Писна ни от мафиоти, отрепки, боклуци, от всякакъв вид и сорт. Откривам тази тема, за да можем да се любуваме на хора, които имат вдъхновяващи човешки качества, такива като интелигентност, смелост, хуманност- ей така, просто да не загубим ориентир . Разбира се, най-важното е да бъдем светлина на самите себе си, но е важно да има пример, поддържащ духа.
Така, че ако ви допада -включвайте се.
Първата тема не е много романтична, но е достатъчно отговорна към света и всички нас.
Ислям
офобска вълна се надига в Европа
/27 ноември 2010 11:19
Божидар Чеков, Париж
Вече една година, двама френски журналисти са в ръцете на талибаните на Ал Кайда. Други пет инженери бяха отвлечени в пустинята между Мали и Нигерия. Въпреки това френският парламент гласува забрана на ислямското фередже „бурка". За в бъдеще, всяка забулена жена хваната на публично място с дреха в която ù се виждат само очите, ще бъде глобявана 150 евро и пращана принудително на стаж за гражданско обучение. От друга страна, мъжете, които задължават жените си да ходят забулени, рискуват една година затвор и 30 хиляди евро глоба. От Афганистан, Бен Ладен заплаши Франция с репресивни акции. Законодателите не само, че останаха безчуствени на неговите послания, но дори увеличиха строгостта на наказателния кодекс за нарушения и престъпления извършени от емигранти. Правителството, сенаторите и депутатите бяха принудени да реагират пред явните нарушения на светските закони от страна на мохамеданите. Подобно на Съединените щати, Франция не признава съществуването на малцинства. Тя отказва всякаква етническа статистика. Въпреки това, цифрите са познати. С повече от 5 милиона мюсюлмани, страната е един вид европейски шампион. По въпроса с исляма, никой не може да упрекне правителството в прибързаност или популизъм. За да се улесни интеграцията на мюсюлманите, властите направиха безброй отстъпки. Тук таме бяха гласувани бюджети за строежа на джамии. В някои общини, кметовете се съгласиха в местните басейни, жените да плуват в часове различни от мъжете. Треньорът на националния отбор по футбол - Лоран Блан, изключи свинското месо от менюто на футболистите. В училищата обаче, подкокоросвани от родителите си, децата с ислямска вяра, странят от съучениците си, сочейки ги за неверници. Време беше за управляващите да покажат, че дори и толерантността има граници. Пресно гласуваните закони едва ли ще променят коренно нещата, но те все пак са едно официално предупреждение. Шумните релзигиозни обряди, клането на овци по балкони, използване на многоженството и съответните детски добавки, повдигнаха открито недоволство сред французите кореняци, особено на тези, живеещи в съседство с араби. Освен кражби, скандали и побоища, някои пенсионери побесняли от уличния шум, започнаха да стрелят по нарушителите на нощното спокойствие. Хиляди деца на арабски и африкански емигранти, поради трудности с езика са изхвърлени от образователната система. Без родителски контрол те са оставени на произвола на улицата. Съдебната система е задръстена от дела за насилие върху жени, кражби с взлом и най-вече трафик с наркотици. С появата на жени-фантоми по улиците на големите градове, чашата преля. Обясненията за „добрия ислям" различен от „крайния", не убеждават повече никой. Интеграцията на емигрантите с мохамеданска вяра във Франция с малки изключения, се оказа един пълен поровал. Ако правителството на Никола Саркози продължаваше да се въздържа, случаите на саморазправа щяха да нараснат и при следващите избори, крайната десница щеше да получи рекорден брой гласове.
