Темата не е за имоти..., моля прочетете.
Третата национална катастрофа
България е сред 10-те страни с най-възрастно население в света според доклада на демографският отдел на ООН. Страната ни е пета в тази класация, като една четвърт от населението й са над 60 години. По стари от българите са само японците, италианците, германците и шведите. Освен това ние сме седми в света по средна възраст на населението – 42 години. За сравнение средната възраст на световното население сега е 28 години. Бързината на застаряване в България е безпрецедентна. През 2007 година страната беше седма по застаряване, като само за 3 години стана 5-та, а според прогнозите на ООН към 2015 година България ще е държавата с най-старо население в света. При това българите живеят със седем - осем години по-малко от останалите европейци и страдат много по-често от социално-значими заболявания. Това, което се случва с нас е без паралел в световната история. България не просто остарява, тя изчезва. Ежегодно българския народ намалява с около петдесет хиляди души, което означава, че всяка година един град като Търговище изчезва от картата. Измеренията на демографската катастрофа у нас имат и чисто географски проекции - през 2009 г. 39 села бяха заличени от списъка на населените места у нас заради това, че са останали без нито един жител. Така е вече от години...
Парадоксално е, но всичко това е трудно разбираемо за мнозинството българи. Катастрофата в която се намираме е практически невидима за тях, защото почти осемдесет процента от населението на България днес живее в големите градове. А там заради вътрешната миграция и механичния прираст проблемът не е с обезлюдяването, а с пренаселването. И поради факта, че голяма част от днешните българи нямат почти никакви връзки със селата, те просто не виждат това, което се случва с държавата.
А държавата умира. България не просто е в криза, тя изчезва! За последните двадесет години българската нация загуби повече от 2 милиона българи. Ако преди 1989 година очаквахме да се роди девет милионния българин, в края на 2010 година не знаем дали сме останали и седем милиона. Българите масово бягат. Изселват се от селата, изселват се от малките градове, отиват в София или в чужбина! Процесът е почти необратим. Във все по-големи части от страната българският език се превръща в екзотика. Селата или се циганизират, или се превръщат в старчески домове. След бягащите остават затворени училища, рушащи се църкви и запустели къщи.
Проблемът обаче не е само в обезлюдяването. Деградира и българската държавност. Все по-малък става броя на общините в които българите са мнозинство. Все повече стават общините, в които единствената връзка на местното население с българската държава е единствено документа за самоличност. В селата и малките градове, където все пак някой остава да живее, тотално се подменя етническия баланс. Не е далеч времето, когато в по-голямата част от нашата родина местното население няма да разбира български език. Според проучвания на различни организации през 2010 г. всяко трето дете от малцинствен произход в предучилищна възраст не разбира български език. Причината е не само в липсата на българи, а в липсата и на български училища. Затварянето на училища започна още по време на социалистическия режим, но истинския крах настъпи след 1990 г. Само за двадесет години бяха затворени повече от 400 училища. Това беше най-голямата катастрофа на българското образование за последните години, като процеса продължава. Ежегодното закриване на училища води до изселване и на малкото останали българи, защото закриването на едно училище практически означава и закриване на населеното място.
Последният аспект на българската катастрофа е икономически. Трудоспособното население намалява, като се увеличава стремително броят на пенсионерите и неинтегрираните групи като циганите. Съвсем скоро икономиката на страната ще рухне. След десет години няма да има кой да изработи пенсиите на пенсионерите, защото на един работещ ще се падат четирима неработещи. Но и това не е единствения проблем. След десет години основната част от активното работоспособно население няма да може да чете. Защото ще се състои предимно от цигани, които към днешна дата би трябвало да са на училище. А с всяка изминала година броят на отпадналите ученици нараства – по около двадесет хиляди на година за последните пет. Все повече се увеличава броят на децата, които изобщо не тръгват на училище. Причината – масовото закриване на класните стаи в малките общини. Данните са от доклад на Световната банка за образователната реформа у нас. Сега има професии, които след десет години няма да могат да бъдат упражнявани, защото няма да има обучени кадри за тях.
