Българската еврокопаница
10 юни 2009 / Георги Папакочев, Дойче Веле
Едно от характерните български хора е копаницата. Хванати за пояс, играчите правят ситни стъпки, като горната част на тялото, в това число и главата, практически не участват в танца.
Съставът на новите танцьори в българската „еврокопаница” за Брюксел и Страсбург е твърде показателен. Само седем от 17-те избраници имат някакво понятие за дейността в ЕП.
Някакво, защото според проучване на британската неправителствена организация „Отворена Европа” отпреди евровота, по-голямата част от тях получиха оценки, които ги поставят в дъното на класацията на 736-те евродепутати, като на последните три места в досегашната българска листа са танцьорите от „Атака”, двама от които ще повторят мандата си.
За деветимата „новобранци” в състава на „еврокопаницата” от есента предстоят вълнуващи моменти. Като начинаещи те неизбежно ще трябва да преминат през задължителния стаж на една от най-сложните европейски институции, преди да могат, макар и частично, да се включат в нейната сложна работа.
Колко време ще отнеме този процес на всеки от тях ще зависи основно от тяхната действителна мотивация дали да овладеят взискателното изкуство на европейската дипломация, изготвянето на директиви и други нормативни документи, или да се отдадат на неизбежните изкушения, които Западна Европа ще предложи на високоплатените си и относително безгрижни вече представители на своята огромна бюрокрация.
Във всички случаи, докато уредят собствения и на семействата си бит в Брюксел или Страсбург, което включва подбор на подобаващо жилище, офиси, персонални помощници, докато се ориентират правилно в безкрайните привилегии, осигурявани от европейските данъкоплатци и най-вече докато се насочат правилно към най-добрите начини за прехвърляне на парите от многобройните европарламентарни екстри към личната банкова сметка, ще минат много месеци, дори години.
А през това време българските евротанцьори ще трябва по задължение да прекарват по две седмици в Брюксел и една в Страсбург на пленарните сесии на парламента, където ще се налага да гласуват директиви и резолюции, да готвят речи и да се изказват за не повече от 60 секунди /което за някои от новоизбраните „оратори” е практически невъзможно/.
Те трябва да участват и в няколко комисии и групи за приятелство с екзотично далечни от Европа места, да посвещават време на парламентарната си група и не на последно място - на семействата си. Така този неистов, европолезен труд, неизбежно ще изтика задължителните гастроли с шумното и буйно хоро пред местните избиратели на заден план, някъде за края на мандата, когато се зададат следващите избори...
Родната копаница, както е известно, винаги е съпроводена от разни възгласи и провиквания, а хороводецът подсеща танцьорите за изпълнението на дадена фигура с характерните команди: „Леви отзад”, „Ха отгоре”, „Задръж”, „Рипни”. Предстои тези команди да закънтят около фолксъстава не само в Брюксел и Страсбург, но и в София. Съвсем скоро. Интересното е, че те ще забавляват и нас, избирателите
