“ Антиноктюрно”
Веднъж сънувах чуден сън:
С Мефисто цакахме белот на припек до казана в ада,
а дяволчета услужливи студяха бирата отвън……
Внезапно долетя във мрака отнейде ангел млад, крилат.
Самата Божия невинност пристъпи Адовия праг.....
“--Момчета, братя,- каза той със глас потънал във сълзи-
Защо си губите душите? Защо не дойдете при нас?
Да бъдете мъже за пример, да дишате каден тамян,
С вода светена да смените това що студите ей там.....”
………………………………………………………..
Мефисто само го изгледа без помен даже и от срам,
а след това спокойно рече:
“ Ти луд ли си , или си прям?!
Ако си луд, иди на доктор, илачи вземай, не тамян…
Ако си прям - това е лошо,…….. спасение от туй не знам!!!
Съвета ,който ти ми даваш, ще върши работа във рая,
или пък не, от де да знам….. аз никога не съм бил там….
но тук е пъклото бе, драги
и твойте ангелски съвети за мен са истински разврат….
Така че пърхай си на воля по шарения Божи свят….,
а нас , момчетата препатили, недей да правиш ти зa смях !”
…………………………………………….
Останал сам, замисли се...
Тази мисъл "...или пък не, от де да знам….. аз никога не съм бил там…." му влезе във главата.
Миг на съмнение, но не! Няма място! ...или пък не... от де да знам...
Но аз никога не съм бил там. А защо не съм бил? Той дойде при мен, а аз не...
Пъклото, Мефисто и биричката. Хе! Вода светена... вода светена...и биричка...
Дали ще дойде пак или аз...
Абе, яяя... ставам за смях... Смях пред кого??? От кого ми пука?? Мефисто?! Че кво ми пука от него? В мен са асата, играта е без коз, ще го бия... Без коз?!????
Стига! Това са бул шит...
Онова малко, досадно, крилато дяволче, вместо да ми донесе втора бира, ми влезе в главата и не мога да прогоня тези мисли...
Крилато ли казах?????? Крилат е ангела?!?!??
Но там....там е тук?!???
...............................................
Hey you, don't tell me there is no hope at all
Together we stand, divided we fall.
Спиро,
За теб! *drink1*
така приятно изненадана... открих 
