А сега и психологическите аспекти на настоящата криза /препечатка/

Публикувам тази препечатка от блога на Пламен Димитров, известен психолог и обучител.

Имало едно време една държава, състояща се от един съвсем малък отдалечен остров - Тук. Хората на остров Тук имали само 2 долара - 2 монети от по 1 долар. Само трима били жителите, които населявали остров Тук – Аз, Ти и Той. Aз бил собственик на земята защото бил се заселил пръв на острова. Ти и Той дошли на острова по-късно и имали по 1 долар.

Всичко на остров Тук било прекрасно, докато един ден Ти решил да купи земята от Аз за 1 долар. Така и станало – спазарили се и Аз и Той имали вече по 1 долар, а Ти имал земя, чиято пазарна оценка била 1 долар. Той видял това и си помислил, че след като земята на острова била ограничена и не може да се намери друга земя, то цената й определено ще се покачи с времето. Отишъл Той при Аз и му поискал заем от 1 долар. Спазарили се Аз и Той, и Той отишъл при Ти с предложение да купи земята на остров Тук за 2 долара. Така и станало. Ти имал 2 долара и това била нетната стойност на активите му. Аз бил отпуснал заем от 1 долар на Той и това била нетната стойност на активите му. Той притежавал земя за 2 долара, но имал заем към Аз в размер на 1 долар, така, че нетната стойност на активите му била 1 долар. След всичко това, обаче, нетната стойност на остров Тук станала 4 долара.

Аз разбрал, че земята на остров Тук, която първоначално била негова, е повишила стойността си. Колко жалко, мислел Аз, че я продадох навремето. За щастие, обаче, Аз бил отпуснал заем на Той в размер на 1 долар. Решил да направи следното. Отишъл при Ти и му поискал заем от 2 долара. Получил заема от Ти и купил от Той земята на остров Тук за 3 долара. Аз платил на Той с 2 долара в брой (взети назаем от Ти) и опростил дълга на Той от 1 долар. В резултат, Аз отново притежавал земята на остров Тук, но нетната й стойност вече била 3 долара. Но тъй като Аз дължал 2 долара на Ти, неговите активи били с нетна стойност 1 долар. Той бил отпуснал заем на Аз в размер на 2 долара, така, че неговите активи имали нетна стойност 2 долара. Ти имал двете монети от по 1 долар всяка, така, че и неговите активи имали стойност от 2 долара. Нетната стойност на активите на обществото на остров Тук вече станали 5 долара. Ти разбрал, че с времето стойността на земята на остров Тук ще продължава да расте. Искало му се на да притежава земя. Ти купил земята от Аз за 4 долара като преди това взел заем от 2 долара от Той и опростил дълга от 2 долара на Аз. В резултат, Аз се сдобил с 2 долара в брой и изчистил задълженията си. Неговите активи имали нетна стойност от 2 долара. Ти притежавал земя на остров Тук с нетна стойност от 4 долара, но имал и дълг от 2 долара към Той неговите активи били на стойност 2 долара. Той бил дал на Ти заем от 2 долара и затова активите му били 2 долара. И Аз, и Ти, и Той правели пари и се чувствали щастливи и проспериращи на остров Тук. Нетната стойност на малката им страна била вече 6 долара въпреки, че в обръщение били само 2 долара...Но балонът се надувал!

Един ден на Ти му хрумнало: „ Ако цената на земята на остров Тук спре да расте, как Той ще ми върне заема. Имаме само 2 долара в обръщение на остров Тук. Смятам, че стойността на земята, която Той притежава е най-много 1 долар. Аз – за беда, -си помислил същото. Никой вече не искал да купува земята на остров Тук. Аз имал 2 долара в брой и нетната стойност на активите му била 2 долара. Той дължал на Ти 2 долара, а земята която смятал, че има стойност от 4 долара била загубила стойността си и сега нетната стойност на активите на Той била едва 1 долар. Ти очаквал Той да му върне заема от 2 долара. Но това било един лош кредит. Въпреки, че активите на Ти имали стойност от 2 долара, Ти не бил на себе си. А нетната стойност на остров Тук паднала на 3 долара. А преди кризата – казвали Аз, Ти и Той, - беше стигнала до 6 долара! На хартия поне!

