Хубава песен. Слушах я толкова пъти, още когато я пусна в тубата с превод. Напомня една моя максима- ако си паднал-стани!, изтупай крачолите и .... само напред.
За пети път ме предизвика животът. Кой и какво печели- относително, само дето твърде често напоследък съм в прахта.
Всичките му предизвикателства ми припомнят една мисъл на Блез Паскал
" ... Човек е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика. Не е нужно цялата Вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият. Но дори когато природата го смазва, човекът пак ще надвишава онова, което го убива, защото той осъзнава, че умира и че Вселената е по-силна от него, докато самата тя няма никаква представа за това."
.........
Нямаше да пиша, но не мога да подмина просто ей така чисто човешкото ти отношение, Наде. Впечатли!
Някога аз не намерих сили в себе си
, избрах най-лесния вариант -мълчанието. И след толкова време, в ужасен за мен момент, ти загърби всичко и ми подаде ръка. Респектира. БЛАГОДАРЯ!
( само ти ме наричаш ПолЕ- толкова е мило
)
Тук е мястото да благодаря и на
Муза- за добрите думи и позитивизма, който искаше да ми вдъхне. :loveu:
На Василев- за това, че не опита да ме утешава ( оценявам го, наистина!) и замазва фактите, за споделения опит - толкова реалистично и студено... подейства отрезвяващо.
На Статус- за това, че .... ми е приятел. ( ако четеш това- марш в леглото!, че така няма да се възстановиш!)
Имате ли представа колко крехък е човек? .......
Благодаря, на четирима Ви, за това, че когато аз се бях вцепенила на този си кръстопът - всеки от вас, с думи различни, къде бавно, къде ме поразтресоха, но със сигурност ме извадиха от унеса и ...продължавам напред.
Благодаря Ви.
:loveu::loveu::loveu::loveu:
:]
