Живот в уединена къща

Повечето хора предпочитат да живеят в къща, защото нямаш съседи над и под вас, въпреки това обаче го има проблемът с досадните съседи в съседните дворове. За съжаление малко са в България атрактивните къщи, отделени от близостта на съседи а и май няма търсене. И въпреки, че съседското любопитство обикновено се бори с грозни дувари, къде-къде по-хубаво е да живееш край полето, да нямаш дувари и любопитни съседи. За съжаление нашата държава и твърде малка и такива уединени къщи са по-скоро рядкост.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2011-07-10 20:28 от mikele.

Проблемът идва от това,че такива "уединени" райони са с нулева перспектива за развитие.От там и слабото търсене.

Ама какво развитие? Ти ще живееш там, няма да развиваш бизнес? Ако наблизо има спирка на градския транспорт, близо си до шосе и все пак си сред полето и нямаш нагли съседи, надничащи в двора ти каква кола си си купил, каквито са 95% от българските съседи, защо да ти пука? Още повече ако си на една крачка от града, каквато е къщичката долу на снимката:

Да , ама ти ограбват къщата посред бял ден, независимо от любопитните съседи, а какво остава да си сам в полето. Не, че няма желаещи за такова уединение, но това за сега е лукс за богатите - с жива храна пред самотната къща в полето.

Е значи, типично по български веднага мислим за кражби и за негативни неща. Ами по тази логика една къща може да бъде ограбена дори и да е в селото, даже посред бял ден, и то от съседите или с тяхно знание.
Иначе ако съседите ще ти надничат любопитно поглед през прозореца, защо да се местиш изобщо на село? Ами ако съседът ти реши да цепи или реже дърва в 6 часа сутринта, кво правим?



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2011-07-10 21:49 от mikele.

Отиваме да подреждаме дървата, вместо да пишем глупости по форумите. Или отиваме да си търсим жена, която да ни роди деца, които на свой ред да ни светнат какви сме тъпанари, дето искаме да ги закараме да живеят на кучето в гъза.

Имам чувството, че някои хора не са чували за кучета-пазачи.

Харесва ми къща „накрая”, ако е до населеното място и има път. След време, може да се намери някой да построи до къщата - и тя вече няма да е накрая. Зависи от мястото. И двамата ми дядовци оставиха такива къщи „накрая” и досега никой не се присламчи към тях. Иначе "сама къща в полето" – това си е ранчо с плюсовете и минусите. Ако се търси хем спокойствието на „накрая”, хем близостта на цивилизацията – това е друга тема например – Къща на 15-20 километра от града в края на крайградско село. Това ли се има в предвид?



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2011-07-11 09:28 от panelov.

Мога да ти предложа такава възможност, ако желаеш.Далеч от съседи-но в същото време си близо до всичко. 70 000 лъва е парцелчето. В градче при това, не е на село. И то какво градче! Заповядай.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2011-07-26 18:43 от general.

Quote
mikele
Ако наблизо има спирка на градския транспорт, близо си до шосе и все пак си сред полето и нямаш нагли съседи, надничащи в двора ти каква кола си си купил, каквито са 95% от българските съседи, защо да ти пука?

Къщи сред полето, барабар с градски транспорт вблизост?
Хммммм, доста рядка комбинация, мисля.......
Всъщност единствено къщи, разположени по пътищата към околоградските села отговарят на подобен критерий.