Хора дайте да призведем мисъл някаква
. Посредствените теми се пръскат по шевовете, опитите за смислен диалог с опция полза за всеки персонално, минават в задните редици.
Ще започна с това което приемам от поста на Иво 1 с предварителната уговорка, че не бих приел нищо ако няма заложени принципи и цели в идеята.
По точка 1, никога не съм се интересувал задълбочено от темата пенсионно и здравно осигуряване, какво ми звучи справедливо:
1. Не разбирам смисъла от разделянето на сумата работодател/работник, с каква цел е това упражнение, като в основата на договорката им трябва да стои чистия интерес на страните. Кой касае пенсионната и здравна осигуровка? Работника! Кой има интерес тя да е вложена най - добре, да има гаранции, че няма след Х време да осъмне с пенсия на стойност 3 кила сирене, или да ползва услугата на болница с врати, и дограма от Татово време, да го лекува слабо мотивиран лекар?
Разделянето на една сума между две страни не помага за постигане на целите и интересите им помага за последващи оправдания и голословни увъртания, че тежало на две страни и понеже не се разбират, кой колко да поеме за това е толкова колкото каже Правителството, което с всеки бюджет, може да променя спокойно и размера и тежеста към кой да отиде и в същото време да си измие ръцете. Мога да пиша още но ще спра
Та мисля заинтересеования трябва да се разпорежда с парите си /поне мен това ме устройва/ и да договаря персонално с пенсионните и здравните регулировчици, та да не могат да бягат.
Цената на здравето и пенсията ги викам ~5% мин. /стойност, която гарантирано ще подсигури храна и режийни/ , който иска повече екстри, може, но и рамка за справедлив контрол над вложението от негова страна.
Приемайте отношенията с правителството, като бизнес. Всяко нещо трябва да има логика, да е последователно, да позволява планиране а не да предразполага към измикване обслужващо потребността на избранниците от средства, да не е недвусмислено или уклончиво.
2. Подкрепям всичко с изкл. на АЕЦ пускането. и коментар по
"Намаляне на корпоративния данък на 5% и увеличаване на данък девидент на 10%."
Човек няма нужда от такива стимули, в нормална среда не е необходимо да ме подпомага някой да печеля и вървя напред.
3. Не мисля, че заплахата от смърт, би решила проблем от есество нямащо нищо общо със страха.
"Съкращаване на щата на полицията и съдебната система" хубаво съкращаване, но какъв е механизма за повишаване на ефективността. Това са основните ключови институции даващи предпоставка за законова държава? Свършва за мен най - важната тема в нищото...
За сега толко пак ще се включа с мисли за образованието и небходимостта да премине в частно, но това ще стане така или иначе, като забогатеем /някой, да не ме подпука винаги има място за хора, които са в положение идеята е да са по - малко а е възможно/
Почнах с принципите: да не се правят компромиси, нещата да са осъзнато справедливи от всеки човек, да няма двусмислие или опит за уклончивост, основен принцип в системата да не можеш да вредиш на другите, но и те да не могат да вредят на теб, без изключение, да има ясно поета и осъзната отговорност от страна на правителството, правилата да го накарат да служи, а не всеки от нас да го обслужва.
Мислих доста, какъв ще е ефекта от въвеждане на електронни пари на 100%. Никакъв кеш. Какво ще се случи с корупцията, престъпността. Какъв ще е ефекта съчетан със справедлива данъчна политика и ограничаване на правителството от възможността според нуждите му да променя правилата.
В заключение ще изразя позицята, която ще обясни донякъде разминаването с ролята на Правителството във вижданията ми. Та частната собственост е едниствената пазена и ценена от човека. Тя винаги е получавла такова обгрижване, каквото и се полага, и никой не може да се грижи така за благата които произвежда и притежава, както той самият. Свободата дори е някъде на втори план. И конфликта между всеки от нас и избранниците е именно в това разминаване между взиманото и получаваното, и да отбележим, че към днешна дата не е договаряно и не е оставена възможност да бъде.
