Камелия, за доста хора (клиенти) нещата не опират до можене, а до време, има тикви, да не кажа, че по-голямата част са такива, за съжаление, но съгласи се, че има и хора, които могат да свършат тази високоинтелектуална работа по подаване на заявление за оценка или скица и т.н.. Винаги сме казвали тук и по друг повод - ако изкарваш повече, отколкото би ти струвал лукса да отделиш време и се откъснеш от работата си, за да се разходиш по институциите и да си решиш проблема сам(с всички присъщи на това връщания, разкарвания и пр.) си наемаш човек, който да го направи. Чиста проба на оценка на ефикасността и намиране на brake even point. - точката, при пресичането на която една инвестиция (възнаграждението на човека, който си наел да тича, не брокер, може и пенсионер да е или студент, няма значение), има смисъл.
На времето когато имаше Шенген, например, към всяка туристическа агенция имаше човек, дето работата му беше да тича всеки ден по посолствата и да носи и получава паспортите на туристите, с всички съпътстващи познания за реда на всяко едно и съпричастност към хватките за по-лесно свършване на работата.
Но да се гледа на посредника като на момче за висене на опашки е смешно, не, по дефиниция ползването на посредник 1. - ти дава достъп до нещо, до което не всеки има (по света борсовите посредници плащат стотици хиляди за лиценза да търгуват и няма начин някой да се прави на брокер, затова и пазарът е fair и който се опита да се направи на интересен е просто аут) и
2. - посредникът минимизира риска за възложителя, бидейки ежедневно на пазара той не само сключва сделката - сключването е последната крачка, не, той проучва, въвежда, съветва и защитава интареса на възложителя, за да заработи възнаграждението си.
Просто у нас малко хора все още разбират за какво става въпрос, но животът е пред нас....
