===============================
= Как ламята Спаска станала добра ламя =
===============================
/Щуротии от земите на ламите /
===========================
Имало едно време... Глупости! Време си има и сега. Даже не едно и две, ами ехеее... Чет нямат. Даже и ламята Спаска я има сега. Но хайде - да не уедряваме нещата и да се съсредоточим върху едното време там някъде....
Та имало едно време една много, много зла и подла ламя. С едни такииива големи и страшни остри зъби, нокти, люспи, мигли и всичко останало дето можело да стърчи и настръхва. С една дума някъде в родата и имало някъкви таралежи. От тия по-едрите, дето си падат по лами.
Освен това била с твърдо ръбат характер и безнадеждно тежък поглед. Което навежда на мисълта, че там някъде из роднинскта дървовидна папрат имало и някакви скали или поне жълти павета.
И за да довършим описанието, ще споменем само, че главите й били четири, което неиминуемо водело до проблеми със вземането на решения и като цяло нарушавало нощната почивка в близките 3 до 15 километра. От неспирното дърдорене разбира се.
А да! Две от главите бълвали ужасен огън и жупел. Другите две само огън.
Или накратко всичкото, което изредихме до тук може да се обобщи се една единствена дума - ламица. Пардон ЛАмица. С главна буква и ударение на първото А.
Името на тази ЛАмица било Гракърджанка.
Ние я заварваме в нашия разказ, в момент който тя била свършила и някой полезни и добри дела. Естествено полезни и добри от нейна гледна точка. Защото е ясно ползата и добрината най-вече зависят от гледната точка. Всъщност понеже това е приказка, доброто просто не може да е такова. То ще е точкоНЕзависимо. От което следва, че Гракърджанка била свършила някой полезни за нея дела.
А именно :
- 47 обезпаразитени села. Заедно с прилежащото на бълхите население.
- 73 откраднати, сресани и научени на ум и разум принцеси. За съжаление нито една не успяла да покаже усвоения материал поради невъзможност да се измъкне от сложната храносмилателна система на Гракърджанка.
- 43 каруци златни ябълки, събрани и изушени на ошаф. Екстра качество. В продължение на 22 ябълкови сезона. Без да обръщаме и грам незаслужено внимание на безчетния брой "отбор юнаци" дето се мотали из градините и се пенявели със железни пръчки и други остри помагала. Елементарната математика показва, че ЛАмицата е имала един по-особен сезон, когато е обработила една единствена каруца за зимния си компот. Това била есента на нейната любов. Да, да любов. Дори ЛАмиците не са застраховани срещу тия работи. Е, за разлика от хората те МОГАТ да се застраховат, ама понеже са - да речем небрежни - (няма сега да дискутираме мързела и стиснатостта) обикновено не си попълват полиците на време и като стане, каквото стане... Става тя една... Та втора...
Обратно на въпроса с любовта на Гракърджанка. Значи забравила тя там да посети личния си и единствен в света застрахователен агент, който давал Пълна Любошанка (ТМ)*.
---------------
* Пълна Любошанка (ТМ) - Запазена марка на единствената пълна застраховка срещу любов на единствения по рода си Любовно-Афектиращ Застрахователен Институт (ЛАЗИ). За разлика от отстаналите застахователни институции, които снабдяват бъдещия потърпевш с парче хартия срещу скромната сума от Х единици преизчислени по курса на яхтата на главния изпълнителен директор, ЛАЗИ освен това дава и топла ушанка. Която предпазва от любов, снежни топки и ошаф зад яката. При това гаранцията е пълна и НЕ изтича предния ден преди да настъпи събитието. А казват, че вече нямало чудеса! (Е, те винаги са го казвали, в интерес на истината!) Бел.А.
---------------
И като я настъпило застрахователното събитие, по мазола на левия заден крак, Гракърджанка изревала на..., на... на болен зъб!
Препатилите хора твърдят, че Любовта е като зъболекаря - назначава срещи, които постоянно отменя; прави си каквото си иска в едно от съкровените места на човек; струва маса пари - притова претрупана с връх. И често е голяма колйото кръглата маса на крал Арти. А на края с усмивка казва : "А ще ви мине! Няма болка дето с времето да не намалява, а общата ни позната с косачката да не лекува непоправимо!"
Веднага изтичала нашата обектка на приказката (не върви да я наричаме героиня, нали?) да си погледне полицата и моментално съжалила че не я попълнила.
- Ех поне един бидон със сладко от юнашки прашки да бях си попълнила полицата... - завайкала са ЛАмицата и задъвкала за успокоение парче мраморна луканка.
Но не би! Тоз вид развлечение не помагал нито срещу любов, още по-малко срещу ошав зад яката! И хлътнала Гракърджанка по онзи... а няма да издаваме самоличността на въпросния. Още повече, че тя, самоличността, много скоро престанала да съществува, което идва да поскаже още един особен клонак от родословната върба на ЛАмицата - наличието на малко и пъргаво ято богомолки.
