ПАТИЛАНСКО ЦАРСТВО
Драги ми Смехурко, бързам да ти пиша! Но как да захвана? Ето, че набързо минаха 20 безхаберни години, а софрата от бедна по-бедна е и пак се стягам за чужбина.
Пиша ти, ако замина добре да си помислиш, та като тръгнеш пак с онази бюлетина през юли да я пуснеш, добре да се замислиш братко, че то и много не остана! На 20 бяхме, като почна, а ей го на 40 какво стана ! ...
2 февруари 1990 година: На 14-та сесия на 9-та Национална Асамблея Андрей Луканов получава властта, след като преди това е изиграл основна роля в преврата срещу Тодор Живков. Основни последствия от управлението му: Под предлог, че в процеса на преструктуриране икономиката не може да ги издържи, правителството на Луканов едностранно преустановява плащанията по външния дълг през 1990 година. В следствие на това кредитният рейтинг на държавата се сгромолясва. Остава министър-председател до 20 декември 1990, така наречената "Луканова зима" вдига народа на бунт.
20 декември 1990 година: Димитър Попов е посочен за наследник на Луканов от 7-та Голяма Национална Асамблея. Оглавява правителство "на националното съгласие", подкрепено от повечето партии и с участието на експерти от БСП, СДС, БЗНС.
13 октомври 1991 година: Парламентарните избори са спечелени от Филип Димитров. Неговите ОДС взимат 1 903 567 гласа и заемат 110 места в Парламента. За БСП остават 106 депутатски кресла, а за ДПС - 24. На 5 ноември 1991 година президентът Желю Желев делегира на Филип Димитров правото да сформира ново правителство. Той е избран за министър-председател с мнозинство от 128 вота. Подложен е на жесток натиск в търсене на изход от кризата и подписва споразумение с основните кредитори за 3-годишен гратисен период по просрочените плащания. Това му "изяжда главата" и на 28 октомври 1992 година той подава оставка, след като седмица по-рано е загубил вота на доверие в Парламента.
2 ноември 1992 година: Желю Желев отново пробва да даде властта на Филип Димитров, но кабинетът, предложен от премиера, не събира нужния брой гласове на 20.11.1992 година
02 декември 1992 година: Президентът Желю Желев възлага на Петър Бояджиев, кандидат за министър-председател, посочен от парламентарната група „Предизборен съюз на БСП и коалиция", да състави правителство. Кандидатурата на Петър Бояджиев се оказва неконституционно съобразна, тъй като той има двойно гражданство - френско и българско.
15 декември 1992 година: Желю Желев възлага на ДПС да посочи кандидат за министър-председател. ДПС издига кандидатурата на професор Любен Беров и на 22 декември президентът му възлага мандат за съставяне на правителство. На 30 декември 1992 година Народното събрание избира Любен Беров за министър-председател със 124 гласа „за" от 149 гласували. В подкрепа на проектокабинета „ан блок" гласуват 127 депутати от общо гласували 151. 72-ма депутати от ПГ на СДС не участват в гласуването. Правителството управлява до 8 септември 1994 година, когато министър-председателят, след седем вота на недоверие, подава оставка и Народното събрание я приема.
19 септември 1994 година: Желю Желев възлага проучвателен мандат за съставяне на ново правителство на СДС. На 21 септември СДС заявява своя отказ да състави ново правителство в рамките на 36-ото Народно събрание. На 26 септември 1994 г. президентът Желю Желев възлага на новосъздадената парламентарна група „Нов избор" да посочи кандидат за министър-председател. Групата издига кандидатурата на Димитър Луджев. На 3 октомври му е възложено да състави правителство, което при гласуването на 12 октомври не получава подкрепа от парламента.
13 октомври 1994 година: Президентът Желю Желев разпуска 36-ото Народно събрание, и насрочва избори за 18 декември 1994 година. Назначава служебно правителство с министър-председател Ренета Инджова (първата жена премиер в историята на България).
25 януари 1995 година: Народното събрание избира Жан Виденов за министър-председател с подкрепата на 138 гласа от общо 231 гласували депутати. 91 са „против", 2 бюлетини са празни. На 26 януари 1995 година кабинетът е гласуван „ан блок". В негова подкрепа се обявяват 131 депутати, „против" са 15, 1 бюлетина е недействителна. Депутатите от СДС и ДПС не участват в гласуването.
Правителството на Жан Виденов подава оставка, приета от Народното събрание на 28 декември 1996 година. До нея се стига след като премиерът безуспешно опитва да договори облекчени условия или ново разсрочване. За да не се влошава допълнително репутацията на държавата, плащанията са възобновени. Покриването на над 1 милиард долара лихви и главница допълнително обезкръвява икономиката. Съчетано с кризата в тежката индустрия и краха на банковата система, това е един от основните фактори за икономическата криза през 1996 година.
8 януари 1997 година: Левицата номинира за премиер министъра на вътрешните работи Николай Добрев. Мандат за съставяне на правителство той получава на 28 януари 1997 година от президента Петър Стоянов. На 4 февруари същата година Николай Добрев връща мандата след ожесточени протести, заплашващи да доведат до революция. На 12 февруари 1997 година президентът разпуска 37-ото Народното събрание, обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април и назначава служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски (12 февруари 1997 - 25 май 1997 година
13 май 1997 година: Иван Костов е официално номиниран от ПГ на СДС за министър-председател, а на 14 май президентът Петър Стоянов му възлага мандат да състави правителство. На 21 май 1997 година с явно и поименно гласуване парламентът избира новия кабинет. Иван Костов получава 179 гласа „за" и 54 „против", въздържали се няма. Кабинетът е избран със 179 гласа „за", 55 „против" и без въздържали се. За първи път след 1989 година пет парламентарни групи дават подкрепата си на правителството. Това правителство управлява до 24 юли 2001 година.
На същия ден 39-ото Народно събрание гласува новия кабинет. Симеон Сакскобургготски е избран за министър-председател със 141 гласа „за", 50 „против" и 46 „въздържали се". Предложеното от него правителство е избрано със 147 гласа „за", 50 „против" и 41 „въздържали се". Обещава да оправи ситуацията в страната за 800 дни, дава властта на така наречените юпита.
16 август 2005 година: Сергей Станишев става министър-председател с гласовете на 168 народни представители, 67 са "против", а нито един депутат не гласува "въздържал се".
Поздрав най-сърдечен!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.