В Германия, Ангела Меркел, само дни след дебатите във Франция, се произнесе по същия въпрос. В едно самокритично слово в Подсдам на 17 остомври, тя пригласи открито на френските власти. Канцлерката призна, че немския модел на интеграция също се е провалил. Обект на нейната констатация са турците. Четирите милиона мюсюлмани пребиваващи на територията на Германия, живеят капсулирани на религиозна основа. Техния отказ да се приобщат към светския начин на живот на германците поставя пред обществото множество въпроси. През септември т.г. един бивш банкер Тило Саразин издаде тревожна книга: „Германия върви бързо към своя край". (Deutschland schafft sich ab) В продължение на 400 страници, авторът обяснява просто, че мохамеданите отказващи да се интегрират, ще залеят един ден германската нация, защото правят повече деца от местното население. Само за един месец няколко стотин хиляди екземпляра от книгата на Саразин бяха изкупени. Загрижени от спомени за близкато минало, политиците постепенно оставят на страна чувството за виновност. Буквалният страх от растящото ислямско население, кара и и левите партии да търсят нови идеи за разрешаване на турския проблем. Последните проучвания показват, че 60% от германците считат, че Тило Саразин е прав да свири тревога. Крайно дясната почти незабележима до момента, партия „ на Свободата" (die Freiheit), с помощта на няколко популистки лозунги започва да набира все повече привърженици. Посещението на Герт Вилдерс, лидер на холандската анти-ислямска партия в Берлин в началото на октомври, със сигурност застави Ангела Меркел да се произнесе ясно срещу съпротивата на емигранти с различно от европейците вероизповедание да се интегрират.
Никъде дебата посветен на исляма не е толкова разпален колкото в страната на лалетата. На 2 ноември 2004 година бе сложен край на прочутата холандска толерантност към емигрантите. На този ден, мароканецът Мохамед Буиери след като изтреля 8 патрона в тялото на кинорежисора Тео Ван Гог, за по-сигурно му отряза и главата. В последвалата вълна от възмущение и гняв, изплува Герт Вилдерс, основател на крайно-дясната партия „на Свободата" (Partij voor Vrijheid). Нейната програма е безкомпромисна - мохамеданите вън от Холандия. Борбата срещу исляма е по всички фронтове. Според новите холандски кръстоносци, Корана трябва да бъде забранен. Те го сравняват с „Mein Kampf" на Хитлер. Все повече холандски гласоподаватели споделят техните убеждения. В резултат на това, партията „на Свободата" разполага с 24 депутати от общо 150 в долната камара на Парламента. Този успех разклати из основи холандското политическо спокойствие. Крайната десница обяви, че подкрепя управляващата коалиция, съставена от либерали и християн-демократи, но предпочете да не участва в правителството. Това означава, че партията „на Свободата" е сигурна, че рано или късно ще ù дойде времето. Въпреки, че е женен за унгарка, шефът на партията Герт Вилдерс твърди, че цивилизацията е само в Западна Европа. Според него Румъния и България трябва да бъдат изхвърлени от съюза. През 2009 година, партията му спечели 15% на изборите за европарламент. Той самият бе избран за евродепутат. В знак на протест и за да покаже абсолютната ненужност на Европарламента, Герт Вилдерс изобщо не стъпва в Страсбург.
