Събрали се учени - лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н.
Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:
"Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:
1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има - "църцори".
2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма. А на български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си. Или - готина, по-готина, най-готина, бафмааму.
3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе - няма.
А на нашенски има - Бил съм се бил напил.
4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме -
щял съм бил да работя.
5. Колко начина имате по заобиколен
начин да кажете "не знам", когато
ви питат нещо? Общо взето всичките се
свеждат до един: "I don't know"
"No idea" "I got no clue". А вижте ние колко по-заобиколно можем да го
кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "ебеш ли му мамата!", "а - сега ме хвана!"
6. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една
такава
дума, която да може да замести всяка друга дума в този език?
Няма! А на Български има - това е думата "такова".
На последната 6-та точка американският делегат не повярвал и казал "Не го
вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично
ще
проверя това!"
Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите!
И така мистър Томас Смит хванал
самолета, прелетял океана и още
веднага на аерогара София решил да
пробва вълшебната дума. Отишъл на
информацията и казал: "Моля ви,
таковайте ми едно такси" - няма
проблем, служителката набрала един
номер и таксито пристига.
Изненаданият Мистър Смит се качва в
таксито и казва на шофьора:
"Моля ви таковайте ме до най-луксозния
хотел в София" - няма проблем
- бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:
"Моля ви таковайте ми една стая за 5
нощувки" - няма проблем
регистрират го дават му ключа и
момчето му занася багажа до стаята.
Томас е като треснат, но продължава да
тества думата не вярвайки на
ушите и очите си - сяда в ресторанта и
казва:
"Моля ви таковайте ми мешана такова с
шопска такова и едно такова
Каберне Совиньон" - след малко иде
мешаната скара, шопската салата и
виното.
"Oh my God, he was right - it really works" признал накрая Тома неверни. На
сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му
направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач
го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва
как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека
да
се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и
той
помолил един пич да му сапуниса гърба с думите "Моля ви, таковайте ме
отзад".
При което оня се оказал услужлив човечец - (ми чужденец все пак - няма да
го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) - и съответно го "таковал".
Томас Смит останал доста изненадан от
събитията, но си замълчал (все
пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в
Щатите
- споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и
казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че глаголът "таковане" се
спряга неправилно на гол гъз ...
така че веднага щом те видя да идваш с консервата - лягам!!! :] :] :]
*pardon* 