Но от цялата тая безотговорна незастрахованост се пръкнала само след някакви си три ябълкови сезона едно малко чудо. Всъщност то не било чак толкова малко - с празни пелени било около 325 килограма. И отново се проявила една странност на Гракърджанкините предци. Явно там някъде се кътали неизвестен брой надарени с богато въображение песнопойци, защото дамското отроче било кръстено от майка си Спаска.
*** *** ***
Детството на Спаска минавало безоблачно - майка й можела да лети достатъчно високо за да не позволява на някъкви си облаци да развалят гледката на "на мама ЛАмицинката" - и сравнително зловещо. Зловещината произлизала от усърдното обучение, с което Гракърджанка поливала Спасенцето.
Още рано утрин, преди да закуси със спагети карбонара, направени от предългите коси на прекрасни принцеси, Спаска трябвало да изрецитира 12 основни принципа на селското обезпаразитяване. Плюс всиките 73 изключения от тия правилата. Плюс 192 включения на тези изключения! Ха, нека после някой да се оплаква, че Холандският език бил невъзможен!
До обед трябвало да препише цели десет пъти бабиния си учебник с постулатите на земетръсното, земецепното и речно-изворното пресушително дело. Цели ДЕСЕТ пъти! Всичките три страници! Сериозна работа! Е, за да бъдем ама съвсем точни, трябва да отбележим, че пътите били всъщност 9 и 1/3. Последните две страници обикновено Спаска се изхитрявала да копира на бабиния си циклостилен апарат. Същият, с който баба Циклостоплочкера издавала безценния труд на своя живот.
Обедът бил по разнообразен. И то защото Гракърджанка имала време да "напЪзарува". Да не мислите, че имало супермаркети по това време? А моля ви! Те се появили, три поколения по късно, когато потомката на Спаска - Пенка решила, че все пак все някъде трябва да приемат тия кредитни карти и основала по случая първия супермаркет. А дотогава всички ЛАмици и лами от рода на Дрокулварките правели неизменно едно и също. Като наближало обедно време, те отивали на някой "път", хвърляли "зар"-чета и на когото му се паднела стената със шестте резки... Ами на него "цървула" му оставал сирак. Другият също.
Би трябвало да споменем, че ЛАмиците макар такива жестоки, били доста, доста справедливи и се вслушвали в градивна критика. За няма и 24 поколения, те се съгласили, че все пак зарчетата трябва да имат и стени с различен от 6 на брой резки. Някак си тази идея им се сторла смисълена. А изглежда и че адреналина, който се образувал в кръвта на напъзаруваните придавала една лека пикантерия на манджата след това. А знаем, че пикантното е това, което прави огъня след това. На онези, по-усамотените места. А понякога и на по-публичните - също.
След обилния обяд - "бутчета по селски" или "ребърца по момински" - следвал кратък следобеден сън. Гракърджанка запявала приспивна песен на три гласа.
Нима виждам изненада? ЛАмиците - сладкопойни? Ами да! Виждали ли сте някога как ламя бълва огън, когато... пече чушки например? Получава се една много интересна дъгрска работа, само че от огън и в левскарската гама. Плюс това, при подходящ наклон на всяка една от главите, чушките въобще не трябва да се обръщат... Ох, да! За малко да пропусна - не сте ме хванали в елементарно шмети-капелене! Сигур си викате - "Ей сега вече си измисля Ясен! Нали уж главите бяха четири! Ама забрави той и сега се върна към традиционната бройка, дето баба ми я е разправяла..." Да, ама не! Тия на мене - не! А както сами правилно забелязахте - на баба ви може! Тя и без това не познава нито Гракърджанка нито Спаска!
Та пеенето е триглас, защото дори и Лучано Павароти има нужда от диригент...
За какво ми беше думата... Аха! Нали сте го виждали Павароти? Как държи кърпичката, задължително с шал над папийонката. Да му топли безценното гърло. Дебеличък, ама като савейче чикчирика! И хич ли не се чудите що го бива толкова много? Сега ще обясня. Гледали сте стари филми, нали? Например "Обирите на Големия Влак"... или май беше "Многото Обиране на Големия Влак"... Та както и да е. Не е толкова важно... Въпросът е, че когато парният локомотив спре на гарата, преди да го оберат, машинистът нарежда на огняра да не спира д хвърля дърва. Види те, нали - и машинистът е нещо като диригент за огняра!
Та така с обясненията...
Ама вие пак гледате несъвместимо! Сега какво - на Уотсън ли ще се обиждаме? Ама наистина е много елементарно - лАмиците поддържат постояннен огън в гърлата си с цел бързо реагиране - съвсем като Големия Обир на Влака. От там следва, че могат да постигат същия певчески ефект без въпросното шалче. И понеже всяка глава се опитва непрекъснато да надговори останалите, изстиването е различно. От там, тоналностите - също и цветът на бълваният огън - и той...
Ииии хайде стига толкова, че ще ми свърши разказа, преди да съм го отпочнал...
:-[:]:]
