата на сергийната търговия
*yes*:]