Той нямал избор и обявил банкрут. Ти, за да си възстанови лошия дълг от Той за 2 долара придобил собствеността на земята на остров Тук, чиято нетна стойност, обаче била паднала на 1 долар. Аз държал в ръката си 2 долара и не знаел какво да прави с тях и тяхната нетна стойност от 2 долара. Той бил банкрутирал и нямал активи (0 долара). Ти нямал избор и станал собственик на земя, чиято стойност била само 1 долар. Е, мислели си Аз, Ти и Той – поне преразпределихме богатството на остров Тук. На никой вече не му се търгувало! На никой не му хрумвало да иска пари назаем от Аз! И на тримата много им се искало на остров Тук да дойде Някой с още долари. Аз, който имал пари в брой тайно си мислел, че е по-успешен от Ти и Той и може би е дошло време да отиде на остров Там…

А сега на мястото на земята на остров Тук поставете акциите…

И помислете, не зависи ли стойността на земята и акциите, на активите, с които разполагаме, цялата икономика… преди всичко от психологията на хората.

Да, бизнесът - това е масовата социална психология! Е, и психопатология в някои добре познати случаи...

Аз, Ти и Той редовно посещават един и същ психоаналитик (Тя), след като на остров Тук дойдоха Те от Там, където се сечат доларите...

Тя ни разказа историята за Тях (Аз, Ти и Той)…и всички Ние много я харесахме. А Вие?





Редактиран 2 път(и).Последна редакция на 2008-11-02 06:51 от avel.

Не ми хареса - прекалено много условия и нелогични действия.
Щеше да е далеч по интересно и истинско, ако известният психолог беше описал замените на играчки в една детска градина и как влакчето на Гошко накрая пак се озовава при него, но в добавка има и ръкавичките на Иванчо и огледалцето на Светла...

Ама този Гошко е голям хитрец, бе!
Иванчо е побойник, а Светла сега ще каже на госпожата. Госпожата е Тя и е от Там. Така , че накрая Тя ще прибере всички играчки в шкафа и ще накаже хлапетата в ъгъла.
:ami:

И понеже говорим за психологията в бизнеса да ви припомня какво е казал българския гений:
"Каквато люлка те е залюлала , такава ще те и долюлее" или
" Там където е текло , пак ще тече"
Е, от народните мъдрости има и изключения. Едни се опитват да оборят първата цял живот, а други се молят втората да е 100% истина.

Цитат:И помислете, не зависи ли стойността на земята и акциите, на активите, с които разполагаме, цялата икономика… преди всичко от психологията на хората.

Основен постулат в икономиката е ,че земята няма стойност ,понеже не е правена от човека!ТЯ има цена!Цената на земята се определя от нейната рентабилност.Рентабилността често зависи от психологията на хората и не почива на икономическата логика!Например ,най-често наемания апартамент в хотел е този в който веднъж е отседнал Еди Кой Си ,независимо ,че не е с най-добрия изглед!Света се движи от психологията, и несъществените ,често глупави неща изведнъж придобиват някакъв сериозен и важен смисъл на пазарен продукт в нечии очи!

Благодаря на всички за коментарите и интереса към темата!
Специално за abu: Пламен Димитров показва как всъщност инвестициите в земи и акции сами по себе си са преливане от пусто в празно, игра на числа и фалшиви стойности, докато участниците в процеса започнат постепенно да проумяват това. Тогава балонът се пука. Работата би била съвсем друга, ако тези тримата от острова бяха решили да си съберат инвестиционните възможности и започнат да произвеждат нещо. Тогава техните пари щяха първо да създадат реална стойност, както пише и Фло, като В ПОСЛЕДСТВИЕ цената на острова щеше РЕАЛНО да се повиши.
Темата за търговския успех на Гошко в детската градина е нещо друго и би била подходяща метафора за друга идея.
Благодаря още веднъж!

