Quote
Ще имат ли реална защита потребителите на услугите им?
Темата за защита правата на потребителите на банкови услуги навлезе в нова фаза на развитие. За няколко месеца индиректната полемика, в която основен посредник беше "Новинар", изясни позициите на основните опоненти в спора. От една страна, са над трите милиона данъкоплатци - потребители на банкови услуги. Като поддръжници на тезата, че не трябва да се допуска създаването на ефективна защита на техните права, в по-пряка или завоалирана форма, се изявиха някои от шефовете на големи търговски банки, които успоредно с опитите да теоретизират, продължиха да нарушават действащото законодателство. При уличаването им в измама те обикновено се оправдават с клишето "техническа грешка". Естествено тези "технически грешки" никога не нанасят вреди на банките, а по правило водят до ощетяването на потребителите от кредитните институции. В това няма нищо изненадващо - банките не са благотворителни, а търговски предприятия, създадени с цел печалба. Щом в страната се намират хора, които са готови да им предоставят условия, при които кредитните институции могат да трупат лесни печалби посредством примитивни измами, банковите шефове очевидно нямат стимул да развиват своите професионални умения и да подобрят сами бизнес средата в сектора.
За същия отбор главна роля си избра и ръководството на централната ни банка. Нито един от членовете на управителния й съвет не намери доблест да отговори на поставените въпроси, или да отрече направените разкрития. Все пак някои от тези хора бяха уличени в участие или многогодишно прикриване и толериране на закононарушенията на търговските банки. Очевидно законите в страната не важат за тях и те не дължат обяснение пред обществото. В банковата ни система действа добре позната, примитивна форма на корупция: контролен (надзорен) орган с действията си закриля измамите на субектите, които е оторизиран да контролира.
Успоредно с гузното мълчание ръководството на БНБ предприе симулативни действия за хвърляне на прах в очите на публиката. Работна група под ръководството на Даниела Бобева в пълна секретност изработи така наречения Законопроект за защита на потребителския кредит. Водещ юрист в проекта е Росен Грозев, главен директор в БНБ. Въпреки високите им постове те не са инициатори на тези действия, нито от тях може да се очаква, че ще предложат цялостна стратегия за защитата на потребителите в банковия сектор. Те са изпълнители на решения на висшестоящ орган и в рамките на добрия професионализъм не би следвало да се отклоняват от заповедите, които получават. Друг въпрос е дали си дават сметка в какво участват и доколко професионалните им познания не срещат противоречие с философията на получените нареждания. В този ред на мисли, без да търсим индулгенция за действията на експертите, трябва да посочим, че хората, разпоредили сформирането на групата, и определили целите и задачите й, следва да носят главна отговорност за евентуалния неуспех на това начинание. Колкото до изпълнителите, много скоро ще се види дали крайният продукт на техните интелектуални усилия може да бъде повод за професионална гордост или страница от биографията им, която ще се опитат да забравят възможно най-бързо.
Очевидно ръководството на централната банка е останало доволно от подготвения текст, наречен Законопроект на БНБ за защита на потребителския кредит, и той е представен в Министерството на икономиката за съгласуване. Там проектът е обсъден, но най-вероятно не е предизвикал овации. Затова в министерството решават да напишат свой текст. През май 2005 г. министерството предлага двата проекта да бъдат дискутирани в рамките на разширена работна група, включваща представители на няколко институции: Министерския съвет, Министерството на икономиката, Комисията за защита на потребителите към това министерство, Министерството на правосъдието, Министерството на транспорта, БНБ, АТБ и няколко сдружения за защита правата на потребителите. Съвършено случайно нито едно от поканените сдружения не се занимава със защита правата на потребители на банкови и финансови услуги.
През август, след сформиране на новото правителство, Българският финансов форум изпрати писмо до министър Румен Овчаров с искане да бъдат предоставени двата законопроекта, преди някой от тях да е внесен и набързо приет от Народното събрание. Въпросът за защита правата на потребителите на банкови услуги е обсъждан от работната група, написала през 1997 г. Закона за защита на потребителите. Тогава "случайно" банковата сфера е изключена от действието на ЗЗП, а тази празнота в правото продължава вече близо десет години. Като имаме предвид тези факти, за нас е съвсем осезаема възможността в близко бъдеще да се приеме недомислен нормативен акт, който ще блокира възможността за въвеждане на ефективна защита в областта за още едно десетилетие. Подобна перспектива придобива съвсем ясни очертания, като се проследи поведението на централната банка, която се опитва да създава напрежение в медиите, "алармирайки" за поетите ангажименти пред ЕС и изтичащите срокове по тях. На "Батенберг" 1 днес като че ли не се замислят дали подобно поведение подхожда на служители на солидна вековна институция. След като бяха уличени в участие и съучастие в закононарушения, осигуряващи комфортна корупционна среда в банковия ни сектор, хората там "се снишиха" и изпратиха свои подчинени да симулират "трогателна загриженост" за правата на онези, които съзнателно с действия или бездействие са подлагали на примитивни измами.
