Муза,
аз мисля по-малко по-различен начин за новите лица. И за материалното положение.
За мен всичко си е до човека. Но определено новите трябва да имат шанс, особено когато сме видели тези преди тях каква са я свършили. НО ако не са се издънили съвсем, понякога и старите трябва да имат шанс, защото може да са си извлекли и поуки от старите грешки. Тук визирам и сините, и Костов. Дано не повтарят стари грешки.
За българския лидер.
Някои казват трябва да е богат, или поне заможен, за да мисли за държавата, а не за собственото материално благополучие. Има толкова обратни примери в тази насока, че до утре мога да ги изреждам. Това не е критерии. А и ако им заровишп на повечето из "богатството", ама истински да им заровиш, ще се окаже я нечие протеже, я някой далавераджия, я някой мушмурок на кредит :] я някой навързан на познатото хоро от 20 години.
Други викат беден, блед, с трескав пламък в очите - истински чекист. Пак не е гаранция, този може така да замисли за държавата само, че накрая държавата ще се чуди как да се отърве от вождистките му месиански амбиции.
Някои викат да има семейство и деца. Каква е гаранцията? Че е стабилен мъж, или че ще гледа да урежда децата до девето коляно. И че няма да е податлив на рекет и заплахи както всеки лично обвързан човек.
Няма точна рецепта с оглед само на социален статус и семейно положение..
Аз виждам идеалният управник за България като една компилация между Левски, макевиалист и един много добър психолог в преценката си за хората. Звучи идеално, дори идеалистично нали?
Понеже сме затънали до гуша и то от десетилетия, точно това ни трябва, човек, който:
- да обича България, републиката и свободата като Левски
- да може да пази властта си, че идеалистите лесно ги гътват
- да може да подбира и управлява екип
Задължително да им и от трите, независимо в каква степен.
Такива хора е имало и мисля все още има, въпреки че целенасочено са елиминирани с всички средства вкл. и физически още от началото на миналия век.