Най-близка до България „западна" столица е Виена. През октоври т.г. присъствието, поведението и бъдещето на емигрантите с ислямско вероизповедание изригна в политическия живот като фонтаните на замъка SCHONBRUNN. Страна с 8 милиона и 300 хиляди жители, Австрия е позната кото гостоприемна страна, без особени етнически проблеми. На нейна територия се практикуват спокойно 13 различни религйи. Данъците, с които държавата облага емигрантите служат за поддъръжка на храмове и частни училища за чужденците. Малко преди общинските избори, едно проучване оповести, че турските учители-проповедници, обучаващи децата на малцинството, не само че не говорят немски, но дори настройват учениците срещу демокрацията, несъвместима с исляма. Кмета на града, социалиста Микаел Хаопъл, за да покаже нормалността на ислямското присъствие, се появи на предизборни срещи със съпартийка забулена с фередже! Неговите противници не пропуснаха случая за да му нанесат решителен удар. Избирателите откриха в пощенските си кутии проспекти посветени на победата на католическите съюзници над ордите на Кара Мустафа през 1529 година пред Виена. Авторите премълчаваха факта, че истинският победител беше полският крал Ян Собиески. Важното беше да предупредят избирателите за опастноста, която представляват 500-те хиляди туркофони, живеещи в страната. С гибелта на Йьорг Хайдер през 2008 година, всички предвиждаха залеза на крайната десница в Австрия. Неговият наследник Хайнц-Кристиан Страхе опроверга бързо всички песимистични прогнози. Подобно на своите приятели от Холандия и Германия, той насочи дейността си срещу самопоканилите се гости от Босфора. В резултат на това, социал-демократите на власт в столицата от 91 години, загубиха за първи път абсолютното мнозинство. Партията на Хайнц-Кристиан Страхе с 27% от гласовете постигна истински скок (с 12% повече от последните избори) и се настани на второ място в политическото пространство. Неговите конкуренти, класическите партии, губещи навсякъде избиратели, изведнъж добиха вид на остарели футболисти, на които повече не им се рита. Веднага след оповестяване на резултатите, министър-председателят на Австрия - Вернер Файман призна, че изборното сътресение е резултат на лошата интеграция на чужденците. Ако не допусне някаква фатална грешка, 41 годишният Страхе, водач на борбата срещу исляма, в скоро време може да поднесе нови още по-големи изненади.
Осъзнаването на един проблем е начало на неговото разрешение. Различните държави за сега подхождат различно. Нещата са изключително сложни, като се има предвид, че провалилата се интеграция касае второ или трето поколение турци, араби и африканци. В повечето случаи те са с паспорти на страните в които са родени. Следователно гласуват и могат да бъдат избирани. В страни като Франция, където властта се печели или губи само с 1% разлика, ситуацията е особено деликатна. Никола Саркози разреши проблема с привличане в редиците на неговата партия на отделни личности (в случая блестящи) с ислямско вероизповедание, но отлично интегрирани. Опозицията, въпреки, че постъпва по същия начин, го обвини в догматизъм. Считайки, че социално слабите емигрански семейства са люпилна на избиратели, левицата традиционно „котка" това изключено от френското общество население. Нейното късогледство за в бъдеще може да ù изиграе лош номер. В предградията, където жевеят 30-40% араби, все по-често се чуват гласове за създаване на отделни избирателни листи, съставени само на етническа на основа.
Европейската ислямофобия, избиваща понякога на расизъм е резултат не само на отказа на мюсюлманите да се интгерират, но и на все по-демонстративната им външна изявеност. Фереджета от всички възможни цветове и млади мъже с бради на отшелници са плъзнали по улиците и булеврадите на европейските градове. Първото явно противоречие на създаденото положение е факта, че „те" прииждат към демократичните страни, като мухи на мед, но отхвърлят местните ценностни стойности. Западните цивилизации също са имали проблеми с религията. Но с времето държавата се е откъснала от църквата и днес духовността е индивидуална. Тя зависи от отделната личност, която е свободна да избира начина по който вярва. За мохамеданите Корана и Шарията са закон. Той им нарежда как да работят, как да се хранят и обличат. Коранът определя отношенията в семейството. Петте молитви на ден са задължителни. Вярващият не си задава въпроси. Той автоматично изпълнява завета на Пророка. За разлика от християнството и юдейството, исляма е колективна религия, която изисква само подчинение. В сравнение с другите две, вярата в Мохамед е тоталитарна религия. При сблъсъка ù със западната цивилизация, вместо да се обнови и модернизира, тя се стъписва и въръща назад към корените си в ранното средновековие. Капсулирането на етническа и религиозна основа в предградията на големите западни градове е болезнен трън в петата на светските общества. Те харчат милиарди за да наложат демократичните стойности в пясъците на Ирак и чукарите на Авганистан. През това време в Париж, Берлин, Виена и Амстердам, мюсюлманските деца драскат с латински букви по стените името на Бен Ладен.
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2010-11-27 16:30 от general.