Не беше така! Мимито спечели всичко, щото целуна Гошко под люляка... Момчетата завиждаха на Гошко, макар той вече да нямаше нищо. Момичетата завиждаха на Мимито, защото можеха да бъдат на нейно място, но Гошко избра нея. После Гошко обираше играчките на момчетата, за да им разказва какво правят с Мими под люляка и продължи да й дава всичко. А Мими си раздаваше кириите на момиченцата, за да има приятелки. В един момент възпитателката усети какво става, наказа всички и преразпредели играчките коя откъдето е дошла. Накрая всички бяха доволни - Гошко, щото пак си имаше влакче, но имаше и натрупан ...опит, другите деца - защото си върнаха играчките, но и на тях им остана ползата от преживяното и най-вече Мими, която вече кроеше планове как да вземе играчките на друг Гошко в друга детска градина, ама тоя път ще държи госпожата настрана...

Добра приказка, малко претенциозна, но пък вярна в същината. Защото повечето читатели, изобщо не видяха присъствието на долара - той просто бе паднал от небето, и хората - Аз, Ти и Той моментално го признаха, че стойността на каквото и да е, се измерва с някаква парична единица. Всичко това е вярно само в обстановка на златно-доларов стандарт. Откакто е минал в "отвъдното", реална е само цената за материален актив при идеални равни други условия, само в рамките на един - два месеца. Дори и в долари. Ако поради някакво забавяне на оборотите - "пари -пари прим" се случи в това време, оборота преди време е бил безсмислен. Вече си на загуба. Защото през тези един-два месеца, са се напечатали много-много долари без покритие, които в следващ период означава, че се генерира балон. Остава за участниците в пазара взаимно да се обвиняват, че надуват балон, а надуващите го изобщо са недосегаеми. Това се казва манипулативна психология. За който го разбира...

Абсолютно съм съгласен, че е манипулация! Затова казах, че има прекалено много условия - как непрекъснато всички са съгласни на сделка, после изведнъж единодушно не са съгласни, защо точно долар, липса на алтернативни стоки и т.н. Не се обяснява и задължението с какво е обезпечено, какво печели кредиторът от това, че някой му дължи нещо и още куп въпроси. Нещо не я виждам мотивацията на тримата, съответно ми се струва неиздържана психологическата страна на процеса.
Ненапразно си позволих да празнословя на тема "детската градина" - точно такова е психологическото нива на субектите в притчата. Предполагам, предназначена е и за същото ниво читатели, за което авторът е виновен дотолкова, доколкото е трябвало поне да го спомене...