Населението на страната се концентрира в големите градове, или емигрира зад граница, което обрича малките населени места на разруха, без значение дали се циганизират или са оставени на доизживяване. Деградацията на селата и малките общини е повсеместна. Съвсем обичайни гледки представляват запустели, ограбени и полусрутени училища, разграбени и осквернени църкви, порутени кметства, изоставени читалища, събарящи се къщи. Цели части от страната изпадат в принудителна изолация заради разбитите пътища, които особено в малките общини никой не си прави труда да поддържа. Общото впечатление е, че държавата е оставена на доизживяване. Не е особено трудно да се стигне до този извод, защото картината в страната е една и съща навсякъде. Всякакви следи от минало благополучие и благоустройство са заличени. Тревясалите дворове на затворените училища, които бавно се разграбват от циганите, показват най-ясно какво се е случило с българските деца по селата. Те просто са изчезнали, а след тях в изоставените им класни стаи са останали стари дневници, последните уроци на черните дъски и безразборно валящи се по земята портрети на Ботев и Левски. Впрочем много честа е вече практиката старите училища да се продават на частни лица и от тях се правят или хотели, или се използват като евтин източник за строителни материали втора употреба. Най-тъжното е, че в повечето случаи държавата или общините продават училища, които са строени от самите селяни с техни средства и труд, за да има къде да учат техните деца. От читалищата, в редките случаи, в които все още ги има, са останали единствено табелите им, а пред тях и в изтърбушените салони на бившето българско културно средище играят деца, трудно говорещи български. Църквите, често стари възрожденски храмове, са оставени на произвола на съдбата и на милостта на циганите. България е пълна с осквернени храмове. Не са пожалени дори и старите селски гробища, често с натрошени и повалени кръстове. Най-трагична е обаче гледката в тези райони, в които дори и по време на турското робство не е имало друго население освен българско, а днес българите там са малцинство, ако въобще ги има. И където във възрожденските сгради живеят хора, нямащи нищо общо с българската култура, неразбиращи и презиращи наследството на живелите преди тях българи.
Българския народ загива! Колкото по-бързо осъзнаем това и предприемем мерки за да спрем този процес, толкова по-добре. Защото загиването на българите ще означава и загиване на българската култура, изчезване на наследството на хиляда и петстотин годишната българска цивилизация и край на третата българска държава. В историята и геополитиката вакуум няма. България е обградена от агресивни съседи, които не са преставали да предявяват претенции към нас. От друга страна в самата страна се извършват коренни преобразувания на етническия баланс, които водят до постепенното изтласкване и заместване на българския народ от циганския етнос. Особено е парадоксално, че всичко се извършва с активното съдействие на българите и на българската държава. Всички ние сме активни участници и съучастници на самоубийството на нашия народ. Обвинението е сериозно, но има и сериозно доказателство. Ако демографската катастрофа е невидима за мнозина българи, скрили се в удобните все още убежища на големите градове и столицата, циганизацията на България е видима за абсолютно всеки. Няма град в България, който да няма циганска махала. Махала, представляваща град в града, живееща по своите собствени закони, изнасяща две основни неща – деца и престъпност. Това е видимият за всеки българин проблем, който както е видим, така и по него не се прави нищо от двадесет години. За тези години циганите почти напълно превзеха България. Според все още неофициални данни от 2007 г. ние, българите, сме вече малцинство. Засега само при новородените, от общия брой на които българчетата са малко под петдесет процента. Това обаче означава, че след само двадесет години, когато тези деца влязат в трудоспособна възраст, българите ще сме в най-добрия случай половината от населението на нашата страна. А всъщност ще сме по-малко, защото нека не забравяме, че ежегодно от страната емигрират хиляди млади българи със своите деца, а и смъртността у нас продължава да е от най-високите в Европа. С други думи, чака ни бъдеще на циганска държава. Циганите като че ли вече го знаят. И може би поради това не полагат никакви усилия да се интегрират. Не пращат децата си на училище. Не учат български език. Не спазват българските закони. И стремително заселват обезлюдяващата българска държава, трайно налагайки цигански облик вече не просто на отделни общини, а на цели географски области. За последните сто години по официални данни циганите в България се увеличиха четири пъти, като през 2001 г. са триста седемдесет и шест хиляди. По неофициални данни те надхвърлят осемстотин хиляди.
[
kostadin.eu]
аз виждам нещата така - па вие ако искате дори се гордейте че сте българи 