Два дни след писмото до Румен Овчаров получихме покана представител на Българския финансов форум да присъства на сбирката на работната група. Водени от добро желание и в отговор на протегнатата от Министерството на икономиката ръка, се отзовахме на поканата, като поискахме повече от членовете на сдружението да вземат участие в дискусиите. Поради същите основания си позволяваме да огласим някои наши сериозни притеснения, дължащи се на причини, които ще изложим по-долу. В сформираната работна група Министерският съвет, АТБ Асоциацията на търговските банки и БНБ са представени от младши служители, на които дори не е предоставена пълна информация от институциите, които представляват. Показателен е фактът, че представителката на БНБ бе изпратена да прочете становище на банката, но не бе в състояние да обсъжда конкретни детайли, защото никога не е виждала някои необходими за целта нормативни документи. А и как да ги види, когато членове на УС старателно ги крият не само от нея, но и от съда? Нека се спрем на инициаторите на проекта - Министерството на икономиката и енергетиката. Ръководителят на групата г-н Емил Алексиев бе така любезен бързо да влезе във връзка с БФФ и да декларира заслужаващи поощрение намерения, а именно: В работата си да се ръководим от изискванията на ЕС, както и от конкретната ситуация на българския банков пазар, защото все пак законът е предназначен за защита на потребителите у нас. За съжаление тези добри намерения засега остават само намерения - проектът на икономическото министерство на практика малко се различава от този на БНБ (с който е безсмислено да губим времето на читателите, при положение че и в министерството го намират за неудовлетворителен). Двата проекта са с еднакво ограничен обхват. Като влиза в противоречие с някои от основните текстове в Директивата на ЕС (която служи за основа на текста), той цели да осигури до някаква степен защита на минимален процент от кредитите, като остави потребителите на останалата част кредити и банкови услуги (при които се вършат и най-драстичните измами), отново без законова протекция. Заслужават ли подобни симулативни действия толкова усилия и средства от парите на данъкоплатците? На заседанието в началото на септември работната група дълго и неплодотворно дискутира детайли от предложения текст, без да стигне дори до елементарния извод, че обсъжданите хипотези, като възможността за отказ от изпълнението на договор в седемдневен срок след подписването му (по начина, по който е предложен) се съдържа в текста за предсрочно погасяване. Което от своя страна прави тази част от проекта напълно безпредметна. Чудно ли е, че докато се разводняват обсъжданията с подобни теми, не остава време да се погледне (въпреки декларираните намерения) какво е общото състояние на банковия пазар у нас днес, какви са често срещаните нарушения на правата на потребителите, доколко законопроектът обещава да се справи с тях, с какво той е по-добър от действащото (и постоянно нарушавано) законодателство от една страна, както и от друга да се анализира законодателството в страните от ЕС, да се признае, че там освен Закон за защита на потребителския кредит има и други институции и механизми, които показват цялостната визия, концепция и стратегия и които също са задължителни за нашата страна. Като например банковия омбудсман. Нежеланието на министерството изобщо да обсъжда тези въпроси и обяснения от рода на "много сме закъснели, сега да приемем този закон, после друг" звучат странно и нелогично, при положение че в същото време колегите им от Министерство на здравеопазването подготвят Закон за защита правата на пациентите, в който е включено създаването на Здравен омбудсман. Двете министерства като че ли не са от един кабинет и не се ръководят от единна философия. Игнорирането на основни въпроси, желанието на всяка цена и възможно най-бързо да се приеме закон, който не е ясно дали ще осигури защита дори за потребителите на 5% от банковите услуги, и който е инспириран от подбрани текстове на директива на ЕС (респективно игнорирането на други), навява аналогии от недалечното минало, когато кипеше безсмислен комсомолски труд, за да се изпълнят решенията на някакъв конгрес, без да се мисли за реалната полза от подобни действия. Това естествено се отнася до младшите служители. Реалната полза от липсата на ефективна защита на правата на потребителите е добре преценена от онези, които им плащат заплати с парите на потребителите. В този смисъл въпросът ще има ли реална защите за потребителите на банкови услеги се явява като тест за новото ръководство на министерството. Ще запази ли то протекциите за примитивно мислещата банкова олигархия или ще се постарае да я постави в условия, при които представителите й да понапрегнат малко мозъчните си клетки и да заработят в пазарна среда?
Текстове от Директивите на ЕС за работа на кредитните институции, с които БНБ и Министерството на икономиката "случайно" пропускат да се съобразят при съставяне на законопроектите си.
"Условията за кредитиране могат да бъдат неизгодни за потребителя; по-добра защита на потребителите може да бъде постигната чрез приемането на определени изисквания, приложими спрямо всички видове кредити;
.....
Тъй като тази директива осигурява до определена степен хармонизиране на законите, наредбите и административните условия в страните-членки на ЕС по отношение на потребителския кредит, и определено ниво за защита на потребителите, пред страните-членки не се поставят ограничения да запазят или приемат по-строги мерки за защита на потребителите в съответствие със задължения им, произтичащи от договора.
....
Член 12
Страните-членки трябва да:
(в) подпомагат създаването на съответните органи, които да приемат жалби, отнасящи се до договорите за кредит или условията по кредитиране, както и да осигуряват надеждна информация или съвети на потребителите за тях".