avel Написал:
-------------------------------------------------------
> Публикувам тази препечатка от блога на Пламен
> Димитров, известен психолог и обучител.
>
> Имало едно време една държава, състояща се от един
> съвсем малък отдалечен остров - Тук. Хората на
> остров Тук имали само 2 долара - 2 монети от по 1
> долар. Само трима били жителите, които населявали
> остров Тук – Аз, Ти и Той. Aз бил собственик на
> земята защото бил се заселил пръв на острова. Ти и
> Той дошли на острова по-късно и имали по 1
> долар.
>
> Всичко на остров Тук било прекрасно, докато един
> ден Ти решил да купи земята от Аз за 1 долар. Така
> и станало – спазарили се и Аз и Той имали вече по
> 1 долар, а Ти имал земя, чиято пазарна оценка била
> 1 долар. Той видял това и си помислил, че след
> като земята на острова била ограничена и не може
> да се намери друга земя, то цената й определено ще
> се покачи с времето. Отишъл Той при Аз и му
> поискал заем от 1 долар. Спазарили се Аз и Той, и
> Той отишъл при Ти с предложение да купи земята на
> остров Тук за 2 долара. Така и станало. Ти имал 2
> долара и това била нетната стойност на активите
> му. Аз бил отпуснал заем от 1 долар на Той и това
> била нетната стойност на активите му. Той
> притежавал земя за 2 долара, но имал заем към Аз в
> размер на 1 долар, така, че нетната стойност на
> активите му била 1 долар. След всичко това, обаче,
> нетната стойност на остров Тук станала 4 долара.
>
> Аз разбрал, че земята на остров Тук, която
> първоначално била негова, е повишила стойността
> си. Колко жалко, мислел Аз, че я продадох
> навремето. За щастие, обаче, Аз бил отпуснал заем
> на Той в размер на 1 долар. Решил да направи
> следното. Отишъл при Ти и му поискал заем от 2
> долара. Получил заема от Ти и купил от Той земята
> на остров Тук за 3 долара. Аз платил на Той с 2
> долара в брой (взети назаем от Ти) и опростил
> дълга на Той от 1 долар. В резултат, Аз отново
> притежавал земята на остров Тук, но нетната й
> стойност вече била 3 долара. Но тъй като Аз дължал
> 2 долара на Ти, неговите активи били с нетна
> стойност 1 долар. Той бил отпуснал заем на Аз в
> размер на 2 долара, така, че неговите активи имали
> нетна стойност 2 долара. Ти имал двете монети от
> по 1 долар всяка, така, че и неговите активи имали
> стойност от 2 долара. Нетната стойност на активите
> на обществото на остров Тук вече станали 5 долара.
> Ти разбрал, че с времето стойността на земята на
> остров Тук ще продължава да расте. Искало му се на
> да притежава земя. Ти купил земята от Аз за 4
> долара като преди това взел заем от 2 долара от
> Той и опростил дълга от 2 долара на Аз. В
> резултат, Аз се сдобил с 2 долара в брой и
> изчистил задълженията си. Неговите активи имали
> нетна стойност от 2 долара. Ти притежавал земя на
> остров Тук с нетна стойност от 4 долара, но имал и
> дълг от 2 долара към Той неговите активи били на
> стойност 2 долара. Той бил дал на Ти заем от 2
> долара и затова активите му били 2 долара. И Аз, и
> Ти, и Той правели пари и се чувствали щастливи и
> проспериращи на остров Тук. Нетната стойност на
> малката им страна била вече 6 долара въпреки, че в
> обръщение били само 2 долара...Но балонът се
> надувал!
>
> Един ден на Ти му хрумнало: „ Ако цената на земята
> на остров Тук спре да расте, как Той ще ми върне
> заема. Имаме само 2 долара в обръщение на остров
> Тук. Смятам, че стойността на земята, която Той
> притежава е най-много 1 долар. Аз – за беда, -си
> помислил същото. Никой вече не искал да купува
> земята на остров Тук. Аз имал 2 долара в брой и
> нетната стойност на активите му била 2 долара. Той
> дължал на Ти 2 долара, а земята която смятал, че
> има стойност от 4 долара била загубила стойността
> си и сега нетната стойност на активите на Той била
> едва 1 долар. Ти очаквал Той да му върне заема от
> 2 долара. Но това било един лош кредит. Въпреки,
> че активите на Ти имали стойност от 2 долара, Ти
> не бил на себе си. А нетната стойност на остров
> Тук паднала на 3 долара. А преди кризата – казвали
> Аз, Ти и Той, - беше стигнала до 6 долара! На
> хартия поне!
>
> Той нямал избор и обявил банкрут. Ти, за да си
> възстанови лошия дълг от Той за 2 долара придобил
> собствеността на земята на остров Тук, чиято нетна
> стойност, обаче била паднала на 1 долар. Аз държал
> в ръката си 2 долара и не знаел какво да прави с
> тях и тяхната нетна стойност от 2 долара. Той бил
> банкрутирал и нямал активи (0 долара). Ти нямал
> избор и станал собственик на земя, чиято стойност
> била само 1 долар. Е, мислели си Аз, Ти и Той –
> поне преразпределихме богатството на остров Тук.
> На никой вече не му се търгувало! На никой не му
> хрумвало да иска пари назаем от Аз! И на тримата
> много им се искало на остров Тук да дойде Някой с
> още долари. Аз, който имал пари в брой тайно си
> мислел, че е по-успешен от Ти и Той и може би е
> дошло време да отиде на остров Там…
>
> А сега на мястото на земята на остров Тук
> поставете акциите…
>
> И помислете, не зависи ли стойността на земята и
> акциите, на активите, с които разполагаме, цялата
> икономика… преди всичко от психологията на
> хората.
>
> Да, бизнесът - това е масовата социална
> психология! Е, и психопатология в някои добре
> познати случаи...
>
> Аз, Ти и Той редовно посещават един и същ
> психоаналитик (Тя), след като на остров Тук
> дойдоха Те от Там, където се сечат доларите...
>
> Тя ни разказа историята за Тях (Аз, Ти и Той)…и
> всички Ние много я харесахме. А Вие?
>
>
>
>
>
> Редактирано 2 пъти, последният път 11/02/08
> 06:51AM от avel.


clap: clap: clap: clap: clap: clap: