Да помогнем на две деца да не бъдат завлечени законно, но на сила в Полша от алкохолизираната им майка!!!

Quote

Постановление № 4 от 6.XII.1962 г., Пленум на ВС, докладчик Александър Котев
За изпълнение на решенията на съдилищата относно родителските права върху децата.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1962 г., С., Наука и изкуство, 1963 г.
чл. 54 ЗЛС,

чл. 87 ЗЛС,

чл. 91 ЗЛС,

чл. 92 ЗЛС и

чл. 93 ЗЛС *(1),

чл. 72 - 75 СК
1. Изпълнението на решенията на съдилищата относно упражняването на родителските права на малолетните и непълнолетните деца се извършва от съдебните изпълнители при народните съдилища*(4) по местожителството или местопребиваването на детето чрез фактическо предаване на същото, а не по реда на чл. 421 и 422 ГПК. 2. При нужда и съобразно с конкретния случай да се търси съдействието на органа по настойничеството и на местните обществени организации и детските педагогически стаи. 3. Изпълнението да се извършва след въздействие и убеждението върху родителите и децата, след предварителна психическа подготовка, като се подхожда според обстановката на конкретния случай и при съобразяване с възрастта, привързаността и състоянието на детето, като не се допуска да се стигне до психически сътресения. 4. До съдействието на органите на милицията да се прибягва само когато средствата на убеждението и въздействието се окажат безрезултатни и когато явно интересите на децата налагат незабавно изпълнение, и то след като се вземе мнението на органа по настойничеството и съответната обществена организация. 5. Съдебните изпълнители да напомнят на родителите, че ако някой от тях пречи за осъществяване на постановените от съдилищата мерки за поддържане на личните отношения между децата и другия родител, това може да бъде основание да се изменят мерките относно упражняването на родителските права съгласно чл. 54, ал. 3 ЗЛС*(2). 6. В изключителни случаи, когато при изпълнението се констатира, че условията явно са се изменили значително поради забавяне да се приведе решението в изпълнение или поради друга причина и изпълнението е нецелесъобразно, съдебният изпълнител може да отложи изпълнението и да направи сигнал пред съответния съд за евентуално изменение на първоначалното решение. 7. Този, който пречи на изпълнението на решението относно упражняването на родителските права, може да бъде подведен под наказателна отговорност по чл. 206 НК*(3).
------------------------

Съгласно чл. 54 ЗЛС*(1) в случай на развод, когато от брака има деца, съдът постановява на кого от съпрузите се предоставят родителските права върху малолетните и непълнолетните деца и определя мерките относно упражняването на тия права и личните отношения между децата и родителите. Решенията относно родителските права съдилищата постановяват и на основание чл. 87, 91, 92 и 93 ЗЛС*(1).

Законът не съдържа изрични разпоредби за начина на изпълнение на тези решения, нито посочва кой държавен орган е овластен и длъжен да приведе в изпълнение решението.

Липсата на изрични разпореждания, уреждащи изпълнението на тези решения, и особеният характер на изпълняемото решение са породили разнообразна практика на съдебните изпълнители: някои от тях осъществяват изпълнението на решенията посредством фактическо предаване на детето, а други - чрез налагане на глоба на родителя, който възпрепятства изпълнението (чл. 421 и 422 ГПК).

Тези въпроси не са разрешени и в постановление № 1/57 г. на Пленума на Върховния съд за обобщаване на практиката по брачните дела.

С окръжно № 5024 от 28.VI.1956 г. Министерството на правосъдието е разпоредило съдилищата да издават изпълнителни листове, които да се привеждат в изпълнение от съдебните изпълнители по реда на чл. 421 и 422 ГПК, но различията в практиката на съдебните изпълнители продължават.

Налага се издаване на постановление от Пленума на Върховния съд, с което да се дадат указания за начина на изпълнение на решенията относно родителските права върху децата.

Когато съдилищата разрешават въпроса за упражняване на родителските права, те се ръководят изключително от интересите на децата. Последните се оставят при онзи родител, който може да осигури по-добро възпитание и по-добри битови условия, като се взема предвид и моралът на родителите. Законът допуска настаняване на децата и в обществено заведение. Малолетното или непълнолетно дете трябва да бъде отстранено от лошата обстановка, в която се намира (нехигиенично жилище, липса на грижи за него, порочен живот на родителя и др.), или да бъде поставено при по-добри условия.

Ако се приеме становището, че решенията на съдилищата не могат да бъдат изпълнявани пряко, чрез фактическо предаване, в много случаи те не ще могат да се осъществят своевременно и детето ще продължава да живее при неблагоприятни за неговото развитие условия.

Това очевидно не е оправдано от правно-политическо и социално гледище. Необходимо е решенията да се изпълняват без забавяне и децата да бъдат предадени на родителя или лицето, определено от съда, където ще бъдат по-добре гледани и по-добре възпитавани. Изпълнението на решенията по реда на чл. 421 и 422 ГПК не всякога е резултатно и не осъществява целта на закона и на обществените изисквания на децата да се обезпечи най-благоприятна обстановка за отглеждане и възпитание. В много случаи изпълнението на решенията се забавя и интересите на децата страдат.

По тези съображения следва да се приеме становището, че решенията на съдилищата трябва да бъдат изпълнявани чрез фактическото предаване на детето, за да се обезпечи упражняването на родителските права от онзи родител, на когото съдът ги е предоставил.

Според разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс решенията на съдилищата се изпълняват от съдебните изпълнители. Решенията на съдилищата относно родителските права също трябва да се изпълняват от съдебните изпълнители, толкова повече като се има предвид, че техните действия се намират под контрола на съда. Решенията следва да се изпълняват от онзи съдебен изпълнител, в района на който е местожителството, респективно местопребиваването, на детето.

Изпълнението трябва да се извършва много внимателно, като при нужда се търси и съдействието на местните обществени организации и органа по настойничеството при съответния народен съвет. Не трябва да се допуска насилие върху детето. Съдебният изпълнител следва да подхожда конкретно, вземайки под съображение възрастта на детето, привързаността му към родителите, здравословното и психическото му състояние и др. Необходимо е детето да бъде предварително подготвено за промяната в обстановката, като се въздейства на родителите да съдействат за изпълнение на решението на съда. Трябва да се използват всички средства на обществено въздействие и убеждение, но ако този начин на действие не даде резултат и интересите на детето налагат незабавното изпълнение на решението, то в такъв случай да се прибягва до съдействието на органите на милицията. Съдебните изпълнители трябва винаги да предупреждават родителите, че ако някой от тях пречи за осъществяване на постановените от съда мерки за поддържане на лични отношения между детето и другия родител, на когото не са предоставени родителските права, това може да бъде основание съгласно чл. 54, ал. 3 3ЛС*(2) съдът да измени решението си относно родителските права.

Когато от постановяване на решението до неговото изпълнение е минало много време, вследствие на което условията явно са се изменили значително по смисъла на чл. 54, ал. 3 ЗЛС*(2) и изпълнението е нецелесъобразно, по изключение съдебният изпълнител може да отложи изпълнението и да направи сигнал до съответния съд за евентуално изменение на първоначалното решение.

При постановяване на решенията относно упражняването на родителските права, както вече се отбеляза, съдът се ръководи изключително от интересите на децата. Поради това правно-политически и социални съображения налагат бързото изпълнение на тези решения.

Когато органът, който привежда в изпълнение такова решение, е възпрепятстван да го изпълни, този, който му пречи било като укрива детето, или по друг начин затруднява изпълнението или го прави невъзможно, извършва общественоопасна дейност, която може да бъде санкционирана по чл. 206 НК*(3).

-----------

*(1) Срв. съответно чл. 106, 72 - 75 СК от 1985 г.

*(2) Срв. чл. 106, ал. 5 СК от 1985 г.

*(3) Срв. чл. 270 НК от 1968 г.

*(4) Сега районните съдилища.